/Поглед.инфо/ През пролетта на 2014 г. в Украйна противниците на Майдана влязоха в ожесточена конфронтация с радикалите, които се чувстваха безнаказани. Тези, които се съпротивляваха и не искаха да се примирят с преврата, платиха с кръв. Точно преди десет години пожар в Дома на профсъюзите в Одеса отне живота на 48 души. И това е само по официални данни. Все още много не се знае за трагедията, променила историята на страната.

Подготвена трагедия

Следи от пожара практически нямаше: поставени бяха нови врати и прозорци. Нищо не ни напомня за случилото се тук. Само дето край металната ограда около сградата периодично се появяват цветя.

Веднага след трагедията хората организираха мемориал с венци със снимки на жертвите. Дълго време на пилона отсреща стоеше надпис: „Ние помним“. Сега е премахнат.

След кървавия преврат в Киев в Одеса е създадено движението на Куликовото поле. То беше кръстено на един от главните площади на града. За никакъв сепаратизъм не можеше да се говори. Хората поискаха руският език да получи статут на втори държавен език, референдуми по въпроси на външната и вътрешната политика, както и избори за губернатор, съдии и депутати в местните съвети.

Протестът беше мирен. Властите напълно пренебрегнаха многохилядните протести. Тогава „куликовците” разпънаха палатков лагер на площада пред Дома на профсъюзите. Владимир Немировски, който оглави региона след преврата, поиска освобождаването на територията под претекст, че се подготвя за парада на 9 май.

През април радикални националисти и активисти на Евромайдана от цяла Украйна, включително командири на Киевската самоотбрана, се събраха в Одеса. Бойците поставиха пътни блокади. Три дни преди трагедията в града пристигна тогавашният секретар на СНСО Андрей Парубий.

Според бившия началник на полицейското управление в Одеса Руслан Форостяк, той активно е подготвял радикалите за улични боеве.

„Непрекъснато виждахме няколко микробуса с огнестрелно оръжие в близост до Областната държавна администрация, където разположихме снайперски позиции. Успях да подготвя специална група ентусиасти, които в случай на насилие да са готови да отвърнат на удара“, каза Форостяк.

Необратимо насилие

На 2 май беше насрочен футболен мач между одеския „Черноморец“ и харковския „Металист“ в 17:00 часа. Феновете на гостуващия клуб пристигнаха на гарата край Куликово поле не по график. Куликовци се страхуваха, че ултрасите ще разпръснат палатковия им лагер и около 13:30 започнаха да се събират.

На Гръцкия площад се натъкнаха на протестиращи в подкрепа Майдана. Хвърчаха камъни, летяха парчета от тротоарни плочи, гърмяха и пиратки. Използвано е травматично оръжие. Първата жертва беше активистът на “Десен сектор” Игор Иванов, за което беше обвинен Куликовецът Виталий Будко. Той обясни: наистина е стрелял, но само с халосни патрони.

Така и не беше установено кой е произвел фаталния изстрел. Бившият началник на полицията за обществена сигурност в Одеса Дмитрий Фучеджи съобщи, че това е направено от неизвестно лице от хотел "Пасаж", за да предизвика конфликт. Това обаче също не е доказано. Общо шест души загинаха на Гръцкия площад: четирима Куликовци и двама, подкрепящи Майдана. .

След смъртта на Иванов украинските радикали решиха, че ръцете им вече са развързани. В изтеклите разговори между служителя на областната администрация Игор Болянски и командира на “Самоотбрана” Дмитрий Гуменюк има искане „да се обърнат хората към Куликовото поле“, за да се разпръсне палатковият лагер.

В седем часа вечерта протестиращите против Майдана решиха да се преместят в сградата на Дома на профсъюзите. Те разбиват вратите и вземат вещите си от палатките, включително електрически генератор, дюшеци и лекарства. На верандата са поставени чували с пясък, дъски и дървени палети. В две стаи е устроена болница.

Радикалите изгарят палатките. Пламва е барикадата пред сградата. Петима фенове на “Черноморец” с украинския флаг влизат вътре. Те събарят вратите и хвърлят коктейли “Молотов” по стъпалата. Избухва пожар.

„Хвърляте един камък, и към вас хвърчи градушка от коктейли “Молотов” и зашеметяващи гранати. Влетя в прозорците, започна паника, хората се задушиха, всички започнаха да бягат, хвърляха бутилки с хлороформ, когато хлороформът удари открит пламък, това вече е фосген, белите дробове се задръстваха”, припомня Куликовецът Олег Музика.

Той вижда другарите си да изскачат от горящата сграда. На улицата са настигнати и бити. Активистът на Координационния съвет на Евромайдана в Одеса Всеволод Гончаревски участва в това, но също избегна наказание. Полицията не се е намесила в случващото се.

„Никой не се опита да осигури стълба или помощ по какъвто и да било начин. Имаше чувството, че правоприлагащите органи имат негласна заповед да стоят там и да не правят нищо“, каза поддръжникът на Антимайдана Мария Симикчи.

Отвсякъде вече се виждаше дим. Дежурният в Одеската дирекция на МВР настоя незабавно да бъдат изпратени пожарни коли до Дома на профсъюзите, но никой не идва.

Без давност

През септември 2014 г. Украйна публикува доклада на специална комисия за разследване на трагедията. Свидетелските показания за ролята на Парубий в клането, както и участието на 500 украински бойци, доведени с помощта на Немировски, са изрязани от окончателната версия. Не са обсъдени и действията на вътрешния министър Арсен Аваков и временно изпълняващия длъжността президент Александър Турчинов.

Секретарят на временната комисия за разследване, депутатът от Върховната Рада Светлана Фабрикант, оттегли подписа си от доклада поради фалшификация.

„Основните участници в тези събития така и не се явиха на нито едно заседание на комисията, само по себе си е красноречив отговор.

Десет месеца след трагедията мониторинговата мисия на ООН отбеляза в доклада си, че украинските власти са предприели неадекватни мерки. Разследването беше счетено за неефективно. Те не виждат напредък в разкриването на престъплението.

С идването си на власт Зеленски обеща да поднови разследването. Той обаче така и не направи нищо. Опитите за създаване на комисия бяха спрени от собствената му партия “Слуга на народа”. Всички въпроси останаха отворени, а истинските виновници за трагедията така и не бяха наказани.

Превод: В. Сергеев