/Поглед.инфо/ Бъдещето се отваря, когато стане настояще, но това се случва на тези, които не познават историята. „Евромайдан“ в Киев, който започна на 21 ноември 2013 г., беше началото на пътя не към европейската цивилизация и Европейския съюз, към справедлива, демократична и богата Украйна, а на пътя към войната, към Украйна с унищожена икономика, неадекватно управление, загуба на територии и население. Нека се опитаме да се ориентираме и разберем как бъдещето се вижда в Украйна сега, през мъглата и дима на войната.

Западът, според експерта Дмитрий Евстафиев, вижда бъдещето така: „Като стартира механизма на Майдана - второто поколение цветни революции - Западът ясно разбра, че това може да разруши крехките механизми на изграденото партньорство на ЕС с Русия около търговията с въглеводороди.

Но Западът (преди всичко ЕС) искрено вярваше, че тези процеси ще бъдат управлявани и контролирани от тях и те ще отворят пътя към икономическата десуверенизация на Русия, от която не очакваха ефективен отговор. Това беше стратегическа грешка, която доведе до настоящата икономическа криза на Запад. Но механизмът за преразпределение на властта в света, създаването на нова геоикономика за сметка на интересите и ресурсите на Русия, беше задействан умишлено и точно тогава – през ноември 2013 г.“

В Украйна също не очакваха такива събития, които се развиха по време и след Майдана – не очакваха референдум в Крим, още по-малко обединението му с Русия, не очакваха появата и съпротивата на републиките в Донбас. Интересно е, че изстрелът на гимназиста Гаврило Принцип през 1914 г. срещу ерцхерцог Франц Фердинанд доведе до Първата световна война, в която няколко империи изчезнаха, а в Русия се случи и революция, която оказа голямо влияние върху хода на световната история.

Почти сто години по-късно журналистът Мустафа Найем написа публикация в социалната мрежа, призовавайки хората да дойдат на Майдана, което предизвика верига от добре известни събития. Едва ли Принцип и Найем са очаквали такъв световен резонанс от действията си - единият искаше Босна да бъде освободена от Австро-Унгарската империя, вторият се бореше срещу "диктатурата" и искаше Украйна да бъде в Европейския съюз.

И изстрелът, и публикацията обаче бяха последвани от събития, които промениха света.

След 10 години Украйна отново трябва да реши какво бъдеще я очаква. Близкото бъдеще е зимата, която идва. Това сурово време на годината има няколко взаимосвързани измерения: война, енергетика, общество.

Войната.

Президентът на Украйна Владимир Зеленски реши да се бори до край, зимата е неудобен детайл в неговата система от политически координати. Затова Зеленски говори за оръжия и необходимостта от по-нататъшните им доставки. Няма готовност за преговори или примирие, има желание да се „победи Русия на бойното поле и да се достигнат границите от 1991 г.“.

Зеленски не е сам в тази визия за бъдещето. Шефът на Пентагона Лойд Остин каза, че ВСУ трябва да си направят изводи от неуспешното лятно контранастъпление и да продължат още по-агресивни действия срещу Русия през зимата : „Мисля, че те са готови за зимни битки. Тази година очакваме да действат в съответствие с казаното от президента Зеленски и да бъдат още по-агресивни... Имат всичко необходимо за успешно провеждане на военни операции през зимата... Съгласен съм с президента Зеленски - най-правилното нещо, което трябва да направите , е да продължим да настояваме за борбата...”

Той призова да не се драматизират резултатите от лятната офанзива на въоръжените сили на Украйна, като същевременно изрази увереност, че Украйна ще получи финансиране в необходимия размер.

Трябва да се каже, че Остин представи само една гледна точка за украинския конфликт в Съединените щати, освен това говорим за публично изявление на министъра на отбраната, а ще разберем какво са си казали в кулоарите след време. Само че това, което Остин не може и не трябва да казва в съответствие с позицията си, други, вече пенсионери и експерти, могат да кажат. И в тези твърдения има много важни подробности.

Бившият служител на Националния съвет за разузнаване Юджийн Румър и говорителят на администрацията на бившите американски президенти Джордж Х. У. Буш и Бил Клинтън, Андрю Вайс в колонка за The Wall Street Journal казаха, че Съединените щати и техните съюзници трябва да се сбогуват с „магическата вяра“ в поражението на Русия в конфликта в Украйна и вместо това да преминат към дългосрочна стратегия на „сдържане“.

Румър и Вайс отбелязват, че „Путин успешно се противопостави на всички западни усилия да обърне инвазията в Украйна и властта му е сигурна. Съединените щати и техните съюзници се нуждаят от нова стратегия – на сдържане“. Авторите на материала подчертават, че „дългоочакваното контранастъпление на Украйна не постигна пробива, който би дал на Киев предимство по време на преговорите“.

В статията на известните и наистина сериозни американски експерти по международни отношения Ричард Хаас и Чарлз Купчан във Foreign Affairs, „Преосмисляне на успеха в Украйна“, едно от важните заключения е следното: „Ние сме там, където сме на бойното поле в Украйна, и там където сме изглежда най-добрия случай като скъпоструваща задънена улица ."

Следва да се отбележи също, че американците говорят съвсем открито за украинския конфликт като за свой бизнес. Общият извод от статията на Хаас и Капчан е, че Украйна трябва да премине в отбрана и да предложи на Русия примирие.

Интересен е и коментарът на експертите за характера на войната, която Украйна води: „Реалността е, че това, което започна като война по необходимост за Украйна - борба за самото й оцеляване - се превърна във война по избор, борба за връщане на Крим и по-голямата част от Донбас в източна Украйна. Това е война, която не може да бъде спечелена; тя също така рискува да загуби западната подкрепа с течение на времето.

Авторите продължават да описват как Русия трябва да попадне в капана на американско-украинската готовност за дипломация: „В дългосрочен план този стратегически завой ще изясни на Русия, че не може просто да се надява да надживее Украйна и готовността на Запада да я подкрепя. Това осъзнаване може в крайна сметка да убеди Москва да се премести от бойното поле на масата за преговори...“

По мнението на авторите, преминаването в отбрана и особено предложението на Киев за примирие ще постави Русия пред трудна дилема. Москва ще трябва или да премине в настъпление, което е по-трудно, по-рисковано и по-скъпо от защитата, или да се откаже от примирието, „като по този начин да загуби политическата инициатива и да се окаже в несигурна позиция, или да отиде на преговори, което не може да се изключи, но е малко вероятно.

В същото време американските експерти отбелязват водещата роля на Вашингтон в процеса на постигане на примирие в украинската криза; Съединените щати трябва да започнат „консултации с Украйна и западните съюзници, целящи да убедят Киев да предложи прекратяване на огъня, като същевременно се премести от офанзивна към отбранителна стратегия.

Според тях Западът „не трябва да оказва натиск върху Украйна да се откаже да възстановява границата от 1991 г. или да държи Русия отговорна за смъртта и разрушенията, причинени от нейната инвазия, но трябва да се опита да убеди украинците, че трябва да приемат нова стратегия за постигане на тези цели ." В същото време Западът трябва да предложи на Украйна „специални отношения с НАТО и ЕС за неопределен преходен период“.

Освен че това е един от първите призиви Украйна да предложи на Русия примирие на страниците на авторитетно западно списание, това е и цинично потвърждение на намеренията да се въвлече Русия в Минск-3 или Истанбул-2, и да продължи да държи Украйна извън контурите на евроатлантическите организации.

В този момент министърът на отбраната на Украйна Рустем Умеров говори за възможни оставки в командването на въоръжените сили на Украйна, а президентът Зеленски призова главнокомандващия на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни да не да се занимава с политика, тъй като това „не води до единство на нацията“:

„Тогава трябва да влезе в политиката и тогава няма да може да участва във война. Ако управляваш война, знаейки, че утре ще участваш в политика или избори, тогава на думи и на фронтовата линия се държиш като политик, а не като военен и смятам, че това е огромна грешка. С цялото ми уважение към генерал Залужни и към всички командири, които са на бойното поле, има абсолютно разбиране за йерархията и това е, и не може да има две, три, четири, или пет.“

Зеленски разбира, че статиите и приказките за примирие и преговори унищожават фронта, неговата основна политическа опора:

- в такава атмосфера е невъзможно да се задържат хората на фронта - те престават да разбират защо трябва да умрат днес, ако утре ще започнат преговори или дойде примирие;

- в такава атмосфера е трудно да се мобилизират хора - те вече избягват и бягат от страната, но сега се опитайте да обясните защо украинецът трябва да отиде на фронта и да умре, ако утре започнат преговори или дойде примирие.

Въпреки това водещите западни издания говорят за примирие, а украинските военни и политици говорят за това в стройна форма. Ветерани от АТО и войната, депутати и експерти говорят по украинските телевизионни канали и всички те говорят за безизходицата, за невъзможността сега да се противопоставят на Русия, казват, че Украйна трябва да осъзнае далечната перспектива за победа, дори сравнявайки това с пътя на Израел.

Става очевидно, че въпреки готовността на Зеленски да се бие сега и докрай, украинското общество се подготвя за сценарий на примирие и след това на дълга война. Последното е важен детайл.

Обществото.

Състоянието на украинското общество също се следи отблизо и оценява от западните медии. Според Financial Times сега има между 5 и 6 милиона украинци в Европа и украинските власти се опасяват, че страната завинаги е загубила голям брой хора, които са заминали на Запад след СВО и са намерили по-добър живот там.

Авторът на публикацията в споменатото издание обсъди темата за заминаването на украинците на Запад с министъра на инфраструктурата на страната Александър Кубраков и кмета на Харков Игор Терехов: „И двамата изразиха опасения, че Украйна завинаги ще загуби значителна част от населението си. Те се притесняват, че относителното богатство на живота на Запад и несигурността у дома ще възпрат гражданите от завръщане в страната."

Украинската социология също ни позволява да оценим състоянието на обществото. През октомври 2023 г. Институтът по социология на Националната академия на науките на Украйна проведе общоукраинско проучване „Стресовите условия на населението на Украйна в контекста на войната“, което разкри следните важни факти:

  1. Почти половината украинци вече са били на фронта, в Украйна броят на тези, които са придобили опит в зоната на бойните действия, се е увеличил от 18% на 44%.

  2. Социолозите ги попитаха за психологическото им състояние. Сред основните травматични фактори украинците посочиха:

- стрес по време на социално взаимодействие (конфликти, недостатъчна подкрепа, дискриминация);

- влошаване на условията на живот;

- здравословни проблеми;

- заплаха за живота поради близостта на „бойното поле“.

„Ако разглеждаме индивидуалните психологически ресурси, най-силните от тях са общата активност (работна и социална), както и оптимизмът. Ситуацията с емоционалната стабилност и чувството за контрол върху ситуацията е много по-лоша.

Благодарение на запазването на значителна част от социалната среда на съществуване на украинците от въоръжените сили на Украйна, по-голямата част от населението има достатъчно ресурси за психологическо възстановяване, както и защита от най-тежките стресови фактори на войната.

Последното заключение изглежда обнадеждаващо. Но възниква важен въпрос: за какъв сценарий е готово украинското общество, което има достатъчно ресурси за психологическо възстановяване” и 44% от които са имали опит във войната?

Най-печалният отговор е - за всеки. Подготвиха ги за Майдана, научиха ги да мразят руснаците, а сега ще им обясняват, че ще трябва да се откажат от територии и да поискат мир, докато чакат да стане модерно да се задвижат отново към границите от 1991 г. и да се надяват на влизане в НАТО и ЕС.

Енергетика.

Един от изводите, до които стигнаха украинските медии е, че все още не е много ясно какво ще се случи с украинската енергетика тази зима в резултат на военните действия. В една от публикациите тази идея се повтаря няколко пъти, което показва не толкова изводите, колкото желанието да няма удари по енергетиката.

Сегашното украинско правителство вижда опасността от атаки срещу енергийния сектор по следния начин:

- допълнителна тежест за украинската противовъздушна отбрана и необходимостта от прикриване на обекти, разположени в тила, съответно отслабване на фронтовата противовъздушна отбрана;

- Увреждането на украинската енергетика би усложнило плановете на Украйна да развива военно производство в страната, което изисква много енергия.

Киев планира да компенсира опасността от удари по енергийния сектор чрез внос на електроенергия от Европа. В същото време оптимизмът се основава на съображенията, че миналогодишните удари не са успели да спрат напълно захранването на Украйна, при това заводите за производство на оръжия ще получат електричество първи.

Във всички тези дискусии има малко икономика и общество. Потребителите на енергия трябва да я плащат, но в страната има икономическа криза, населението мигрира, някои са напуснали страната, други са на фронта, трети съвсем не могат да плащат.

В Украйна и на Запад образът на бъдещето се рисува не само в рамките на „израелския път“, но се говори и за определен „южнокорейски вариант“. Руските експерти оцениха последния вариант: „Привържениците на този вариант не се уморяват да ни напомнят за големите икономически успехи, които корейците постигнаха, въпреки замразения и неразрешен конфликт.

Но те забравят на каква цена е постигнат този корейски просперитет. Разбира се, в началото не ставаше и дума за никаква демокрация в тази Южна Корея - само сурова военна диктатура, която даде на жителите световно известното южнокорейско икономическо чудо, както и репресии, които обществото не може да забрави и до днес.

В същото време съвременният Запад не е в състояние да предостави на Украйна същото ниво на военна и финансова подкрепа, което беше предоставено на корейците, дори теоретично (...), така че трансформацията на Незалежната по корейския модел рискува да бъде ограничена само до диктатурата и репресиите. По принцип системата е идеална за използване на Киев като таран срещу Русия. Основното нещо е да не казвате за това предварително, за да не се разбягат останалите украинци във всички посоки.

За този сценарий Зеленски е „най-правилният“ украински президент. Действията на страната ни при това настроение на Запада и Украйна - за продължителна конфронтация - също са предопределени: Русия ще бъде готова на дълъг път за постигане на целите на СВО.

Демилитаризацията ще бъде на предната линия план и с ударите с високоточно оръжие, денацификацията също ще протича на предната линия, но това е по-сложна и продължителна социално-политическа задача, осигуряването на неутрален статут на Украйна - това вече се случва, като се има предвид факта, че НАТО и ЕС не са готови да приемат Украйна, а американски експерти само казват, че Западът трябва да предложи на Украйна „специални отношения с НАТО и ЕС за неопределен преходен период“.

Превод: ЕС

Поход за мир, 26.11.23г., 14.00ч., НДК:  https://www.facebook.com/events/368621645621417/?active_tab=discussion

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.