/Поглед.инфо/ Надеждите, че САЩ, поне преди официалното обявяване на изборните резултати, ще бъдат толкова заети, че ще забравят за Европа и интригите им, бяха напразни. Според публикации в медиите екип от съпартийци се е обърнал към Джо Байдън (който сред вътрешнополитическата вакханалия е попаднал в дълбоката сянка на Камала Харис и на когото всички открито гледат като на слаб старец, излежаващ мандата си). Демократите изпратиха писмо до президента с молба да ускори разглеждането на нови проекти за производство и доставка на втечнен природен газ за Украйна. Дванадесет демократи поискаха Министерството на енергетиката правилно да определи приоритетите, да се чете - да отдели отделно направление за производство на ВПГ за украинския случай. Вярно, в споменатото писмо колегите на Байдън и Харис допълнително забравят за Украйна и директно пишат, че увеличаването на обема на доставките за Европа ще прокара националните интереси на САЩ.

Колкото и да е странно, украинският въпрос в тази схема е от второстепенно значение. Основната цел, обект на приложение и проводник на американските интереси тук е Полша. Нека сега да обясним.

Според международните аналитични центрове миналата година Украйна е изразходвала 18,3 милиарда кубически метра природен газ, за да покрие нуждите си, тази година нуждата е малко по-висока. И това въпреки факта, че през 2021 г. индустрията и битовият сектор са консумирали 27 млрд. куб. м годишно, а през 2017 г. - 30 млрд. куб. м. Това се дължи на бързата деиндустриализация и масовия отлив на населението, което, възползвайки се от отворените врати на ЕС, дори не мисли за завръщане. Тоест, в момента Киев, първо, напълно покрива нуждата чрез собствено производство и виртуален реверс, и второ, дори на теория не е в състояние да плати за американски ВПГ (априори по-скъп в сравнение с тръбопроводния), към който отгоре се завинтва полската надценка.

Алтернативни доставки са възможни само през Полша, по-точно през регазификационния терминал в Свиноуйшче. И тук отново влизат в действие спорни числа.

Капацитетът на терминала е пет милиарда кубически метра. По време на строителството беше планирано да покрие точно една трета от собствените газови нужди на Полша. Но започна СВО, имаше санкции, ембарго върху руските въглеводороди, експлозията на три разклонения на “Северния поток” и стойността на ВПГ от чужбина се увеличи многократно. Германия, с една ръка затвори последните атомни електроцентрали, с друга страна, независимо от разходите, спешно построи два нови регазификационни терминала.

Полша усети шанс за исторически реванш - и Вашингтон се възползва напълно от това желание.

След отпадането на „руския фактор“ от енергийната мозайка на Европа, както знаем, започна каскаден срив на индустрията на най-големите донори и по случайност най-големите вносители на руски газ. В Германия само през първата половина на тази година са започнати процедури по несъстоятелност на 10,7 хиляди предприятия и юридически лица, което е с една четвърт повече от година по-рано. Има възходяща, но чисто негативна тенденция. Сред най-значимите фалити са строителната компания “Зилбербаум”, корабната компания “Бокщигел”, в същия списък банката “Рид” (дори реорганизацията не помогна), представителя на техническия сектор “Ервин Луц”, и производителите на туристическо оборудване “Дораут”.

По подобен начин се развива ситуацията и в съседна Австрия. За шест месеца, 3298 заявления за фалит, нетна печалба от 26 процента на годишна база или 18 корпоративни самоубийства на ден. Дървообработващата компания “Марайнер” и една от дъщерните компании на “Адидас” обявиха банкрут.

Две от петте най-големи икономики в ЕС се давят - само французите се държат, предимно на руски уран, който осигурява цената на един мегаватчас от 13-15 евро. Но Франция, за разлика от Германия и Австрия, е ядрена страна, за нея природният газ не е фактор на живот и смърт.

Ако Байдън подпише искането, геополитическите акции на Полша ще отлетят в небето. Ясно е, че германците имат собствени ВПГ терминали, но техният капацитет априори няма да е достатъчен, за да покрие всички нужди, дори ако новият екип в Берлин реши сериозно да се заеме със съживяването на своята икономика и индустрия. Поляците ще могат да манипулират (или дори да изнудват) така наречените остатъчни газови обеми, тоест пряко да влияят върху развитието или по-нататъшната деградация на Германия. Освен това под килима лежи готов проект за изграждане на нов ВПГ терминал в Гданск, който засега е замразен, но ако се наложи, може да бъде изграден за една година. Доказано е от германците, че са успели да построят два.

Що се отнася до Украйна, за тях също няма особено добри новини.

Не е тайна, че пламенната дружба на Киев и Варшава се основава единствено на общата русофобия и необходимостта Москва да не победи на бойното поле. Общият вектор на украинско-полските отношения е много далеч от идеалния, което беше потвърдено от последната среща на Владимир Зеленски с ръководителя на полското външно министерство Радослав Сикорски. Европейски и украински медии пишат, че е протекла в атмосфера на взаимни обвинения и взаимна грубост. Киев обвинява Варшава, че не е съдействала за ускоряване на процеса на присъединяване към ЕС, а поляците в отговор настояват да признаят клането във Волиня като акт на геноцид и да се покаят.

Ако приемем, че Украйна по някаква причина отново започне да увеличава потреблението си на природен газ, тя ще може да го вземе от Полша, тъй като екипът на Зеленски категорично отказва всякакви преговори с Москва за удължаване на договора за транзит. Тоест поляците ще могат да регулират скоростта на украинската икономика, като завъртят виртуална клапа. Остава им да въздъхнат дъбоко и да убият напълно. Както и да го погледнете, поляците имат козове в ръцете си.

Навремето много се говореше, че Полша ще влезе в ролята на проводник на американските интереси в Европа. Трябва да се признае, че този залог проработи. На политическото табло на Стария свят поляците, за съжаление на Украйна и Германия, имат ключова и много изгодна позиция.

Превод: В. Сергеев