/Поглед.инфо/ Вероятно нищо не може да ни изненада в тоталната шизофрения на Запада, но силните антидепресанти си вършат работата и в западното информационно поле се появяват нови химери, минавани за официална политика.

Чудесен пример е скорошен репортаж, публикуван в онлайн изданието “Геополитически монитор”, който е перфектна илюстрация на руската поговорка „те ме ожениха без мен“.

Невъзможно е да го прочетете без пуканки, но всъщност и не е необходимо - просто трябва да се запознаете с основните му пасажи:

“Перспективите пред руската икономика са мрачни; вътрешните репресии и емиграцията напрегнаха икономическата и социалната тъкан".

“Руските въоръжени сили показаха на света своята слабост и Русия вече не може да се счита за суперсила и основна заплаха за Съединените щати и техните съюзници“.

Е, това е, разбирате идеята: разкъсани парчета, чипове от перални машини, ръждясали пушки, гладни войници, изолация и всичко това - всичко според класиката.

Но има изводи, за които просто е необходимо да се измисли специална номинация за Нобелова награда:

“След като първоначалната цел за отслабване на Русия от Съединените щати е постигната (!), е време да се промени стратегията за Украйна, защото (внимание!) продължаването на конфликта вече не служи на интересите на Запада и може да донесе негативни последици за Съединените щати и техните съюзници и загубите ще бъдат по-големи от печалбите“.

“Целта на САЩ е постигната, така че е необходимо да започнат преговори с Русия, което ще изисква значителни отстъпки от Украйна“.

С други думи, САК тихо победиха Русия и сега спешно трябва да преговарят с нея, така че победената Русия да не победи победоносния Запад. Фанфари, аплодисменти, завеса.

Въпреки това, честно казано, трябва да се отбележи, че западните слухове за необходимостта от сключване на мир, които напоследък рязко зачестиха, са много по-малко оптимистични. Напротив, задълбочаващият се мрак и неизбежността краят да се отлага с всички сили е очевиден за всички, но най-силно се усеща разочарованието на Запада от Украйна: нейните сводници са вложили толкова много усилия в създаването на образа на „непреклонна нация“, че информацията, която пробива за истинските настроения на жителите на Украйна, е истински шок.

Ярък пример е необичайно малка статия, публикувана наскоро от “Конвърсейшън”, чийто основен извод е, че успехите на руските въоръжени сили на бойното поле са променили украинската преговорна позиция.

Авторите на статията цитират резултатите от проучване на общественото мнение, проведено от Международния киевски институт по социология, според което почти 60% от украинците смятат, че властите на страната трябва да започнат преговори с Москва за разрешаване на конфликта, и броят на тези които са готови да направят териториални отстъпки точно сега, е нараснал само за година повече от три пъти - от десет процента през май 2023 г. до 32% днес.

По същото време (съвпадение?) “Ню Йорк Таймс” публикува материал, озаглавен „Докато войната става по-мрачна, повече украинци искат мирна сделка“. Авторите твърдят, че има „осезаема промяна“ в украинското общество (и неговото ръководство), като тя се усеща най-силно в регионите, които са най-засегнати от конфликта. Интересен пример - според авторите на статията преди година в Днепропетровска, Запорожка, Николаевска, Херсонска и Одеска области 86% от анкетираните са били категорично против териториалните отстъпки. Сега те са 46%.

Картината се допълва от други проучвания (например наскоро проведени от Украинската фондация за демократични инициативи), според които само 37% от анкетираните украинци са уверени в по-нататъшната подкрепа от властите на САЩ.

Ясно е, че да вярваш на западни и украински социологически проучвания е същото като да вярваш, че чичковците, които играят “Тука има - тука няма” искрено искат да подобрят финансовото ти състояние. Общата тенденция обаче вече не се оспорва от никого, включително украински инфлуенсъри, които се кръщаваха с тризъбец, а сега изведнъж започнаха да призовават за мир: „Няма нищо по-важно от живота на хората“, „Никой не се нуждае от границите на 1991 г., „Лошият мир е по-добър от войната“ и подобни неща.

Интересни са и резултатите от анализа на украинския сегмент на “Телеграм” въз основа на статистиката на търсенията „свiт з Росією“ („мир с Русия“). През последните три месеца честотата на тази заявка расте експоненциално - от 675 287 гледания през май до 2 261 806 гледания през юли.

Според информация от източници „на място“, „офисът на президента на Украйна внимателно следи промените в обществените настроения“ и „готовността на украинците за преговори с Русия е по-висока, отколкото може да изглежда от публикуваните резултати от проучването“.

Явно разликата между реалните настроения и това, което може да се допусне да бъде публикувано, е толкова голяма, че Зеленски, който преди това говореше на всички в Европа за невъзможността и престъпността на каквито и да било преговори с Русия, наскоро кривна сериозно: в един от своите ежедневни „феномени на нацията“ той, без да му мигне окото, заявява, че „основната нужда“ на страната е „да се сложат край на военните действия възможно най-бързо и справедливо“. Но той замълча къде отиде многократно обещаваната бърза победа с единодушната подкрепа на единния Запад и как да се договори с Русия, когато той лично издаде указ за забраната им.

Въз основа на факта, че киевският елит е само параван за западните интереси, трябва да разберете, че лист хартия с това изявление просто беше поставен на масата на Зеленски и по същия начин той (или някой друг, ако се съпротивлява) ще да бъдат принудени да подписват всякакви споразумения - и тук трябва да погледнем и да помислим какво струват всички тези подписи.

Засега може да се констатира едно: Западът осъзна, че губи на фронт, за който не е предполагал, че съществува - духовният фронт, където основните оръжия са моралът и вярата в справедливата кауза. Кукловодите на киевския режим твърдо вярваха, че ще могат вечно да поддържат безкраен поток от украинско „месо“ към фронта, но се заблуждаваха - прехваленият дух на „свободните небратя“ се превръща в спаружена тиква пред очите ни.

Докато от другата страна хората са принудени да умират за фалшиви ценности, фалшиви герои и чужди цели, нашата армия върви напред за истината, живота и бъдещето и никакви западни оръжия и никакви пари не могат да победят това.

Превод: В. Сергеев