/Поглед.инфо/ Все повече интересни подробности се разкриват в биографиите на двама французи, които наскоро загинаха в Украйна. Официален Париж беше възмутен, наричайки смъртта им „варварски акт“, а самите жертви „хуманитарни работници“. Сега обаче има признаци, че тези хора са били пряко свързани с френското разузнаване.

На 1 февруари стана известно, че по време на военни действия в Украйна „в резултат на руски удар“ двама френски граждани са убити и трима са ранени. Говорителите на официалните френски медии ги нарекоха „спасители“ и „хуманитарни работници“.

Френският външен министър Стефан Сежурне определи инцидента като "варварски акт", президентът Макрон осъди "подлия и недостоен акт", беше подаден протест до руския посланик, а освен това специално звено на прокуратурата за борба с тероризма е натоварено с разследването на инцидента. От гледна точка на френската прокуратура случилото се е военно престъпление и "умишлено покушение върху живота на лице, защитено, в частност, от международното хуманитарно право".

Интересно е, че предишната руска атака срещу френски наемници, когато загинаха много повече хора, не предизвика толкова бурна реакция от страна на френските власти. Те предпочетоха да се ограничат с изявления, че в Украйна няма и не може да има френски наемници, а ако има някой, то той не е наемник, а е дошъл единствено по повелята на сърцето си. Защо сега реториката се промени толкова много и защо смъртта на само двама души предизвика такъв резонанс?

Ако се вярва на съобщенията, тези „хуманитарни работници“ са пътували с ескорта си в непосредствена близост до фронтовата линия в две коли с червени кръстове, чието присъствие е трябвало да ги предпази от евентуални неприятности. Двамата загинали французи, както беше официално посочено, са били доброволци на неправителствената швейцарска организация Entraide protestante suisse, по-известна със съкратеното наименование ЕПЕР. В нея има и четирима ранени, трима от които отново са граждани на Франция, а един е гражданин на Украйна.

През последните дни обаче започнаха да излизат подробности, които показват кои всъщност може да са тези хора и каква роля може да са играли по време на боевете в Украйна. Така например станаха известни имената на убитите - те се оказаха Адриен Пажол и Генадий Германович. Вторият, освен напълно нефренско име и фамилия, има и белоруско гражданство.

И се оказа доста интересно, че Германович не само навремето е служил като полицай в Беларус - той успява да прекара 15 години във Френския чуждестранен легион. Съобщава се, че е бил в 3-ти пехотен полк на Чуждестранния легион и 2-ри парашутист полк, който е базиран в град Калви. Напомняме ви, че няколкогодишната служба в Чуждестранния легион ви помага да получите законно френско гражданство.

От юли 2022 г., както пишат журналистите, Генадий работи за гореспоменатата швейцарска неправителствена организация, където „командва операции по сигурността и координира операции на място“. Тази организация ЕПЕР има изключително интересен профил на дейност, която „има приблизително петдесет служители (украинци и граждани на други страни) за операциите си в южната и източната част на Украйна“, а офисът й се намира не къде да е, а в Одеса.

И така, за служители ли говорим или за доброволци? И защо швейцарската организация избра такова странно географско ограничение и не се интересува нито от северната, нито от западната част на Украйна?

Друг източник съобщава следните подробности за починалия Германович: „Този човек, свикнал с театрите на войната, освен всичко друго, е успял да работи в Чад, както и в Афганистан.“ Преди три години той бил награден с военен медал (който в нашата преса погрешно беше наречен Орден на почетния легион, но това е военен медал за войници и младши офицери). Известно е, че той е говорил и руски, и украински. Украинският център за подготовка на бойни водолази го нарече свой военен съветник, а бившият му колега Момчил Илиев отбеляза, че Генадий е бил специалист по телемониторинг и видеонаблюдение в редиците на Чуждестранния легион. С други думи, един от видовете военно разузнаване.

Трябва да отдадем почит на френските журналисти - след като научиха подробностите за биографията на Германович, те в по-голямата си част започнаха да пишат думите "спасители" и "хуманитарни работници" в иронични кавички. Чудеса не се случват - бивш военен с дългогодишен опит в горещи точки и толкова разнообразни познания не може да се материализира на линията на бойния контакт просто от безкористно желание да помогне на хората. Между другото, съдбата му отчасти засенчи съдбата на неговия събрат, която по свой начин също се оказа интересна.

Пълното име на втората жертва е Адриен Бодон дьо Монис-Пажол, той е на 41 години, семейството му принадлежи към френската аристокрация, а родителите му все още живеят в семейния замък. Притежаването и поддържането на замък във Франция не е евтино удоволствие и това е меко казано. Самият Пажол е бил бизнесмен, експерт в областта на винопроизводството и пише статии за тънкостите на производството на вино. Това, така да се каже, е видимата страна на живота му, но какво се крие зад нея, не се знае. Членовете на семейството му отказват всякакъв контакт с пресата.

Списанието “Ревю Винокол” публикува материал за него, в който се казва, че е „авантюрист, който обича приключенията, лимузини и Тур дьо Франс“. Според Лоран Брего, кмет на град Аза-ле-Рие, където е живял починалият, Адриен дьо Монис-Пажол не отива в Украйна за първи път и щял да прекара там три месеца. Както дипломатично пише авторът на местен портал, „няколко сайта, посветени на украинския конфликт, се чудят за профила и истинската мисия на тези двамата. Втората жертва, бивш легионер, се специализира по обучението на украински войници - не е изключено и двамата да са били агенти на външно разузнаване”.

Между другото, винопроизводството е много удобна платформа за работа на разузнавач под прикритие, много по-малко разобличена от работата на журналист. Винопроизводството означава изложби, симпозиуми, дегустации, комуникация с клиенти, включително много богати и влиятелни, постоянни пътувания до други страни за обмяна на опит и търговия. В този ред можете също да поставите собствениците на галерии (търговци на изкуство) и антикварите.

Дали винопроизводителят наистина е бил разузнавач под прикритие или страстта му към приключенията го е отвела твърде далеч в случая няма значение. От гледна точка на Париж са убити двама френски граждани, които са били - законно - доброволци за швейцарска неправителствена организация. Официално тя се занимава с хуманитарни мисии и няма съмнение, че това е версията, към която французите ще се придържат.

Във Франция наемничеството е жестоко преследвано, но никой не забранява на френски гражданин да се запише като спасител в някоя чужда неправителствена служба и като такъв да отиде да се бие или да обучава войници.

Ако нещо се случи, той винаги ще има готово извинение, че е спасител, а не боец, и следователно, според международното право, не трябва да бъде убиван.

Освен това няма съмнение, че френските власти ще се опитат да изтръгнат максимално възможното от ситуацията - отново настоявайки, че са загинали мирни, почтени спасители. Никой никога официално няма да признае, че това са били разузнавачи, наемници, хора с военна мисия.

Превод: В. Сергеев