/Поглед.инфо/ Настъплението на руските войски на запад след освобождаването на Авдеевка изобщо не е спряно. ВСУ вече дни наред не могат да се закрепят на никоя отбранителна линия, при това не само в Авдеевско направление. Какво се случва на линията на бойно съприкосновение в зоната за СВО и към какво ще се прицелва руската армия през следващите седмици?
След освобождаването на Авдеевка частите на руските въоръжени сили поддържат висок темп на напредване в този участък от линията на бойното съприкосновение. Врагът се опита да създаде набързо нови линии на отбрана на запад от града по линията Степовое - Бердичи - Орловка - Ласточкино - Тоненкое - Северное. Но във вторник, 27 февруари, руските десантни части заеха първата линия (Степовое, Ласточкино, Северное) и започнаха операции за заемане на втората линия.
В редица случаи врагът просто изоставя позициите, неспособен да издържи на удари с авиобомби и щурмови операции. Откритите пространства (полета, насаждения и дерета) на запад от Авдеевка преминаха под контрола на въоръжените сили на РФ почти без бой.
За това си има обяснение. На първо място, организирането на отбрана на нови рубежи е изключително скъпо и трудоемко, изисква огромно количество техника, специалисти и най-важното - време. Руските войски не дават на ВСУ да се закрепят, като непрекъснато оказват натиск върху тях, предимно с далекобойни оръжия.
ВСУ, както сега се оказва, изобщо не са били готови бързо да напуснат Авдеевка. Освен това изглежда, че противникът не може да издържи пряк сблъсък с руските войски извън предварително укрепени позиции. ВСУ могат да се придържат към дългосрочни, отдавна подготвени укрепени райони, но с постоянния темп на руската офанзива извън тези позиции те са принудени да отстъпят.
Зад новата линия на отбраната на ВСУ, която се е развила в Авдеевския сектор в момента (условно около Орловка), се отваря празно пространство, в което няма естествени препятствия, които да служат като опора за нови отбранителни укрепления. Нищо подобно няма до следващите големи селища на Донбас, преди всичко Красноармейск (Покровское). Врагът не е укрепил малките села там по никакъв начин. Просто не е смятал, че е необходимо.
Единственото ограничение за придвижване напред в тази посока може да са старите позиции на ВСУ по фланговете. Например, следващото „укрепление“ е планирано за Курахово, което със самия факт на съществуването си създава флангова заплаха за настъплението на Авдеевската група на руските въоръжени сили.
Показателна в това отношение е ситуацията на друг участък от линията на съприкосновение, западно от Артьомовск. Вражеските позиции пред Часов Яр в селата Красное (Ивановское) и Богдановка изглеждаха много силни. Но руските въоръжени сили започнаха да се придвижват там не челно, а от север, изтласквайки укрепените райони на ВСУ. В резултат на това до вторник щурмовите групи са напреднали почти до центъра на селото. Няколко височини бяха заети едновременно, отваряйки пътя още на запад.
Тази маневра е ясно видима на сателитни снимки на района, където се виждат линиите на вражеските окопи южно от Красное. Очевидно ВСУ са се страхували от движението на руски щурмоваци от тази посока, от Клещеевка. Самите руини на Клещеевка в момента са практически заобиколени, но тази посока е станала второстепенна за движение към Часов Яр. Първите квартали на Часов Яр - източно от канала, където са разположени подразделения на ВСУ - сега са обект на постоянен обстрел от руска артилерия и ВКС, което не позволява на противника да маневрира с резерви и да се върти.
Противникът прехвърли повечето от резервите, налични до началото на февруари, в Купянск. В Киев смятат за цел стабилизирането на фронта край Купянск. Киевското командване мотивира упоритото си задържане на зоната около Купянск с факта, че загубата на този възел ще доведе до това частите на руските въоръжени сили да стигнат чак до Харков.
Но най-важното, което в момента правят разузнаването и ръководството на ВСУ, е да се определи къде след Авдеевка ще бъде нанесен новият основен удар на руската офанзива. Факт е, че в момента руските въоръжени сили поддържат боен темп по цялата линия на съприкосновение. Няма участък от фронтовата линия, където да не са отбелязани успешни щурмови действия. Стратегията на „многократни ухапвания“, прилагана в момента от руските войски, доведе до дезорганизация на поведението на противника и разпиляване на неговите ресурси.
Например, първите щурмови отряди на руските въоръжени сили в нощта срещу вторник вече навлязоха в село Терни в посока Лиман и се закрепиха там. Движението към Терни изобщо не спря за ден в продължение на няколко седмици, оставайки в сянката на по-големи събития в Авдеевско направление и около Работино. И сега внезапно се оказа, че в този сектор частите на руските въоръжени сили са достигнали напълно нови позиции, заплашвайки да се придвижат по-на запад към Лиман и да висят над Северската групировка на противника.
В Киев има основателни опасения, че нови значителни пробиви на руски части могат да доведат до срив на украинската отбрана и пренасяне на бойните действия в по-западни райони на Украйна.
Освен това почти цялата линия на бойно съприкосновение, с изключение на района на Часов Яр, е толкова разпокъсана, че руските въоръжени сили имат възможност да получат оперативно пространство в няколко направления едновременно. Дори западната преса вече активно пише, че руските въоръжени сили са в състояние да осигурят щурмови операции в две или три зони едновременно. Никой не знае коя в крайна сметка ще се окаже основната.
Възможно е да няма „главна“ посока на въздействие, поне в класическия смисъл на това понятие. Новата военна реалност предложи на руските въоръжени сили нова тактика: движение в малки щурмови групи с мощна подкрепа от артилерия и тежки авиационни бомби. По този начин се осигурява заемането на опорните пунктове на противника и едва след това с помощта на танкове се прочистват големи открити пространства.
С други думи, относително големи населени места, превърнати от врага в опорни пунктове, се превръщат в нещо като обща посока, вектор на движение. Например, на 40 километра западно от Авдеевка се намира Покровское (Красноармейск). Това очевидно е следващата цел за руските войски. Но движението към тази цел може да не е директно, а да бъде насочено от необходимостта да се заобиколят и унищожат отбранителните линии на врага.
При Часов Яр е ефективно движението на руските въоръжени сили не по права линия, а от фланговете, заобикаляйки вражеските укрепени райони южно от Красное. Близо до Купянск операциите, които притискат врага, се извършват по права линия, а неочакваните щурмови операции в покрайнините на този участък от фронта (Терни) водят до нови заплахи от обкръжение на отбраняващите се части на ВСУ.
Може би през следващите дни ще видим следващите настъпателни операции на руските въоръжени сили по линеен модел: обкръжаването на Курахово чрез окупацията на Красногоровка, достъп до височините южно от Часов Яр, движение към Северск, достъп до снабдяването линии на Угледар, пресичане на канала в Терни, разбиване на отбраната на противника на запад от Авдеевка и много други. Нито едно от тези направления няма да бъде „главно“ или „основно“, но всяко от тях ще създаде предпоставки за по-нататъшното освобождаване на Донбас.
Превод: В. Сергеев