/Поглед.инфо/ Майданът в Киев (вторият сезон от 2013/2014) формално възникна като всеобщо недоволство от отлагането на “европейската мечта” за Украйна, както украинското общество разбираше подписването на договора за асоцииран член на ЕС. Президентът Янукович следваше традиционно поведението на политически трол и измами очакванията на гражданите си, които подхранваше повече от година с активна проевропейска риторика.
Ако отлагането на договора беше поводът за майдана, то основната причина беше олигархичният модел на корумпирани кланове от двете страни на политическия спектър, довел украинците до просешка тояга въпреки богатствата на страната им.
В началото на майдана се следваше познатата драматургия на цветните революции от първия оранжев сезон от 2004-а: балончета, пиана, всички дружно на мегдана, сандвичи със сало, песни и активно рипащи гости от Грузия, Полша, САЩ (забележете – повечето с екс или второразрядни политически позиции като Саакашвили, Качински и Маккейн, или с ястребов темперамент като Нуланд, която освен че захранваше майдана с пирожки, ще остане в историята му с цветистата си попръжня за ЕС).
От януари 2014-а майданът премина в новата фаза на цветните революции – щурмовите отряди на ул. Грушевска, директното насилие към органите на реда, коктейлите Молотов, огнестрелното оръжие, горящите държавни сгради – всичко това дело на отрядите на Десния сектор (конгломерат от националистични и неонацистки формирования), популярен в най-вече в Галиция (в Западна Украйна), която става част от Русия чак през ХХ век, а по време на Втората световна война създава отрядите СС “Галичина” и избива хиляди поляци – Волинското клане от 1943 г., признато от полския сейм през 2013-а като частичен геноцид. Целта на украинските националисти е форсираното създаване на украинска нация, което те наричат “национална революция”. В Галиция украинците са униати и отношението им към православието не се различава от това на усташите в Хърватия, както и не скриват антисемитизма си (неслучайно евреите от Киев започнаха да се евакуират, след като на власт дойдоха националистите от Запада). Не бива обаче да се забравя, че Украйна е многонационална и многоконфесионална държава с над 100 етноса и нации, сред които и българи.
Украинската нация е дело на Болшевишката революция от 1917-а и на украинизаторската политика на Ленин, за което трябва да му строят паметници, а не да ги трошат, но това са емоциите на майдана – а те са разрушителни за поддържане на революционнен драйф и за образа на врага като националнообединяващ – СССР, а сега – наследникът му Русия).
Украйна е руската Македония, Киевска Рус – средновековната руска държава, свързана с България духовно с приемането на християнството през Х век с български просветители и български книги на църковнославянски език (средновековен български) – не може да се нарече Киевска Украйна. Украйна значи покрайнина – или полска (западната й част) или руска (югоизточната). Оттук и комплексите на младата нация на 23 години, оттук и проруското отношение на Югоизтока, населен в момента със 17 % руснаци и още повече рускоезични, оттук и мнозинството руско население в Крим (в момента 60 %), който е руско завоевание от втората половина на ХVIII век, т.е. повече от два века руският черноморски флот е на този полуостров, дарен на Украинската съветска република от Хрушчов през 1954 г. и преподарен от Елцин през 1991 г. заедно със Севастопол.
Грешката на ЕС: героизира Десния сектор подобно на Армията за освобождение на Косово навремето; затвори си очите за насилието и подцени позицията на украинското население от Югоизтока; опита се да изолира Русия от съдбата на Украйна (Катрин Аштън забрани на руски журналисти да присъстват на пресконференцията й в Киев).
Грешката на Радата: превърна се в “побеснял принтер” и както при Янукович на 16 януари прие рестриктивните закони, ескалирали майдана, така и след преврата на 21 февруари прие два законопректа: за премахване на регионалните езици, което даваше право местата, населени с над 10 % от дадена нация да използват двуезичието в административната и образователната система – било то на руски, или на български, или на друг език; вторият законопроект беше за премахване наказанието за пропаганда на нацизма (реверанс към пробандеровските групировки от Западна Украйна), с което настрои рускоезичните украинци от Югоизтока и Крим, които отказаха да признаят легитимността на “майданното” правителство и съответно Крим поиска помощ от Русия, потвърдена от легитимния за РФ президент Янукович.
Грешката на Русия: представи майдана като дело само на бандеровците и неонацистите, като фокусира официалната преса само върху опасността от възраждането на фашизма.
Общата грешка на ЕС и Русия: и двете следваха политиката на тръбата (само сигурността на пътя на газопреносната система) и на “златната тоалетна чиния” (тя се оказа фейк за вилата на Янукович, но е добър образ за това, че парите на олигарсите миришат) – проевропейски или проруски, но олигарси, докато украинците като народ за 23 години независимост останаха на заден план сами по себе си.
Грешката на САЩ: с признаването на преврата не прецени, че Китай, който не влиза в Г8, но е глобална сила, застана зад Русия, убеди Турция да пази Басфора от военни кораби и дефакто показа, че светът не е еднополюсен. САЩ колонизира шумно, Китай – тихо.
Решение: за да се избегне хроничната майданизация на Украйна, което би я превърнало в зона на нестабилност, вредно както за ЕС, така и за Русия, трябва:
- федерализация в рамките на Украйна (избори за легитимна власт и референдум в Крим за широка автономия по конституцията от 1992-а, с международни наблюдатели);
- военен неутралитет на Украйна и територия без военни бази, което беше основното притеснение на Русия;
- гарантирано право на културно самоопределение на всички нации;
- Украйна да стане както асоцииран член на ЕС, така да бъде и партньор на Русия в Митническия съюз, което би гарантирало икономическата й стабилност.