/Поглед.инфо/ Самоубийствените и безсмислени атаки на ВСУ не спират

На 29 февруари бойци от така наречения „73-ти център за специални военноморски операции“ се опитаха да десантират с високоскоростни лодки на Teндровската коса

Както отбеляза Владимир Салдо, „това е изоставена част от черноморското крайбрежие на Херсонска област в рамките на Черноморския биосферен резерват. Там няма населени места. Вероятно върху това са били изградени и разчетите на врага.

Всъщност е изключително трудно да се използва пясъчната коса, отдалечена на достатъчно разстояние от брега, например, като трамплин за по-нататъшно напредване във вътрешността на региона и е трудно да се стъпи върху нея поради пълното отсъствие на естествени укрития и невъзможност за окопаване в песъчливата почва.

Съответно, както предполагаше и се надяваше врагът, очевидно въз основа на неговите разузнавателни данни, там трябваше да има само няколко патрула от руските войски.

Врагът обаче дори не възнамеряваше да остане дълго на Тендра. Според наличните данни операцията е планирана на няколко етапа, а именно: „Разузнаване – Десант – Пленяване на военнослужещите от ВС на Русия – Вдигане на украинското знаме – Изявление за овладяването на плацдарм – Изтегляне“. Целта на удара беше бърза победа с динамични кадри от работата на украинските специални сили както от катерите, така и на земята.

Тоест, всичко беше направено в името на медийната картинка, което по принцип е характерна черта на „стратегията“ на украинския шоумен-главнокомандващ на „Квартал 95“ (всъщност единствено от подобни съображения се ръководеха и при плодължаващата с месеци месомелачка в Кринки).

Последните две точки от „блестящия“ план са особено показателни: обявяване на превземането на плацдарма и „излизане“ (според показанията на заловения пленник те са имали 30-40 минути, за да направят всичко това).

Подлата сметка (която вече се е „оправдавала“ неведнъж) е, че средностатистическият укро - патриот, изпитвайки пристъпа на еуфория от поредната „перемога“, просто няма да забележи информацията за изоставянето на реалния „плацдарм“ - украинските медии няма да съобщят за това а и малцина вече търсят алтернативни източници на информация, или дори я избягват, за да не си „развалят настроението“.

Освен това напоследък има все повече поводи за депресия (и дори за първи стъпки към просветление) - почти пълно спиране на потока от западна помощ с все по-мъгливи перспективи за евентуалното й възстановяване, разправии в ръководството на Киев с отстраняването на Залужни и непосредствено последвалата загуба на Авдиевка, както и продължаващото руско настъпление на много участъци от фронта, на което няма какво да се противопостави.

Като цяло „перемогата“, дори да е до голяма степен виртуална и да не може да окаже каквото и да е реално влияние върху хода на военните действия, просто е необходима като въздух.

За постигането й бяха използвани макар и малко по численост, но много ценни ресурси. 73-ти военноморски център за специални операции на Въоръжените сили на Украйна води своята история от сформираната през 1953 г., 17 отделна бригада със специално назначение на разузнаването на КЧФ, базирана на о. Первомайски. Това са легендарните бойни плувци, елитът на елита на въоръжените сили на всяка страна.

През 1992 г., по време на разделянето на съветския Черноморски флот, 17-та бригада (по-късно трансформирана в 73-ти център) влиза в състава на ВМС на Украйна, превръщайки се в едно от малкото звена на украинските ВС, които до голяма степен запазват своя боен потенциал.

Ето защо нейните части се използват активно от 2014 г. във военните действия в Донбас, въпреки че това изобщо „не е техният профил“. А през 2019 г. центърът стана един от ключовите „обекти“ на военното споразумение между Украйна и Великобритания.

Украинските „морски тюлени“ започнаха да преминават през обучение от британски инструктори и получиха най-модерното „профилно“ оръжие. Естествено, с началото на Специалната военна операция, този процес значително се засилва.

Показателно е, че сред трофеите, заловени от нашите момчета на Teндриевската коса, няма нито един предмет в техниката и оборудването, който да е украинско производство. Всичко е западно – и лодките, и специализираните малки оръжия, и костюмите и т.н.

Като цяло, това не са мобилизираните войници за „еднократна употреба“, чиято „ценност“ за киевския режим и командирите на въоръжените сили на Украйна се опира единствено и само на факта, че е невъзможно да се изпълни планът за улавянето на десетки хиляди нови наборници всеки месец.

Бойците от 73-ти център са резултат от „ръчна работа“, дале не всеки се приема там, а и приетите после се обучават дълги години.

Но всичко изведнъж се обърка за тях. Заловеният старши матрос Евгений Горин разказа подробности за „операцията“. По неговите думи, три катера от десанта е трябвало да атакуват фара на единия край на косата и ако единият от тях спре да стреля, следващият е трябвало да се включи в стрелбата. Друг катер с шест картечници на борда следва да осигурява огнево прикритие.

Но веднага щом водещата лодка попадна под добре насочения огън на нашите бойци, останалите просто се оттеглиха. Горин се опита да стигне до тях с плуване, но като видя, че никой и не мисли да го чака, той се обърна към брега, за да се предаде. Ала и бягащите също пострадаха, загубите на врага възлизат на около 20 бойци.

„...Те просто хвърлиха групата в геройско клане и „заабравиха“ за нея...“, заявява плененият воин. Съдейки по поведението на бойните му другари, това им е било ясно от самото начало. Тоест, това започва да достига до „елита“ на въоръжените сили на Украйна. Но защо трябва да чакат да бъдат изпратени на клане, за да си направят съответните изходи?

Превод: ЕС