/Поглед.инфо/ Все повече са признаците, че Турция се готви да изпрати войските си за борба с човек, подкрепян от Русия - либийския генерал Хафтар. Има данни, че руските граждани воюват на страната на Хафтар като част от частната военна компания “Вагнер”. Това означава ли възможността за военен сблъсък между турци и руснаци?

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви готовността си да изпрати турски въоръжени сили в Либия, ако турският парламент даде разрешение.

„Турция ще предостави всякаква необходима помощ на легитимните власти на Либия (Правителството на националното съгласие - ПНС), водещи борба срещу преврата и генерал Халифа Хафтар, получил подкрепата на няколко европейски и арабски страни”, заяви Ердоган по време на реч в Анкара. Но се смята, че именно Хафтар е по някакъв начин подкрепян от Русия. С други думи, Ердоган открито заявява, че е готов да върви срещу руските интереси в този регион.

Според турския лидер, от либийското правителство вече е получено подобно обръщение и Турция ще предприеме подходящи мерки. Ердоган изрази надежда, че първата зимна сесия на турския парламент ще приеме законопроект за използването на турските военни сили в Либия и съответният мандат ще бъде одобрен на 8–9 януари. По-късно стана известно, че Турция наистина е получила искане от ПНС на Фаиз Сарадж за въвеждането на турски войски в Триполи.

На 25 декември Ердоган заяви, че в Либия има две хиляди наемници от частна военна компания (ЧВК) “Вагнер”. „За какво и защо днес в Либия има пет хиляди наемници от Судан и две хиляди наемници от ЧВК “Вагнер”? Какво правят там? “, попита турският лидер, като призова да не се „нарушават правата на нашите братя в Либия“. Отбелязваме, че самото съществуване на такава частна военна компания никога не е официално потвърдено, а самата фраза ЧВК “Вагнер” се превърна в символ за руските доброволци, изпълняващи военни мисии в чужбина по частни поръчки. Най-вероятно Ердоган има предвид нещо подобно.

В понеделник - вторник в Москва пристигна специална делегация от Турция, която включи заместник-външния министър на Турция, заместник-началник щаба на националната отбрана, както и представители на разузнаването. Официално комюнике за резултатите от преговорите не беше публикувано, но се смята, че преговорите са засегнали ситуацията в сирийския Идлиб на първо място. Там бързо развиващата се офанзива на сирийската правителствена армия създава нова политическа ситуация.

Според нас, в преговорите в Москва, в допълнение към Идлиб, са били обсъдени и обстоятелства, които биха могли да възникнат в резултат на навлизането на турските войски в Либия, по-специално в Триполи. Може да се случи така, че турските войски да влязат в пряк контакт с руските граждани, евентуално служещи в ЧВК. Възможността за въвеждане на местни ЧВК в Триполи първоначално е била обмисляна и в самата Турция, но в Турция няма такава концепция. Турската общественост остана донякъде изненадана от изявленията на президента. Следователно, всички ще чакат заседанието на парламента, което ще разреши изпращането на редовни войски (в неизвестно количество и с неизвестен състав) в Триполи.

Турската страна е много загрижена относно възможността за сблъсъци на място с руските граждани. Това се смята за изключително неприемлив сценарий и може би срещата в Москва е била посветена на намирането на начини да се избегне това. Ситуацията около Триполи неизбежно ще прерасне в наземни сблъсъци, за които местните армии и групировки не са готови. За това маршал Хафтар се нуждаеше и от помощта на чуждестранни експерти, сред които има руснаци. По-рано опитите за превземане на бившата столица на Либия не доведоха до успех именно поради липсата на опит у местните милиции. Сега може да възникне ситуация, при която руснаците да се сблъскат със съпротива от турските специални сили, чието качество не можем да оценим. Преди това турските специални сили не са имали опит в този вид бойни действия. И сега е изключително важно за турската страна да избегне сблъсък с руснаците, включително и по политически причини.

Загубите в този случай ще се възприемат като неприемливи и от двете страни.

Русия и Турция си имат Идлиб, в който е необходимо да се поддържа дистанция. Първоначално Турция трябваше да прочисти Идлиб самостоятелно, но не успя да го направи. Сега това се прави от силите на сирийската правителствена армия с подкрепата на руските военновъздушни сили. Прехвърлянето на конфронтацията в Северна Африка би било напълно излишно за вече и без това сложните отношения между Москва и Анкара.

Има основание да се смята, че преговорите в Москва са били насочени към постигане на споразумения по чисто технически аспекти, които да избегнат директен контакт между руските ЧВК и турската армия в и около Триполи. Как да постигнем това е друга история. Добре известно е обаче, че от турска страна няма желание да влизат във военна конфронтация с руснаците. При това с неизвестен резултат, предвид слабия опит на турските войски. Именно за това е необходимо присъствието на представители на разузнаването и националната сигурност в турската делегация.

От дипломатическа гледна точка Москва осъжда евентуалното изпращане на турски войски в Либия. Това е разбираемо: никой не се нуждае от ескалация на конфликта. От политическа гледна точка изобщо не е ясно защо Анкара трябва да се  меси така в събитията в Либия. Преди това тя се ограничава с продажбата на дронове на Сарадж. Но сега времето на дроновете е отминало и говорим за самата битка за града. Физически сблъсък в Триполи няма да доведе до големи жертви и разрушения, но никой не иска да наруши крехкия баланс между Москва и Анкара.

Президентът Ердоган има интерес да изпрати турски войски през три морета и това може да се обясни единствено държавните амбиции. Петролът като такъв е концентриран главно в ръцете на войските на Хафтар, въпреки че Сарадж има законно (санкционирано от ООН) право да продава суров петрол, което Хафтар не притежава. И ако въпросът е ограничен единствено до петрола, то винаги могат да се разберат. Но, очевидно, не е само той.

Турското правителство смята, че сега се е паднал историческият шанс, Турция да бъде обявена за нова версия на Османската империя. За целта са необходими подобни десантни операции в Либия.

Ако Турция имаше реални възможности да помогне на правителството на Сарадж чрез изпращане на войски, едва ли би било необходимо да доведе влиятелна делегация в Москва, за да се съгласува принципът „да не се стреляме един-друг“. Как наистина да се постигне това? “Вагнер” напредва в този сектор на фронта, не ходите там, а турските специални сили защитават тук, затова не стреляте там? Това е технически възможно, но изисква много обемист апарат за взаимодействие някъде в (предградието на Триполи) Мисурат например. Но ако касетъчна бомба “Град” полето на погрешното място? Тогава кой ще се оправдава? Политическото споразумение е едно, а прилагането на такава сложна система на практика е друг въпрос.

Засега има още около половин месец, за да се изработят тези механизми. Ако все пак говорим за превземането на Триполи, то всички тези разговори са напразни. Ако говорим за някаква форма на разделение на властта, тогава руско-турската конфронтация в Триполи може да бъде друг вариант за руско-турското сътрудничество. Но засега от Анкара няма дори намеци на думи за подобен вид решение на проблема, там говорят изключително за военно решение.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели