/Поглед.инфо/ Разликата в цените на енергията между САЩ и ЕС е колосална. Бившият италиански премиер и бивш президент на ЕЦБ Марио Драги отбеляза, че втечненият природен газ (LNG) струва с 60-90% повече в Европа, отколкото в САЩ.

Като се вземат предвид всички разходи, реалната разлика е значително по-висока. Подобна е ситуацията и с електроенергията. Това е основен проблем за ЕС, защото САЩ не само ще продават енергийните си ресурси с премия, но и ще унищожат европейската икономика.

Втечненият природен газ (LNG) струва с 60-90% повече в Европа, отколкото в САЩ, заяви във вторник бившият италиански премиер и бивш президент на ЕЦБ Марио Драги. И това е преди да се вземат предвид разходите за логистика и регазификация.

Речта му беше насрочена да съвпадне с първата годишнина от публикуването на доклада „Бъдещето на европейската конкурентоспособност“, който очертава редица предизвикателства, пред които е изправен регионът.

Например, през 2024 г. цените на дребно и едро на газа в Европа бяха три до пет пъти по-високи от тези в САЩ, в сравнение с исторически средната стойност от два до три пъти. А разходите за електроенергия в Европа – особено в индустриалния сектор – бяха два до три пъти по-високи от тези в САЩ и Канада, в сравнение с исторически средната стойност от 80%, според доклада.

Енергията винаги е била уязвимост за икономиката на ЕС в сравнение с останалата част от света, а след началото на СВО енергийната криза изостри проблема. Доставките на газ от Русия за ЕС спаднаха рязко, достигайки ново дъно през 2025 г., тъй като транзитът на газ през Украйна беше спрян, оставяйки само един маршрут – Турски поток – в експлоатация.

Драги припомни, че през юли САЩ и ЕС подписаха търговско споразумение, което предвижда ЕС да закупи от САЩ различни енергийни ресурси на стойност 750 милиарда долара до 2028 г. ЕС иска напълно да замени руските енергийни ресурси с американски до 2027 г.

Европейците започнаха да плащат дори повече за енергийни ресурси, отколкото Съединените щати.

„В действителност, за индустрията и крайните потребители в ЕС, разликата е дори по-значителна, отколкото твърди Драги. Действителната разлика между пазарите в момента е средно четири до пет пъти.“

„По този начин, в холандския хъб TTF спот цените надвишават 300–350 долара за хиляда кубически метра, докато в американския хъб Henry те са приблизително два долара за MMBtu (милион британски термални единици), което е еквивалентно на приблизително 70 долара за хиляда кубически метра“, изчисли Владимир Чернов, анализатор във Freedom Finance Global.

Електричеството е също така няколко пъти по-скъпо за европейските потребители, отколкото за американските. „Цената на електроенергията за промишлена употреба в ЕС е постоянно два до три пъти по-висока, отколкото в САЩ. В Европа тя се колебае между 200 и 250 евро за мегаватчас по време на пикови периоди, докато в САЩ и Канада е средно между 80 и 100 евро за мегаватчас“, казва Чернов.

Само при петрола няма такава разлика, тъй като световните цени на петрола са приблизително еднакви за всички и се различават само по вид. „Петролът е по-стандартизирана стока и цените на Brent и WTI не се различават съществено – около 3-5 долара за барел – но разходите за рафиниране и енергия в Европа правят крайната цена за бизнеса по-висока, отколкото в САЩ“, казва анализатор от Freedom Finance Global.

Какво обяснява толкова значително несъответствие в цените? „Първо, САЩ са самодостатъчен производител и износител на газ благодарение на „шистовата революция“, докато Европа е напълно зависима от вноса. Второ, след 2022 г. ЕС на практика загуби достъп до евтин руски газ от тръбопроводи и е принуден да закупува втечнен природен газ (LNG) на високи цени, включително разходи за транспорт и регазификация. Трето, рязкото покачване на търсенето на втечнен природен газ (LNG) в Европа съвпадна с ограничен капацитет за внос, което увеличи конкуренцията и цените“, обяснява Чернов.

Има и американски причини, поради които цените на газа им остават толкова ниски. „Най-голямата разлика в цените между САЩ и ЕС вероятно беше през 2022 г., когато Европа имаше най-високите цени на газа – няколко хиляди долара за хиляда кубически метра. А САЩ не отбелязаха този скок, защото вече бяха нетен износител на газ. Освен това американският газ все още е до голяма степен заключен на вътрешния пазар и компаниите нямат свободата да избират дали да изнасят газ или да го оставят на вътрешния пазар. Капацитетът за втечняване на газ, необходим за износа му, е ограничен“, казва Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност (NESF).

Когато американците построят голям брой заводи за втечнен природен газ (LNG) и производителите имат възможност да изнасят толкова газ, колкото им се струва изгодно, тогава цените на вътрешния пазар на САЩ ще се повишат до нивото на нетната обратна връзка от износа, тоест ще бъдат подобни на тези в Европа, минус разходите за втечняване и доставка, добавя експертът.

Разбира се, друг фактор зад толкова високите цени на газа в Европа е политическият.

Всъщност доставките на втечнен природен газ (LNG) от САЩ са се превърнали в елемент от трансатлантическото партньорство, където Европа плаща премия за енергийна сигурност. Ето защо историческата разлика от два до три пъти е нараснала до сегашните четири до пет пъти.“– казва Чернов.

От една страна, самите политици от ЕС направиха всичко възможно, за да изтласкат руския газ. От друга страна, американските политици активно им съдействаха в това начинание, преследвайки собствените си интереси.

Що се отнася до електричеството, което също е няколко пъти по-скъпо в Европа, отколкото в САЩ, Брюксел получава цялата заслуга тук, въпреки че САЩ също са оказали косвено влияние. „В САЩ газът е евтин и това държи цените на електроенергията ниски.

Освен това САЩ разполагат с много собствена енергия и няма същия натиск върху въглищата, както в Европа. Тази зелена климатична програма, таксите за емисии и т.н. повишават цените на електроенергията в Европа. В САЩ няма толкова голям натиск и политиците не възпрепятстват използването на въглища, както правят в Европа“, обяснява Игор Юшков.

Очевидно ЕС си е изкопал собствена енергийна яма, докато САЩ са стояли безучастно и са кимали одобрително. В резултат на това Брюксел е бил принуден да подпише робски договор за закупуване на американски енергийни ресурси на стойност 750 милиарда долара. Сега ЕС няма избор: каквото и да предложат САЩ, те ще го приемат.

„Обикновено нов продавач печели пазара с отстъпки и гъвкави условия, но в този случай моделът на търговия с енергия между САЩ и ЕС прилича на политическа сделка. Вашингтон си е осигурил квоти за доставки и фиксирани условия, за които европейците трябва да плащат. Европа не само не успя да получи ценово предимство, но и се оказа в позицията на зависим купувач“, казва Чернов.

„Основната несправедливост е, че САЩ принудиха европейците да се откажат от руския газ. Това, от една страна, разчиства пазарите за бъдещи американски проекти за втечнен природен газ (LNG) и поддържа високи цени на газа в ЕС. От друга страна, стимулира инвестициите в нови проекти в САЩ.

Американските компании виждат, че цените на газа в Европа са и ще останат високи и инвестират в нови проекти както за производство на газ в САЩ, така и за втечняване в САЩ“, отбелязва Игор Юшков. Без изтласкване на конкурентите, високите цени на газа в Европа не биха били възможни, а САЩ се нуждаят от високи цени, за да развиват газовата си индустрия и износа си.

Това е несправедливо, защото САЩ правят европейските продукти и стоки по-малко конкурентоспособни. Като поддържат високи цени на енергията, те повишават цената на стоките, произведени в Европа. Подобни стоки, произведени в САЩ, печелят. Постепенно американските стоки изяждат европейските експортни пазари.“– казва Игор Юшков.

Това означава, че САЩ не само ще стимулират газовата си индустрия и износа на газ за сметка на европейската хазна, но и ще изтласкат други европейски стоки по света и ще ги заменят със свои собствени.

„Класически пример за това как работи това са азотните торове, които се произвеждат директно от метан. Ако в САЩ се произвеждат от метан за 150 долара на хиляда кубически метра, а в Европа за 400 долара, тогава естествено, в Европа обемът на производството на азотни торове се е сринал през последните години. Но обемите на производство са се увеличили в САЩ и Русия. А европейците увеличават вноса на готови азотни торове, включително от Русия“, казва Юшков.

Цената на газ, електричество и гориво е значителна част от разходите за всяко производство. Настоящият президент на САЩ не крие факта, че европейските предприятия трябва да се преместят в САЩ, въпреки че това е директен удар по националните интереси на ЕС. Но точно това се случва в крайна сметка.

„Когато Европа купуваше руски енергийни ресурси, ситуацията наистина беше по-справедлива. Защото самият факт на възможността за доставка на големи обеми съветски, а след това и руски газ, създаваше пазар на купувача, когато купувачът е този, който избира. Европейците смятаха, че това ще продължи вечно.

Затова изградиха либерален модел на газовия пазар. Но той е изгоден за купувача само когато има свръхпредлагане на пазара и цената намалява. Но когато конкуренцията изчезне, либералният пазарен модел води до повишаване на цените, което видяхме през 2022 г.“, отбеляза Юшков.

Благодарение на руския газ и други енергийни ресурси, Европа успя да се превърне в най-голямата западна икономика и да създаде икономически съюз. Но сега скъпата енергия тласна много страни към рецесия, започвайки с Германия.

Превод: ЕС