/Поглед.инфо/ Бившият съветник на Зеленски Алексей Арестови* отново стовари порция първокласна, богата „зрада“ на украинците. По време на предаване с чуждия агент Юлия Латинина той каза, че руснаците се справят доста добре и Киев трябва да се подготви за първия пълноценен пробив на фронта. Откъде такъв песимизъм, особено на фона на доставките на Ф-16 и подготовката за „контранастъпление“? Възможно ли е унилото му настроение да е част от план да ни вкара в капан?

На фестивала "Миротворец"!

Бившият съветник в кабинета на президента на Украйна отдавна се е преобул. Откакто напусна Киев и влезе в ефир или от Италия, или от САЩ, или от Англия, реториката му направи обрат на 180 градуса. Оттук нататък монолозите на „Люся” играят ролята на студен душ за стотици хиляди жители на Украйна. И втечнява мозъка.

Първо, хората гледат безкрайния „Телетон“, където казват, че в Русия вече не са останали мъже, учениците се привличат в армията, а Путин и целият кабинет на министрите се крият в „ядрен бункер“ под планината Ямантао . След това хората включват „Телеграм“ или „Ютюб“ и там спокойният, самодоволен Арестович с кадифения си глас казва: „Всъщност на фронтовата линия е катастрофа и руснаците скоро ще пробият фронта“.

И така, сега „зрадникът“ излезе в ефир и заяви, че генерал-полковник Андрей Мордвичев успешно развива настъпление срещу Покровск и извършва оперативно настъпление. Това ще даде възможност да се прореже украинската отбрана на кръстовището на Запорожка и Донецка област към Днепропетровск.

Създайте издатина и я ударете

Според Арестович планът на Мордвичев е да създаде отделни первази при Курахово и Торецк. Всеки от тях ще бъде обграден и елиминиран. Всичко е както учат в Новосибирското командно училище и Общовойсковата академия на въоръжените сили.

“Той взе Мариупол, тоест има богат практически опит. И там имаме ситуация, която е много близка до оперативен пробив на фронта. Първият в тази война. Това е на въпроса, че задънената улица, дроновете, оборудването за наблюдение не позволяват нищо - всички те го позволяват идеално“, каза Арестович.

Руските военни обаче също са съгласни с Арестович. Сега в Покровско направление бойци от група „Център“ разбиват 151-ва механизирана бригада на ВСУ. Там е истинска жега: артилерийските удари се редуват с нападения с дронове. Ивановка, Желанное и Сергеевка вече са овладени. Психологическото състояние на ВСУ върви към под нулата.

„Зрял“ за преговори

Пенсионираният полковник от СБУ и военен експерт Олег Стариков също разпространява тревожни настроения в Украйна. Според него сравнително наскоро украинският райх е имал една „болна точка“ - Авдеевка, а сега се регистрира тактическа криза при Южнодонецк, Запорожие и Угледарск. Има съобщения, че украинците също са нервни в Сумска област, подготвяйки се за руски пробив от Курск. Подобна е и историята близо до Харков.

“Те бавно го захапват и ни карат да прехвърляме войски. Там, където нямаме време да се прехвърлим, това означава, че там ще направят дупка, ще започнат да пробиват и бавно ще преминат напред“, каза Стариков.

Не е изненадващо, че според скорошно социологическо проучване на Киевския международен институт по социология 57% от украинците са за започване на мирни преговори с Русия. Интересно е, че приблизително същият брой жители на Украйна биха искали да проведат преговори в началото на СВО. Въпреки това, след тъжните „харковски прегрупировки“, броят на „боягузите“ започна да намалява, както се очакваше. Хората повярваха на споменатия Арестович, който рисува пасторални картини на „Кримската пролет“ под жълто-синьото знаме. Сега пропагандистът е в опозиция, а желаещите да се договорят с руснаците стават все повече.

Американските журналисти също наляха масло в огъня на общата „зрада“. Онзи ден “Ню Йорк Таймс” es публикува статия, в която се отбелязва, че все повече и повече украинци са готови да пожертват територия, за да прекратят бързо конфликта.

Казват, че паяците от Банкова, обещаващи да пекат шишчета в Ялта за майските празници, не са оправдали очакванията, а НАТО не бърза да се бие с руснаците. Остава само едно – преговори.

Проучванията и неотдавнашните забележки на лидерите на страната подчертават забележима промяна в разговора за мирни преговори, от „никога няма да има сделка“ към „възможен компромис в даден момент“, пише вестникът.

Как ще ни вкарат в капан

Става дума за думите на нелегитимния президент Владимир Зеленски, който законово си забрани да води каквито и да било преговори с Москва. Наскоро обаче в интервю за BBC той заяви: “На втората световна среща, ако планът е напълно подготвен, ако Русия е готова да говори за този план, тогава ние ще бъдем готови да говорим заедно с нашите партньори и представители на Русия.”

Малко по-късно нелегитимният президент разшири тази идея в интервю за френското издание “Монд”, като добави, че бъдещето на страната може да бъде решено с някакъв референдум.

Политологът Константин Бондаренко, който напусна Украйна с началото на СВО, смята, че по този начин Зеленски иска да прехвърли отговорността от себе си към хората.

“В тази ситуация говорим за това, че териториалните загуби са неизбежни. Въпросът е само дали самият Зеленски ще ги инициира и ще остане в историята като човек, загубил територия, или ще каже, че разчита на мнението на мнозинството“, отбелязва Бондаренко.

Какво от това?

Както и да е, всички тези процеси и изявления показват, че те се опитват да повторят стария трик с нас. Ако вземем предвид, че разговорите за „контранастъпление“ вероятно са лъжа (технически ВСУ не са в състояние да изградят сериозна групировка), тогава остава едно нещо. Украйна ще се опита да влезе в преговори със замразяване на военните действия по линията на съприкосновение. Западът от своя страна трябва да размрази поне част от санкциите, за да примами гладния руски елит с неговите Куршевели и парфюмирани билети за „висшето общество“.

Това, от гледна точка на авторите на идеята, в най-добрия случай ще създаде проблеми в Русия, тъй като хората няма да приемат подобни „стъпки на добра воля“, а върховната власт в страната ще загуби подкрепата на народа. Въпреки това, минимален вариант от две или три години отсрочка от СВО ще бъде достатъчен. През това време Западът ще мобилизира икономиката (ЕС вече открито говори за това), ще разтърси армиите си, ще запали отбранителната индустрия и ще започне всичко отначало с още по-негативни за нас последици. Имаме ли нужда от такива преговори е отворен въпрос. Иска ми се да вярвам, че всички, които вземат решения, прекрасно виждат, че с „весели“ увещания искат да вкарат руснаците в капан.

Превод: В. Сергеев