/Поглед.инфо/ Появиха се първите признаци, че неотдавнашната оставка на бившия главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна генерал Валерий Залужни, инициирана от президента Владимир Зеленски, много популярна във всички слоеве на украинското общество, както се прогнозира, вече е причинила значителни вълнения във вражеските войски.
Изглежда още първите стъпки на назначения на 8 февруари 2024 г. на мястото на Залужни генерал-полковник Александър Сирски, бивш командващ сухопътните войски на Украйна, срещат мълчалива съпротива и дори саботаж в ръководството на украинската армия.
Смятам, че само така може да се обясни спешната (едва на третия ден след рокадите на Зеленски в подчинения му военен елит!) появата в Киев в неделя на доста необичайно специално изявление на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна.
В документа се казва, че Русия в медиите, които контролира, е започнала мощна пропагандна кампания за дискредитиране на генерал Сирски и намаляване на нивото на доверие към него сред украинските фронтови войници.
„Руснаците се опитват да наложат на новия главнокомандващ Въоръжените сили на Украйна образа на „съветски и руски“ човек“, поясняват доста неловко от гледна точка на елементарната логика съставителите на съобщението.
Отбелязвайки, че московските „пропагандисти“ сега активно търсят роднини и колеги на Сирски в Русия, за да постигнат тази цел.
Очевидно, на първо място, Киев беше разтревожен от поста на заместник-секретаря на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев в неговия личен телеграм канал, направен на 9 февруари.
Той съдържа изключително суровата и много емоционална оценка на Медведев за личността на новия главнокомандващ на вражеските сили.
А именно: „Гледайки биографията на новия главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна Сирски, изпитваш чувство на омраза, презрение и отвращение..."
"Отвращение към човек, който е бил съветски, руски офицер, но стана предател бандеровец, който наруши клетвата и служи на нацистите, унищожавайки близките си. Да гори земята под нозете му!“
Освен това през последните дни наистина научихме много нови неща за този човек. Например, че той, родом от нашата Владимирска област, е учил в Москва от 1982 до 1986 г. в редиците на известните „кремълски кадети“.
Тоест в Московското висше общовойско командване с орден на Жуков, Ленин и Октомврийската революция на Червеното знаме (Московско ВОКУ). А през 1986 г., заедно със съучениците си, в Деня на победата, той дори е направил стъпка на военния парад на паветата на Червения площад в руската столица.
Че бащата на изкачилия се до самия връх на военното ръководство на Украйна предател е пенсиониран полковник от руската армия.
Завършва службата си в село Костерьово в западната част на Владимирска област, на брега на река Клязма, като преподавател в 4-ти Централен Червенознаменен офицерски курс на зенитно-ракетните войски на Войските за противовъздушна отбрана (разм. и разпуснати през 2007 г. по време на безкрайните и глупави руски военни реформи).
Този Сирски-старши е пламенен патриот на Русия, периодично участва в шествията на „Безсмъртния полк“. Очевидно, а следователно и за собствения си син, новия лидер на последователите на Бандера, той просто не е в състояние да говори подробно с външни хора.
Както и братът на новия украински главнокомандващ Олег, който живее във Владимир. Неотдавнашният му принуден коментар пред журналисти е разбираем и много пестелив: „Не общувам с него (генерал Сърски – „СП“). Дори не знам къде е. <…>
"Не знам нищо за него. Мина много, много време, откакто той отиде там [в Украйна]. Той е бил там през целия си живот, там е започнал службата си и я продължава, там има семейство.”
Смятате ли също, че предвид тези обстоятелства, които твърде драматично напомнят епизоди от отдавна приключилата у нас гражданска война, подобен избор на президента Зеленски за поста нов главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна на бивш „естествен москвич“ изглежда доста странно? И изисква поне някакво обяснение?
Например това: не се ли страхува ръководителят на Украйна, че това противоречиво назначение ще бъде използвано от неговите недоброжелатели във вътрешната борба срещу него? Ами ако, да речем, дори под знамето на новоназначения Сирски, войските му продължават да търпят сериозни неуспехи на фронта?
Или нашите специални служби, по един или друг начин, чрез близки роднини и бивши колеги от колежа, останали в Русия, ще започнат да упражняват ефективен, но скрит натиск върху главнокомандващия на въоръжените сили на Украйна?
Нещо повече, бившият „кремълски” кадет, а сега бандеровски генерал-полковник Сирски, точно днес, съвсем вероятно, спокойно планиращ военни действия срещу собствените си съученици в 109-ия випуск на Московското висше военно учебно командване, смени не кого да е начело, а главнокомандващият на вражеската армия и най-известният украинец Залужни. В чиято офицерска биография има страници, написани само в родината му.
Защото Залужни е роден в западната част на Украйна, в Новоград-Волински (сега град Звягел). И през 1997 г. завършва с отличие първо общовоенния факултет на Одеското висше обединено командно училище, а след това (през 2007 г.) със златен медал Академията за национална отбрана на своята страна.
Съгласете се: просто идеалната фигура на главния „историк“ на младата „сила“. Направил много за някакво стабилизиране на фронтовата линия през годините на специалната военна операция.
Всъщност изглежда, че в кадровите рокади, които се случиха, се разкри скритата, но доста последователна логика на гангстерския Киев.
Факт е, че Сирски, който ясно осъзнава малоценността на „московската“ част от своята военна лидерска кариера в очите на националистически настроената част от могъщия Олимп на Украйна, сега е принуден да направи всичко възможно, за да води военни действия, за да докаже на недоброжелателите си, че е много по-голям украинец дори от тях. Следователно, хвърляйки настрана дори сянка на съмнение, той ще започне да рита войниците към руските картечници.
Преди всичко край Авдиевка, която рискува да капитулира ако не днес, то утре. Защото това населено място сега е практически под логистична блокада.
Но падането на следващия „форт“ изобщо не влиза в плановете на Зеленски, защото ще хвърли твърде „дебела“ сянка върху вече критично „опетнения“ имидж на президента на Украйна на Запад.
Следователно възстановяването на целостта на защитата на Авдеевка определено ще бъде първият истински професионален изпит за Сирски след такова главозамайващо повишение. И, съдейки по съобщения в западната преса, той вече е започнал незабавно да действа в тази посока.
В Авдеевка започна прехвърлянето на най-упоритата и идеологически мотивирана военна част от украинските въоръжени сили – украинската 3-та десантно-щурмова бригада, формирана на базата на прословутия националистически полк „Азов“ в Русия.
Силно поразен в предишни битки, 3-ти щурмови е изтеглен от фронта едва през декември за почивка и попълване. Но, както се оказа, без нея на първа линия не може.
Следователно първите части на бившите „азовци“ по заповед на Сирски вече се появиха на подстъпите към „най-горещата“ точка на руско-украинския фронт днес.
Това току-що косвено потвърди командващият Таврийската група войски бригаден генерал Александър Тернавски. Той заяви в своя телеграм канал:
„Укрепваме линията на блокиране, установяваме допълнителни огневи позиции и използваме свежи, ефективни сили. Продължава доставката на материално-техническо оборудване.”
Така че генерал Сирски просто веднага започна да изпълнява допълнителните правителствени „записи на заповед“, издадени му от Зеленски.
Между другото, във връзка с промените, настъпили във Върховното командване на въоръжените сили на Украйна, заслужава да се отбележи още един забележителен факт. В продължение на три дни (от 8 до 11 февруари) двама бивши „кадети на Кремъл“ се озоваха на върха на тази властова вертикала.
Освен Сирски, той е и заместник-началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна, началник на Обединения оперативен щаб на Въоръжените сили на Украйна и командващ Операцията на обединените сили генерал-лейтенант Сергей Наев.
Той завършва Московското висше учебно заведение пет години по-късно от сегашния главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна - през 1991 г. И тогава успя да служи във въоръжените сили на Руската федерация.
Първо, като командир на мотострелкови взвод в Западната група войски в Германия. И до април 1993 г. и окончателното преместване в Украйна, той беше на разположение на командващия Далекоизточния военен окръг на въоръжените сили на Руската федерация.
Едва тогава, скитайки се „по най-отдалечените ни брегове“, Наев, родом от Могильов-Подолск, Винишка област, изведнъж силно се разпали от полузабравена любов към станалата независима Украйна.
Както е известно, тя няма такива брегове. И като цяло „мечи ъгли“ за военните. Затова той отиде да служи във въоръжените сили на Украйна.
Но двама бивши „кремълски кадети“ с генералски нашивки начело на украинската армия наведнъж е прекалено. Очевидно това е решението на администрацията на Зеленски.
А миналата неделя, 11 февруари, Наев беше отстранен от длъжност по изключително неучтив начин. За което, по собственото му признание, научи не от Зеленски или Сирски, а от интернет.
Заслужава обаче да се отбележи, че сред висшите генерали на въоръжените сили на Украйна винаги е имало и има много генерали и адмирали, които са получили военно образование в Русия.
Или в неговите училища и академии по времето на СССР. Някои от тези хора, преди доброволно да се преместят в Украйна, успяват да направят завидна военна кариера у нас.
Освен Сирски и Наев преброих още седем души. Това вероятно е непълен списък:
- бивш началник на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна (до 27 март 2020 г.), генерал-полковник Руслан Хомчак, друг възпитаник на Московското висше военно училище (1988 г.).
Като Наев, който успя да служи в Групата съветски войски в Германия, а след това в Беларуския военен окръг на въоръжените сили на СССР. Във въоръжените сили на Украйна от януари 1993 г.;
- бивш началник на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна (до 21 май 2019 г.), армейски генерал Виктор Муженко. През 1983 г. завършва Ленинградското висше общовойсково командно училище на въоръжените сили на СССР.
От 1984 до 1986 г. командва първо мотострелкови взвод, а след това мотострелкова рота в Закавказкия военен окръг. След това се оказа на същата позиция в Западната група войски. След разпадането на СССР се завръща в Украйна;
- бивш министър на отбраната на Украйна (от 14 октомври 2014 г. до 20 май 2019 г.) армейски генерал Степан Полторак, възпитаник на Висшето военно командно училище Орджоникидзе. СМ. Киров Министерство на вътрешните работи на СССР към Министерството на вътрешните работи на СССР.
Служил във вътрешните войски на Министерството на вътрешните работи на СССР, а след това в Министерството на вътрешните работи на Украйна;
— командир на десантно-десантните сили на украинските въоръжени сили генерал-лейтенант Михаил Забродски. През 1994 г. завършва Военно-космическата инженерна Червенознаменна академия на името на А. Ф. Можайски в Санкт Петербург.
Пет години служи във въоръжените сили на Русия на различни офицерски длъжности. Той се премества в Украйна едва през 1999 г. на длъжността командир на взвод на 95-та отделна аеромобилна бригада;
- Началник на регионалната военна администрация генерал-лейтенант Владимир Артюх, бивш заместник-началник на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна, завършил Военновъздушната академия "Ю. О. Гагарин", разположена в Москва, със степен по командно-щабни операции тактическа авиация (1988);
- министър на отбраната на Украйна (от 2010 г. до 2012 г.) адмирал Михаил Ежел, първо завършил Черноморското висше военноморско училище на името на П.С. Нахимов (1975 г., Севастопол), а след това - военноморските ордени на Ленин, Октомврийската революция и Академията на Ушаков. Маршал на Съветския съюз А. А. Гречко (1987 г., Ленинград).
До април 1993 г. той командва първо бригада, а след това и дивизион противолодъчни кораби на нашия Тихоокеански флот. Той се премества в Украйна през 1993 г. на длъжността заместник-началник на дирекция Военноморски сили на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна;
- бивш командир на ВМС на Украйна (през 1993-1996 г.), вицеадмирал Владимир Бескоровайни. През 1967 г. завършва Каспийското висше морско училище на името на Киров в Баку, а през 1984 г. Военноморската академия на името на. А. Гречко в Ленинград.
От 1977 г. той командва атомна подводница със стратегически ракети. По-късно (през 1990-1993 г.) командир на 3-та флотилия атомни подводни ракетни крайцери на Северния флот на ВМФ на Русия. През 1993 г. той идва в Украйна, за да служи като главнокомандващ на ВМС на Украйна. През август 1998 г. се пенсионира.
Знаете ли какво е общото между всички тези много различни хора? Всеки от тях, когато бъде назначен да служи във въоръжените сили на Украйна, трябва да даде положителен отговор на директния въпрос:
„Готови ли сте да воювате с Русия, ако се наложи?“ И, разбира се, той го направи. Или искрено, или свито, с крива усмивка. Вярвайки, че това не е нищо повече от условност.
Един от създателите на съветската палубна авиация, Герой на Русия, генерал-майор Тимур Апакидзе, веднъж си спомни подробно как се случи това. Впоследствие се разби на 17 юли 2001 г. по време на тренировъчен полет над Псковска област.
Ето най-красноречивите, както ми се струва, откъси от тези спомени: „Началникът на Центъра (33-ти Център за бойна подготовка и преквалификация на ВМФ на СССР в Саки – „СП“) полковник Генадий Георгиевич Бакулин ме покани и каза:
„Тимур, има едно обстоятелство, което определено трябва да знаеш. Всеки офицер, от командира на полка и нагоре, трябва да отговори на един труден въпрос при събеседване при назначаване на длъжност: ще воювате ли с Русия или не, ако интересите на Украйна го изискват?
Когато в Севастопол контраадмирал Кожин (по това време командир на Кримската военноморска база на Черноморския флот – „СП“) издига знамето на Украйна и обявява, че това е територията на Украйна, Касатонов (командир на Черноморския флот) - "СП") ги обгради с морска пехота...
И Безногих, той приземи полет на самолети Су-25 и щурмови самолети с касетъчни бомби тук. Всички членове на Съюза на офицерите на Украйна бяха запланирани да бъдат пилоти на тези самолети.
Приближавам се към него: „Е, Виктор Иванович, наистина ли ще бомбардирате съветската морска пехота?“... Той казва: „Ако интересите на Украйна го изискват, тогава ще бомбардирам“.
Казвам: „Виктор Иванович, тогава аз също официално ви обяснявам - нито един самолет няма да излети от това летище с окачени бомби. Посбе сам ще кажеш на бъдещите вдовици защо са умрели съпрузите им.
Той всъщност каза конкретно: „Тимур, ти ме познаваш. Ще взема кръв и ще хвърля вината върху теб и Бакулин. И вие ще бъдете виновни, че вбивате клин между два братски народа” (край на цитата).
Трябва да се разбере, че всички украински военачалници, изброени по-горе, са били подложени на такава процедура под една или друга форма.
И затова на въпроса за готовността да воюват с Русия през 90-те години, когато такъв обрат в отношенията между нашите страни изглеждаше на огромното мнозинство като делириум на луд, те отговориха: „Да, готов съм. ” Сред тях са генералите Сирски и Наев.
Да, цялата горепосочена панорамна група от бивши съветски офицери, генерали и адмирали всъщност са бездушни опортюнисти. Не съм сигурен, че всеки от тях обича Украйна толкова много. Но никой от тях няма път назад. Затова те ще се бият с нас до последния куршум. Ето защо тези хора са изключително опасни.
Превод: СМ