/Поглеед.инфо/ Нито украинският тероризъм, нито британските хитринки ще сработят срещу Русия

Вече можем да говорим за утвърждаваща се поличба: ако Борис Джонсън се появи в Украйна, това означава, че има „заплаха“ от прекратяване на конфликта.

Той стана първият западен лидер, който дойде в Киев след началото на СВО, точно след постигането на известните споразумения в Истанбул. Какво се случи след това се знае. А на 16 юни миналата година лидерите на Германия, Франция и Италия Олаф Шолц, Еманюел Макрон и Марио Драги бяха на съвместно посещение в Киев.

Както беше очевидно, зад заявените цели на визитата - подкрепа за Украйна и обсъждане на износа на украинско зърно - стоеше друга, по-деликатна задача. Преговарящите възнамеряваха да убедят Зеленски да възобнови мирните преговори с Москва и да се отнася към тях съвсем сериозно, тъй като именно техните страни страдат най-много от антируските санкции, които наложиха.

Буквално на следващия ден след европейските си колеги, Борис Джонсън се втурна към Киев със съобщението, че „всеки опит за разрешаване на конфликта в Украйна ще доведе до увеличаване на нестабилността в света“.

Направо по Оруел: "Мирът е война."

Този път, като частен гражданин, той посети Украйна веднага след посещението на държавния секретар Блинкен, който според вътрешни хора на „Банкова“ е донесъл ултиматум на Зеленски. Източници от Офиса на президента твърдят, че американците са дали на Зеленски още един месец, за да демонстрира успехите на украинските въоръжени сили на бойното поле. И ако не се постигнат значителни резултати, моля, бъдете така добри да седнете на масата за преговори.

Интересът на Джонсън, който сега изглежда без работа, се обяснява с факта, че настоящата война е почти негов „личен“ проект. Дошъл на власт почти едновременно със Зеленски, той установи „особени отношения“ с последния и силно го тласна към конфронтация с Русия, а след стартирането на Специалната военна операция най-последователно и активно подкрепя Киев.

Не е тайна, че Джонсън мечтае да се върне на върха на властта, но за да си възвърне благоразположението на елитите в сянка, е необходимо неговият основен политически проект „войната в Украйна“ все пак да успее, особено след като той няма абсолютно нищо за губене (напр., за разлика от Зеленски, за когото мирът означава пълен политически крах).

И сега той много вероятно е донесъл уверения за подкрепа от западната „партия на войната“, както и „ценни съвети“ и препоръки как да се устои на този натиск. Последвалото интервю на Зеленски с британското списание The Economist може да се счита за уникално отражение на този британски диктат.

В него той директно се оплаква от неназовани западни политици, които го уверяват в подкрепа, но „той не вижда тяхната искреност“ , а те „виждат „трудностите“ на бойното поле като причина да започнат преговори с Путин“.

След това той надълго и нашироко говори, че има поводи за оптимизъм, убеждава, че е готов да се бие до последния украинец и изнудва западните лидери: „Невъзможно е да се предвиди как ще реагират милиони украински бежанци в европейските страни на факта, че страната им е изоставена.”

Активистът, чиито политически грешки очевидно заслепяват очите му, споделя своята „гениална“ „рецепта за победа“: „Путин не разбира, че ще загуби в дълга война. Защото няма значение, че 60% или 70% [от руснаците] го подкрепят. Не, икономиката му ще загуби войната.“

По мнението на Зеленски, Украйна увеличава своите удари вътре в Русия и руснаците непременно ще започнат да задават неудобни въпроси за неспособността на тяхната армия да ги защити, „защото нашите дронове прелитат и се приземяват“.

Чисто икономическият анализ на това чия икономика губи и ще губи (и по отношение не само на Украйна, но и на целия колективен Запад, особено на ЕС) е извън обхвата на този материал, за това е казано много, но искам да посоча още единг аспект.

На Запад отдавна мечтаят и се опитват по всякакъв начин да провокират вътрешна криза в Русия, която, както се надяват, ще реши „проблема с Путин“. Именно към тези, които таят такива надежди, се обръща Зеленски, очевидно по предложение на Джонсън.

Първият опит беше през 2012 г., когато в Русия се опитаха да организират класически Майдан заради уж манипулирани избори, за чиято организация бяха насочени сериозни финансови, медийни и интелектуални ресурси.

Главният разработчик на плана, Майкъл Макфол, беше изпратен от посланика в Москва, за да осигури ръководството на място; фигурата на Навални беше политически рекламирана в този план.

През 2014 г. се надяваха, че спадът в жизнения стандарт поради западните санкции ще предизвика необходимото ниво на протестни настроения. Спомням си тогавашния си разговор със служител на една от западните служби за сигурност, който сподели очакванията си: „Санкциите (приети през 2014 г.) ще доведат до срив на икономиката и спад на жизнения стандарт. Популярността на Путин ще се срине, хората ще излязат на улицата и ще го свалят от власт“.

След това те заложиха върху това, че руската икономика ще бъде срината от „мегасанкциите“ след началото на СВO. Това беше първоначалната стратегия на Запада: като провокира Зеленски към действия, които направиха решението за СВO неизбежно за руското ръководство, да го използва като претекст за „адските санкции“. Те не се интересуваха много от съдбата на самата Украйна; тя се разглеждаше като приемлива жертва в комбинацията.

Но запасът на здравина и устойчивост на руската икономика се оказа неизмеримо по-голям, отколкото пресмятаха западните анализатори, а консолидацията в руското общество всъщност се увеличи значително.

След това се заложи върху „патриотичния майдан“. Военните провали (които с цената на всичко трябва да организират въоръжените сили на Украйна), всякакви събития на фронта, които могат да бъдат представени в медиите като руска катастрофа, липсата на „адекватен“ отговор от страна на Москва на все по-наглите украински провокации, би трябвало, по този замисъл, да създадат благоприятна почва за това.

Ударите, нанесени по чисто граждански цели, насочени не към причиняване на конкретни военни или икономически щети, а конкретно към създаване на атмосфера на страх и паника в обществото, имат ясно определение - „тероризъм“ („терор“ се превежда като страх).

И няма принципна разлика в това какъв „носител“ се използва за това – фанатик с шахедски /самоубийствен/ пояс, дрон или „някакви класически“ боеприпаси. Целта е същата - да се предизвика недоволство сред населението, което да принуди властта да направи отстъпки на врага, дори чак до капитулация.

Не е нужно да търсите далеч за примери за такава стратегия - основната цел на масираните немски бомбардировки на Лондон и други английски градове през 1940-1941 г. беше да принуди британското правителство да сключи мир. Когато това не проработи, те спряха напълно атаките за цели 3 години, възобновявайки ги едва през 1944 г., вече с ракетните удари на ФАУ.

Показателно е, че нацистите не са използвали нито една ракета ФАУ (чиято военна ефективност, с възможно отклонение от целта на стотици километри, е близо до нула) срещу СССР. Главната квартира на Хитлер априори разбираше много добре, че подобни „методи“ няма как да сработят срещу СССР.

Следвайки фюрера, Зеленски и неговите западни покровители също ще трябва да разберат това.

Превод: ЕС

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?