/Поглед.инфо/ От самото начало на своята „контраатака” въоръжените формирования на Украйна (ВСУ) със завидна упоритост щурмуват нашите позиции на левия бряг, опитвайки се да създадат и разширят предмостия, да проникнат дълбоко в нашата територия и да се закрепят. ВСУ търпят големи загуби, но загубите не ги спират. Десантите и атаките продължават. Битките продължават всеки ден.

ВСУ успя да постигне определени резултати. Левият бряг постепенно се превръща в "сива зона". Украински ДРГ, десантно-щурмови групи десантират на Казашки лагери, Альошки, Гола Пристан и др. В района на Антоновския мост от няколко седмици стабилно се запазва малък „плацдарм“ на ВСУ, който нашите военни се опитват, но не могат да ликвидират. Непрекъснато се водят артилерийски двубои, ВСУ активно подпомага десанта си с артилерия от десния бряг. Авиацията се присъединява. Битката за левия бряг продължава.

Защо това е важно за нас и как тази битка може да реши съдбата на отбранителната операция на руските войски?

Има специалисти, не изключвайки диванните, които по навик хленчат за „не разпръсквайте паника“, „всичко е под контрол“, „няма опасност от пробив“ и т.н. Изслушвахме едни и същи експерти със същата досада както преди прегрупирането в Харков, така и преди отстъплението от десния бряг.

Днес те казват, че нищо страшно не може да се случи на Днепър, защото дори и определено количество пехота да премине на лодки, те няма да могат да им донесат оборудване и боеприпаси и затова ще убием всички и това ще бъде краят им. И ВСУ всъщност няма опора на левия бряг и тези места, които са окупирали и не се отказват, не са съвсем левия бряг, а острови, тъй като по-нататък има реки, потоци и блата.

Това е така. Но въпреки това, по мое мнение на неспециалиста, Херсонското направление остава опасно. И ще ви кажа защо.

Настъплението от Орехов (окупиран от ВСУ) до Токмак и по-нататък към Мелитопол и Бердянск остава най-предпочитано за киевския режим и неговите куратори от НАТО (ако успее). Тук се нанася основният удар на "контранаступа". Никой дори не се опитва да го скрие.

В края на краищата наградата за нападателите може да бъде прерязването на южния фронт, полуобкръжаването на Херсонската групировка, унищожаването на сухопътния коридор към Крим. А запорожският юмрук на ВСУ е добре снабдяван от Запорожие и Днепропетровск, включително по железопътен транспорт, и по мостовете през Днепър в средното течение. Но атаката срещу Токмак не даде резултат.

Загубили над 30 хиляди войници убити и съсипали повече от една трета от настъпателната техника, получена от НАТО, ВСУ напредна няколко километра. Вярно, още не е вечер, боевете продължават, Киев има резерви, но бързият пробив и преход към маневренна война на този учасътк, очевидно, не се получи.

А сега да видим какви „плюсове, минуси, подводни камъни“ могат да бъдат за ВСУ в настъплението през Днепър към руската територия на Херсонска област. Да, мостовете са унищожени и е трудно и опасно да се достави тежка техника с боеприпаси от другата страна, предвид артилерийския обстрел и руските въздушни удари. Но не и невъзможно.

Ако се образува голямо предмостие, тогава с помощта на понтонен ферибот и лодки ще бъде възможно да се транспортират доста неща. Сега в края на краищата непрекъснато се транспортират - и личен състав, и оръжие, и боеприпаси. И до известна степен щурмуването на левия бряг е по-лесно от руските укрепления на Запорожкия фронт. Защото, например, укрепленията на първата линия на левия бряг бяха отнесени от наводнения след взривяването на язовира на язовир Каховка. Руските военни загубиха не само укрепени позиции, но и значително количество военна техника.

На първия етап от настъплението украинците не трябва да транспортират тежка техника, артилерия и боеприпаси на левия бряг. Достатъчно е да се насити левият бряг с леки пехотни части, осигурявайки им артилерийска подкрепа от другата страна на Днепър. Все пак така се прави. Защо нашите войски не могат да унищожат или да изхвърлят в реката малките групи, които са се окопали близо до Антоновския мост? Защото те са активно подкрепяни от артилерия от десния бряг. А нашите контрабатарейни възможности, уви, са ограничени.

Ако внезапно ВСУ направи пробив на нашите отбранителни линии в района на Херсон, тогава Крим ще бъде лесно достъпен. Много близо до Армянск, Перекоп. Дори не мащабен пробив, но работата на няколко големи диверсионно-разузнавателни групи /ДРГ/ в тила може да донесе хаос и раздор. Да добавим към това и постоянните ракетни удари по инфраструктурни обекти – наскоро се срути мостът през пролива Тонкий край Геническ. Уви, те често удрят складове за боеприпаси и военни бази (макар че по-често, разбира се, тормозят цивилни цели).

Украинските канали пишат, че предстои „Денят Д” – мащабна десантна операция на ВСУ с десант на левия бряг на Днепър и бившето Каховско водохранилище. Може би такава операция наистина се подготвя (поради факта, че нашият Запорожки укрепен район се оказа твърде трудно място за пробив). Или може би това е дезинформация, част от „мъглата на войната“.

Във всеки случай за Киев е важно да държи руските въоръжени сили нащрек, включително на линията Днепър. За да разделим и разпръснем резервите, за да сме принудени да държим сериозни сили на левия бряг. Дори ВСУ да не тръгне в атака тук. Но ако премахнем резервите, то те определено ще тръгнат.

Трябва да се отбележи, че с цената на големи загуби ВСУ запазват стратегическата си инициатива. Всъщност за това - за притежаването на инициативата - те плащат за унищожената техника, убити и ранени хора, а не за превзетата, после превзета и пак превзета ферма. Трябва не само да оцелеем, но и да вземем инициативата. Това обаче е друга тема.

Защо иначе Киев толкова се нуждае от левия бряг, поне острови, поне блата, поне формално присъствие? Тогава това, което не е напълно невъзможно, е вариантът, при който Украйна ще бъде принудена да сключи примирие, да замрази конфликта (да спечели време, за да има време Западът да направи повече танкове и снаряди). И границата може да бъде плюс или минус текущата фронтова линия.

И за нас би било много удобно, ако такава временна граница минаваше по Днепър (въпреки че аз лично не вярвам в ползата от каквито и да било преговори и примирия като цяло). Но за това трябва да запазим левия бряг. И ако дори островите и блатата са останали за ВСУ, тогава Киев ще започне да пищи: не, левият бряг също е наш, почти го превзехме, така че нека руснаците да се движат към Крим или поне към Скадовск-Колончак -Линия Чаплинка! Помнете ми думата, така ще бъде.

И какво ще правим? Как да не загубим битката за левия бряг?

На първо място е необходимо да се върне генерал Суровикин във войските . От месец вече няма и дума за него. Дали в отпуск, или в арест. Без отпуски и арести, сега не е моментът, трябва да се работи! Суровикин излезе с концепцията за отбрана, която горе-долу, но издържа на безумния натиск на ВСУ, тласкани от заградителните отряди на НАТО. Корективи внесе наводнението. Но този, който я планира и започна, трябва да завърши стратегическата отбранителна операция. И тогава може би да се присъедини към сражението за инициативата.

И имаме нужда от повече войски. Имаме нужда от нови дивизии, за да извършим ротация, да се укрепим, да формираме резерви. Имаме нужда от повече артилерия. Още, още снаряди. Които трябва да спрат да се съхраняват "на земята" в безсмислени складове за повторно съхранение, а да се изпращат точно до батареите в съответствие с логистичния принцип на доставка навреме (delivery-just-in-time).

Така че имаме нужда от мобилизация. Нова мобилизация в армията. И постоянната, нарастваща и засилваща се мобилизация на обществото и икономиката за изпълнение на военни задачи. Всичко за фронта, всичко за Победата.

Превод: ЕС

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?