/Поглед.инфо/ Турски служители, водени от премиера Бинали Йълдъръм, първоначално обвиниха „Ислямска държава“ (ИД) за атаката срещу летището на Истанбул, и наистина този последен убийствен изблик на насилие много наподобява взривяването през миналия октомври от ИД на мирен митинг в Анкара, при който бяха убити 103 души, най-смъртоносната такава атака в най-новата история на Турция.

Приемайки официалното обвинение за точно, то отново повдига мрачния въпрос за нагласите на турското правителство към бунтовниците от ИД, които контролират или се борят за големи райони на територията в непосредствена близост до южната граница на Турция със Сирия и Ирак и се твърди, че разполагат с мрежи от поддръжници в Турция.

Основният проблем е, че Реджеп Тайип Ердоган, президентът на Турция, е убеден, че местните кюрди в тези райони и в югоизточна Турция представляват по-голяма заплаха в сравнение с ИД. Тази възприета двойственост доведе до редица обвинение за мълчалива турска подкрепа или, още по-лошо, съучастие с дейността на ИД, след като групировката стана известна през 2014 г. - нещо, напълно отречено от Ердоган и неговите министри.

Обвиненията, изброени в изследователски доклад, публикуван от Колумбийския университет в Ню Йорк, включват фактите, че Турция, чиито мюсюлмани са предимно сунити, тайно е снабдявала, обучавала, финансирала и подпомагала набирането на сунитските бойци на ИД при техните битки с кюрдите, с ръководеното от шиити правителство на Ирак и със сирийското правителство, на което Турция се противопоставя.

Някои от обвиненията, като например директното въоръжаване на ИД от правителството, изглеждат пресилени. Но други факти, включително внушенията, че турски посредници са замесени в доходната контрабанда от ИД на петрол от Ирак в Турция, са широко разпространени.

Кемал Кълъчдароглу, лидерът на основната турска опозиционна Народно-републиканска партия (НРП), през 2014 г. представи документи и копия, за да покаже, че Турция доставя оръжие на терористични групировки в Сирия. Беше внушено, че оръжията са отивали при етническите туркмени, които се противопоставят на сирийския лидер Башар Асад, а не при ИД.

Правителството на Ердоган също така е обвинявано в подкрепа – каква точно не е ясно – за свързаната с "Ал Кайда" сирийска бунтовническа сила "Фронта Ал-Нусра", за която се говори, че е подкрепяна от турския съюзник Саудитска Арабия, но която е обявена извън закона като терористична групировка от САЩ и Великобритания, които също са съюзници на Турция.

Когато през май 2015 г. в. „Джумхюриет“ публикува материал и снимки, с които твърди, че служители на турското разузнаване МИТ са се опитали да вкарат незаконно оръжие в Сирия и са били прихванати от граничари, главният редактор Джан Дюндар беше арестуван и обвинен в престъпления по сигурността, а граничарите бяха уволнени. Такива тактики на официален натиск забраняват последващи независими информации.

Извън специфичните твърдения, Ердоган е обвиняван от опонентите му за непряко подпомагане на ИД чрез осуетяването и отказа да подкрепи усилията на кюрдските милиции и техните западни поддръжници за борба с джихадистите в Сирия и Ирак. Ердоган многократно отхвърли сирийската кюрдска партия Демократичен съюз (PYD) и иракските пешмерга като не по-добри от самите терористи, в съюз с турската Работническа партия на Кюрдистан (ПКК).

Ердоган поднови траещият отдавна конфликт на Турция с ПКК миналото лято, след като управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) неочаквано загуби парламентарното си мнозинство, в голяма степен поради изборния успех на прокюрдската Народна демократична партия (НДП). От тогава той се опитва да забрани на повечето от депутатите от НДП да влизат в парламента, докато се опитва да разшири президентските си правомощия.

Широкомащабни репресии и въвеждане на вечерен час в кюрдските градове в югоизточната част доведоха до множество смъртни случаи от двете страни и масово разселване на цивилното население. Насилието предизвика поредица от терористични атаки срещу лесни цели в Истанбул и Анкара от страна на войнстващото разклонение на ПКК, известно като Соколите на свободата на Кюрдистан (ТАК).

Правителството казва, че безчинствата на ТАК доказват истинността на неговото твърдение, че ПКК е чиста терористична организация, и липсва оправдана законна кауза да не бъде отстранена безмилостно. В последните месеци, подхождайки чрез това предпочитано описание, за предприеманите от ИД атаки официално биват обвинявани, поне в началото, кюрдите, като по този начин се обърква цялостната картина и се усложнява контратерористичният отговор по отношение на ИД.

Сега се появиха неопровержими доказателства за това, че членове на ИД са планирали атаката в Анкара през октомври миналата година. Общо 36 заподозрени може да се окажат в затвора за общо 11 750 години според прокурора на Анкара. Изглежда вероятно нападението във вторник вечерта в Истанбул да е било отговорът на ИД на една скорошна вълна от арести и артилерийски бомбардировки, насочени към групировката вътре в Турция и през границата в Сирия. Въпреки че от ИД може и да не са мислели така от самото начало, сега изглежда групировката все повече възприема Турция като враждебен член на водения от САЩ „кръстоносен съюз“, и съответно я наказва.

Министрите досега се съпротивляваха на предложенията, че ИД има клетки и мрежи вътре в Турция, но след арестите тази позиция е трудно защитима. Правителството също така не е склонно да приеме, нито че неговите контратерористични и събиращи информация ангажименти са погрешни, нито че страната е засмуквана все по-навътре в гражданската война в Сирия - въпреки че и двете заключения стават все по-неизбежни.

Изглежда ясно, че предпочитанието на Ердоган да обвинява кюрдите за всичко лошо, което се случва, вече не работи, че турски цивилни плащат ужасна цена за умишлената му слепота към джихадистката заплаха, и че лидерите на Турция трябва веднъж завинаги да спрат всякаква останала двойственост и да се противопоставят напълно на заплахата ИД.

Тази седмица Анкара закърпи отношенията си с Русия и Израел, и двете страни силни действащи лица срещу ИД, и засили трансграничното сътрудничество с въздушни патрули на НАТО - индикация, че нагласите могат да се променят. Логичното следствие от такава промяна за Ердоган е да спре тази война срещу ПКК, да възобнови прекратяването на огъня от миналата година и да приеме, че цената за обединен фронт за победата над терора на ИД и спирането на касапницата в Сирия е цялостно уреждане на отношенията с кюрдите.

--------------------

Саймън Тисдал, в. „Гардиън“.

Анкара / Турция