/Поглед.инфо/ За конфликта между Русия и Украйна са изказани хиляди противоречиви мнения. Общото при всички тези оценки е тяхната едностранност, която се определя от дъното на кладенеца, от който се наблюдават събитията и сивото вещество под шапката на коментиращия За Русия това е специална военна операция, за политиците – пълномащабна война, за икономистите – хибридна война, за геополитиците война между Русия и САЩ и т.н.

Това което липсва във  всички тези оценки е общата картина, която може да се представи само от социалната философия. За разлика от всички частни гледни точки основани на определена идеология, социалната философия разглежда обществото като жив организъм или като самоорганизираща се система. С други думи тя разглежда текущите събития като част от социалната еволюция или като резултат от взаимодействието между социалните закони и субективният фактор. Тази особеност очертава съвършено различна картина и налага необходимостта ясно да се разграничи   

 „геополитика” от „цивилизационни промени”.    

Геополитиката е продукт на субективният фактор и в частност – на механизмът за вземане на решение, който за сега се свежда до определена идеология за управление на обществото. Цивилизационните промени се резултат от действието на обективни законите на общественото развитие, които като правило не се познават от геополитиците и не се отчитат от управляващият елит. Геополитиката отразява наблюдаваните процеси във видимата част на айсберга, а цивилизационните промени се зараждат и развиват в невидимата част. Цивилизационните преходи са качествени изменения настъпващи в резултат от ръста на познанието и продължителни количествени натрупвания. Този процес усложнява организацията на обществото като го превръща в комплексна система или такава с хиляди относително самостоятелни подсистеми. В резултат на тези промени човечеството е преминало през три качествено различни епохи: Античен свят, феодализъм и капитализъм. 

В началото на 20ти век се появиха и три изкуствено създадени социално-инженерни проекти с претенции за формации: комунизъм, фашизъм и финансизъм, който се самоопределя като финансов или либерален капитализъм. Между естествените и изкуствено създадените формации има принципна разлика. Тя се заключава в това, че еволюционните формации са самоорганизиращи се системи движени от обективни закони, а комунизмът и нацизма  бяха  управлявани от политически партии върху основата на определена идеологическа основа. Финансизмът  представлява модификация на индустриалният капитализъм, посредством подмяна на  саморегулиращите механизми с решения на финансовият елит, при което естествената формация (индустриален капитализъм) се превръща в социално-инженерен проект. За целта се използват парите без златно покритие, посредством които се манипулира финансовата система, икономиката и обществото като цяло. Тази невидима революция беше извършена банкерите, преди около 100 години със създаването на федералният резерв.  

Финансизмът е пълно отрицание на  капитализма, макар че политиците и икономистите все още не го разбират.  Това е социално-инженерен проект, подобен на фашизма и комунизма, с тази разлика, че е многократно по-разрушителен за обществото. И трите социално-инженерни проекти мечтаеха за световно господство. Нацистите пропагандираха своя Хилядолетен райх, болшевиките – Световна революция, а финансизма – Нов световен ред. През втората половина на 20ти век историята сложи край на тези илюзии. Втората световна война приключи с Хилядолетен райх, Студената война – със Световната революция, а днес в началото на 21ви век сме свидетели на агонията и неизбежният край на прословутият Нов световен ред. Това, което наблюдаваме днес е разпада на тази илюзия.  

Разликата между геополитика и цивилизационни промени, определя различието между два типа войни. Условно можем да ги определим като „конвенционални” и „екзистенциални”. През историята са водени хиляди конвенционални войни и само няколко екзистенциални. При конвенционалните войни битката е за ресурси: роби, земя и природни богатства. Те се започват от управляващите и изхода зависи от по-силният. Това са политически или геополитически войни. Екзистенциалните войни се водят за смяна на  системата и управляващият елит. По този начин патрициите се сменят от „родените да управляват” феодални аристократи, а те от комунистическата номенклатура, нацистката партокрация и днешният корпоративен и финансов елит. Тези епохални събития се определят като цивилизационни промени.

Екзистенциалните сблъсъци са процес на самоорганизацията на системата и определяща роля имат социалните закони. Ролята на субективният фактор е сведен до минимум, а цената заплатена от човечеството е изключително висока. Това се налага от факта, че загрижен са своята власт и привилегии, управляващите елити вземат решения в защита на свийте интереси, а не на обществото като цяло. От друга страна с нарастване комплексността на обществото, некомпетентността на управляващите нараства и на определено ниво от развитието то става неадекватно. Това налага обективният фактор периодично да провокира цивилизационни промени и сменя формата за управление и управляващите елити противно на техните илюзии и желания, с такива адекватни на постигнатото развитие. Тази точка в развитието се определя като бифуркация и означава необратимост на процесите. Пример от близката история за екзистенциален сблъсък е Първата световна война. От геополитическа гледна точка това е сблъсък между четири империи, а от екзистенциална – това е сблъсък между тези империи и законите на социалната еволюция. Крайният резултат е премахването на безнадеждно остарялата монархическа форма за управление на едно вече модерно общество. В геополитически план Втората световна война е идеологически сблъсък между Германия и  СССР или между фашизма и комунизма. От екзистенциална гледна точка това е сблъсък образно казано между нацисткият  Хилядолетен райх и болшевишката Световна революция.  

Днес светът се управлява от „забогатели за да управляват” олигарси, загрижени за своето господство. Те включват няколко десетки трилионери. Това са банкерите, които превърнаха индустриалният капитализъм във социално-инженерен проект и около  2000 самосъздали се милиардери, които използват парите си за да запазят статуквото. Това се постига посредством манипулация на финансовата система, икономиката  и обществото ката цяло. Този механизъм се основава на алчност, егоизъм и лицемерие и се определя като задкулисие или дълбока държава. Той е пълно отрицание на демокрацията, свободният пазар, моралните ценности като и идеала за свобода, равенство и братство. Некомпетентността на този елит се определя от техният манталитет, който е изостанал безнадеждно от нивото в съвременното развитие на обществото. През последните години тази некомпетентност породи една дузина глобални проблеми и днес се превръща неадекватност, което поражда екзистенциален проблем – изправя човечеството пред възможност за самоунищожение. Очевидно е, че олигархията не може да решат проблемите, които сама е създала, защото те са следствие именно от тяхната некомпетентност, алчност и егоизъм. Некомпетентността на „забогателият за да управлява” елит намира израз в множество  системни грешни оценки и решения. Системните грешки не се допускат от глупост или липса на информация. Те произтичат от манталитета на управляващите, който е изостанал от развитието на обществото и оценява събитията от гледна точка на остаряла идеология и своите интереси, а не тези на обществото като цяло. Като илюстрация ще посоча само няколко по-съществени системни грешки. 

  • Днес в геополитиката доминира разбирането на Зб. Бжежински за света като огромна шахматна дъска където страните мерят сили, а САЩ налага своя императив на всички останали формирайки един еднополюсен модел. Според Бжежински този факт е доказан от световната история и не подлежи на съмнение. Истината обаче е, че шахматната метафора се отнася само до времето на количествен ръст на познанието и развитие на обществото, което наистина е продължителен процес, но при качествените промени тази закономерност не важи, защото се извършват цивилизационни промени, сменят се механизма за управление и самият елит, наред с много други. Казано с шахматната терминология при тези преходи се започва нова пария шах, сменят се играчите, дори и правилата на играта. Това се извършва от невидимата ръка на социалната еволюция, която реорганизира системата, привеждайки я в съответствия с постигнатото ниво на развитие. В тези преходи ролята на субективният фактор е сведен до минимум, защото всички играчи са по-големи или по-малки фигурки в тази невидима ръка, които само си въобразяват, че се борят един с друг. За краткост ще илюстрирам този процес със събитие от близката история. След убийството на Франц Фердинанд, Франц Йосиф I решава да започне една „малка балканска война” за да накаже Сърбия. Но събитията протичат по съвършено неочакван от него път. „Малката балканска война” бързо прераства в европейска и световна, в резултат на която Хабсбургската династия, четири световни империи и дузина монархии изчезват от картата на света, заедно с управляващите ги елити. По този начин престарялата монархическа форма за управление е заменена с друга по-адекватна към новите  реалности. Тук по-силна е невидимата ръка на социалната еволюция, което не се отчита от метафората на Бжежински. Геополитическата метафора за шахматната дъска, която все още ръководи мислите на глобалният елит е не просто грешка в условията на преход, но и много опасна илюзия, защото потиква към използването на сила и потенциална възможност от самоунищожение.   

  • Друга подобна грешка е вярата, че парите могат да управляват света. Истината е, че парите са много по-ефективен лост в сравнение с идеологиите, защото контролират ресурсите. Те обаче не управляват, а манипулират обществото посредством манипулация на финансовите пазари и икономиката. Има принципна разлика между управление и манипулация. Управлението оптимизира системата, а манипулацията прехвърля по-голямата част от произведеният продукт в ръцете на много малка група олигарси. В краткосрочен план резултатът е поразителен. Това е светът, в който живеем днес: социално неравенство, глобални и екзистенциални проблеми, хаос и несигурност, а в дългосрочен план тласка човечеството към самоунищожение. Според Часовникът на атомните физици през 2021 г., от Апокалипсиса ни делят само сто секунди, а днес вероятно е под минута.  

  • Биологичната еволюция се свежда до два фактора: развитие на видовете и тяхното оцеляване. Аналог на тези фактори в социалната еволюция са съзнанието и морала. Съзнанието развива обществото, а морала осигурява неговото оцеляване. Моралът е имунната система на човечеството. В стремежа си да контролира масовото съзнание, през последните десетилетия управляващите целенасочено  унищожават традиционните ценности заложени от световните религии като познатите от Старият завет Десет божи заповеди, Християнските вяра, надежда и любов до светският идеал за свобода равенство и братство и ги подменят с абсурдни идеи, налагайки алчност, егоизъм, лицемерие, дженърска идеология за социален пол и много други псевдо ценности, без да разбират, че по този начин обществото се лишава от имунната си система и се обрича на смърт.  

  • В стремежа си да увековечат своята власт през последните десетилетия свръх богатите от задкулисието упорито пропагандират един Нов световен ред, базиран на тотален контрол върху отделната личност. Подобна система е абсурдна по замисъл, защото противоречи на природните закони. С развитието си както биологичната така и социалната еволюция формират свръхсложни или комплексни системи  като живи организми, екосистеми и човешкият мозък, които могат да съществуват само като мрежа. Изграждането на йерархически организиран Нов световен ред е пълно отрицание на този еволюционен ход и следователно е невъзможен. Опита да се изгради НСР може да доведе единствено до самоунищожение на човечеството. Последиците от все още неотшумялата епидемия и нулирането описано от К. Шваб само потвърждават  абсурдността на тези планове.  

  • Може да се изброят още десетки системни грешки  доказващи неадекватността на управляващото задкулисие като: регионални конфликти, цветни революции, препрограмиране на обществото, икономически санкции и много други,  но ще посоча само още една поради директната й връзка с наблюдаваният конфликт. Става въпрос за оценката на разпадането на Съветският съюз в края на Студената война. От геополитическа гледна точка то беше определено като победа на Запада. От гледна точка на системният подход и социалната философия тази оценка е твърде прибързана и дори погрешна. Разпадането на Съветският съюз е резултат от нарастването на вътрешни противоречия и некомпетентността на управляващата номенклатура. Този колапс беше неизбежен и щеше да стане със или без помощта на Запада. Така както и управляващият днес финансов елит неизбежно ще се срине със или без участието на Русия, защото това са цивилизационни промени в смяната на системата и управляващият елит, при който субективният фактор и геополитиката са без особено значение.

Геополитическите оценки на конфликта между Русия и Украйна са твърде повърхностни и подвеждащи. Той изглежда като геополитически сблъсък между Русия и САЩ, защото това са процеси протичащи във видимата част на айсберга. Дори и техните ръководствата вярват в това. В действителност това е цивилизационна промяна или сблъсък между обективният и субективният фактор. С други думи и Русия и САЩ са само оръдия в ръцете на обективният фактор. Това е екзистенциална война между пропагандираният Нов световен ред и социалната еволюция, защото този модел противоречи на нейните закони. Тази война ще доведе до смяна на механизма за управление и самият финансовият елит или човечеството ще загине.   

При анализа на цивилизационният подход, социалната философия включва геополитиката, която се свежда до хиляди противоречиви лични мнения, водещи до объркване, но се фокусира върху  особеностите на преходните периоди и закономерностите, които се повтарят понеже са резултат от обективните закони. Следователно, от гледна точка на обществото разбирано като самоорганизираща се система или жив организъм, това не е война между Русия и Украйна, не война между Русия и САЩ или НАТО както предполагат някои анализатори и самите воюващи. Това е конфликт породен от цивилизационна промяна. Изходът е ясен защото тази война протича по сценария на Първата световна война. Малка военна операция прераства в глобален конфликт между очерталите се полюси и ще приключи с разпад на последният социално-инженерен проект – финансизма, смяната на неговият елит и опустошителни последици за човечеството и планетата, подобно на монархията преди един век.  

В този случай ролята на субективният фактор в лицето на Путин, Байдън, НАТО, корумпираният елит на ЕС, дори на задкулисието, да не говорим за чиновници и бюрократи, политически марионетки, професори и журналисти, внимателно подбрани по посредственост и пръснати като метастази по международни институции, НПО-та, национални правителства и медии, имат подчинен характер пред лицето на протичащата цивилизационна промяна. Пропагандата, която има огромно значение при конвенционалните войни, няма  особено значение при цивилизационните преходи, защото ролята на субективният фактор и масовото съзнание е ограничено. Тя не помогна нито на нацизма нито на комунизма. Тази промяна в латентна форма започва с разпада на Съветският съюз, а с войната в Украйна се актуализира. През този  период протекоха много събития. НАТО се разшири до границите на Русия, а тя се възстанови след преживяния колапс; светът преживя епидемия с шест милиона жертви и икономически сътресения; старателно беше подготвен беше и план Б.   

Понеже резултатите от епидемията и планираното нулиране описано с цинична откровеност от К. Шваб не сработиха се наложи да се премине към план Б. По замисъла на този план Украйна влиза в незавидната ролята на жертвено агне, живота, на което ще бъде принесен в името на „свободната демократична общност”. В стремежа си да защити своята безопасност, Русия ще бъде принудена да влезе в ролята на „агресор”. По този начин войната започваща като военна операция прераства в пълномащабна хибридна война. Тази война е обречена на перманентна ескалация с временни примирия, защото при тези преходи процесите протичат под формата на саморегулация на системата, субективният фактор има второстепенна роля и воюващите страни не могат да планират действията си, което налага постоянни промени. Наивно е да се допуска, че при тази ескалация „здравият разум” ще надделее и  ядрена война може да бъде избегната. Напротив, използването на оръжие за масово поражение вече беше използвано през последните две години с шест милиона жертви и колосални материални загуби. Няма никаква надежда, че ядрена война или дори други по-мощни оръжия няма да бъдат използвани. Ако Третата сетовна война вече е започнала с бактериологична война, тя неизбежно ще продължи с ядрена, защото това е екзистенциален конфликт.  

Конфликтът Русия – Украйна е началото на цивилизационна промяна при която невидимата ръка на социалната еволюция предстои да изтрие от лицето на света последната илюзия на финансовият елит – Новият световен ред. Изхода на тази промяна е обективно предопределен и доказан от историята на тези преходи. Някои промени вече  са видими. Еднополярният модел се разпада и се заменя с многополярен. Правилата на играта се променят, макар че все още не се осъзнават и приемат. Формата на управление наложени от финансовият елит и самият той са обречени, защото изходът не зависи от оръжията, а от обективният фактор. Оръжията определят само цената, която човечеството следва да заплати за безумието на управляващият елит. Характерното за екзистенциалните войните и преходните периоди е, че изхода се определя от обективният фактор, а цената е много голяма. През Първата световна война за загинали около 19 млн, през Втората – между 70-85 млн., а при тази война може да се очаква от стотици милиони жертви до самоунищожение на човечеството. Елитите от двете страни си въобразяват, че се бият един срещу друг, а в действителност те са изправени пред обективен процес на саморегулация. Това е разпад на финамсизма или механизма за управление от последните 50 години. По тази причина наблюдаваните събития са само увертюра от опера с много действия, краят на който със сигурност ще бъде дилемата –   

самоунищожение на човечеството или цивилизационна  промяна.  

Изхождайки от тоталното противопоставяне и безпрецедентната пропаганда самоунищожението изглежда много по-вероятно. Тази неизбежност се определя от няколко фактора. 1. Според специалистите  наличният ядрен арсенал е в състояние да унищожи живота на планетата 20 пъти. Да оставим настрана факта, че производството на такова количество е чисто безумие; по-важна е илюзията, че то няма да се използва, защото „разума ще надделее”. Използването на това оръжие не се определя от логиката и разума, а от създадената ситуация и манталитета на малка група вземащи решения от обреченият от историята елит. Те неизбежно ще повторят грешката на Франц Йосиф, защото подобно на него вярват, че са избраници на бога и, че един локален ядрен удар ще вразуми противника, след което ще настъпи Апокалипсиса. Щом тези оръжия са произведени и в наличност, в екзистенциална ситуация те неизбежно ще бъдат използвани. 2. Многополюсният модел е геополитическа реалност, но не е решение за оцеляването, защото тези полюси напомнят световните империи и неизбежно един ден ще се сблъскат по сценарият на Първата световна война със същите фатални за тях последици. 3. Според един социален закон, с развитието на науката и технологиите пропорционално се увеличава и уязвимостта на човечеството. Всяко научно постижение открива възможности за създаването на ново поколение оръжия за масово унищожение базирано на биотехнологии, роботизация, ИИ, нанотехнологии. Ужасяващо е дори само да си представим нанотероризъм или пълномащабна война с използването на такива оръжия, които по опустошителност далеч надхвърлят днешното ядрено, биологично и химическо оръжие. Тази мрачна перспектива налага песимистичният извод, че човешкият разум, който е продукт на биологичната еволюция в процеса на развитието си е достигнал до ниво на несъвместимост с нейните закони. Може да се окаже, че за природата разума е негативна мутация и човечеството да изчезне подобно на хиляди други видове, поради невъзможност да се адаптира към промените налагани от шеметното развитие на науката и технологиите и целенасоченото унищожаване на морала. С други думи алчността, егоизма и лицемерието на финансовият елит се оказват по-силни еволюционни фактори от самият разум. 

Възниква въпроса – ако човечеството все пак  оцелее, то какво ще бъде бъдещото общество? Отговорът е много прост за разбиране и огромно предизвикателство за реализация. Човечеството е комплексна система. Природата е създала такива системи като живи организми, екосистеми и човешкият мозък. Логично е, обществото да се организира следвайки принципите заложени от биологичната еволюция в създадените от нея комплексни системи. Независимо от малката вероятност това  да стане в обозримо бъдеще, полезно е да се поясни накратко. Характерното за екосистемите е, че те обменят минерали и енергия. Ефективността на екосистемите клони към 100%. За сравнение с тях ефективността обществото е в границите на парна машина. Причината за това е производството на оръжия, перманентните войни, които унищожават ресурсите, корупцията, която в световен мащаб възлиза на 3,6 трилиона долара и много други подобни безумия произтичащи от алчността, егоизма и неадекватността на управляващите. За да оцелее и се осъществи цивилизационна промяна е необходимо обществото да се реорганизира и повиши ефективността в използването и обмяната на ресурсите и енергията до нивото на екосистемите. На практика това означава тотално премахване на оръжия, войни, корупция и всичко останало снижаващо ефективността във функционирането на обществото.  Натрупаното богатство да се трансформира във обществени фондове за изграждане на глобална инфраструктура,  глобални и космически проекти, образование и здравеопазване, а природните богатства да станат общочовешка собственост. Тази реорганизация ще освободи ресурси за изхранване на двойно по-голямо население. Това общество е организирано като мрежа от самоуправляващи се общности и функционира подобно жив организъм или екосистема, управлявано от механизъм симулиращ когнитивните функции на човешкият мозък и общоприети универсални морални ценности. От позициите на днешният манталитет и геополитика това разбира се звучи абсурдно. Също толкова абсурдно колкото описанието на гражданското общество и капитализма би изглеждало на хората през средните векове. Някой снизходително може да го определи като утопия, но тази организация е постигната от природата, следователно по принцип те е възможна. Проблемът е, че тая вероятност е много под 1% и се дължи на щастлива случайност, която присъства в процеса на развитието. Теоретически може да се допусне, че ако се формира критическа маса от около 10% от интелектуалният елит, която да осъзнае опасността от самоунищожение може да се появи обществено самосъзнание, което да реализира цивилизационният преход. Това хипотетично общество може да се определи като колаборативно.*  

В края на тази война от геополитическа гледна точка Русия може да изглежда победител подобно на Запада в края на Студената война, защото за разлика от САЩ тя се е освободила от илюзиите на своите болшевики и не може да приеме други илюзии. Истинският победител при екзистенциални сблъсъци е социалната еволюция, унищожавайки социално-инженерните проекти и техните елити. Войната ще се води до краха на „забогателите за да управляват” банкери и олигарси, подобно на краха на „родените да управляват”, педи сто години. Най-добре би било, макар че за сега са няма никакви признаци за това, финансовият елит и задкулисието да осъзнаят това, което и сега е ясно – човечеството не е фирма и не може да се управлява от бизнесмени посредством манипулация на финансовата система и икономиката. Обществото е комплексна система и не може да се управлява от толкова примитивен механизъм като манипулация на финансовата система. Днес е видно дори за неспециалистите, че тя се разпада, но големият проблем остава. Това е наследството от използването й: глобални проблеми, социално неравенство, несигурност, упадък в морала и промитото съзнание. За решаването на тези проблеми е нужна друга експертиза, каквато те нямат. За да се управлява ядрен реактор е необходимо да се познават законите на физиката и в частност тези на ядреният синтез. За да се управлява обществото следва да се познават законите на социалната еволюция и механизмът за управление да се изгражда върху тях. Днес има само един проблем и това е оцеляване на човечеството. Ако управляващите не познават тези закони може само да „взривят реактора”.  Ако се намери само един от задкулисието  достатъчно интелигентен за да разбере тази особеност и я обясни на другите от шайката на олигарсите, а те го обяснят на политическите си марионетки пръснати по света, може да се появи онази щастлива случайност, за която беше споменато по-горе. Тогава осъзнавайки своята некомпетентност олигархията може да последва примера на съветската номенклатура и сама да слезе от историческата сцена. Това разбира се ще предизвика сътресения, но човечеството ще оцелее. Впрочем, хвърлянето на съчки в кладата е свещена простота. 

  *Манифест на колаборативното общество https://collabocracy.files.wordpress.com/2021/08/d09cd0b0d0bdd0b8d184d0b5d181d182.pdf?fbclid=IwAR2CQbEs2vVzglvn1AlJlH74U7FVWQq4qLOwI2-Nm1MasgmxLmFhgidCPVc

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube