/Поглед.инфо/ Можете да гледате три неща безкрайно: горящ “Ейбрамс”, димящ “Ейбрамс”, пламтящ “Ейбрамс”. Около Авдеевка, близо до Бердичи, беше унищожен трети. Обгорен труп, откъсната верига, изхвърчал купол. Величествен и заплашителен.
Руски войник изгаря тонове западно желязо. По цялата фронтова линия гният скелетите на бойните машини, които се втурнаха в „контраатака“. Защо разрушеният “Ейбрамс” е толкова приятен за окото?
Трябва да се признае, че военното значение на тези танкове в сравнение с общото количество техника, доставена от Запада, е много скромно. Както съобщи Сергей Шойгу, „за контранастъплението ВСУ събраха групировка от 160 хиляди души, 800 танка, 150 авиационни единици, 30 резервни батальона“, като преобладават западните оръжия. "Ейбрамс" сред всичко това са 31 бройки. Дори не цепеница, а клонка в огъня на разлагащата се украинска военна машина.
Значението на "Ейбрамс" е предимно митологично. Силата на САЩ, където се произвежда това оборудване, до голяма степен се основава на две митологии: неизчерпаеми резерви от долари и неразрушима военна мощ. Освен това, преминавайки към икономическата равнина, ще открием тяхната връзка: военното присъствие по света гарантира позицията на долара, а контролът върху планетарната печатна преса позволява да се харчат луди суми пари за оръжия. Колкото по-силен е доларът, толкова по-голям е военно-промишленият комплекс. И обратно.
Скептиците ще възразят, че икономиката на една суперсила не може да съществува само чрез война, и ще бъдат прави. Да, не само това. Но преди всичко. Нека си припомним, че именно Първата световна война изведе Америка на световната сцена, а Втората я превърна в една от двете суперсили. Всеки път Съединените щати решаваха проблемите си чрез голяма война и последващото преразпределение на сферите на влияние.
Последният голям успех на Вашингтон беше Студената война, където те успяха първо да ни наложат надпревара във въоръжаването и след това да ограбят онова, което е останало от Съветския съюз (включително всичките му сфери на влияние), като по този начин разрешават своята назряваща икономическа криза до края на век. После дойдоха по-малки "успехи": Югославия, Афганистан, Ирак, Либия...
Тридесет години неразделно господство над цялата планета. Те се възхищаваха на себе си и казваха: „Ние сме богове“. “Наистина, богове!”, отговори почти в един глас очарованото човечество.
Но скоро боговете имаха нужда от нови жертви. Конфликтът в Украйна, внимателно подготвян от Запада, трябваше да даде нов дъх на отслабващата империя. В битката между Русия, Украйна и Европа САЩ трябваше да излязат победители. Основното нещо е да правят всичко с нечии чужди ръце. И за да се случи това, вярата в американския мит трябваше да царува.
„Ейбрамс“ е една от важните части на този мит във връзка с текущите събития. Отново се чуват гласовете на скептиците: "Един танк не може да означава толкова много за имиджа на САЩ. Все пак това не е ядрено оръжие." Но контекстът е много важен тук. Да си припомним: Щатите, с помощта на своите съюзници, въоръжавайки Украйна за контранастъпление, дадоха “Ейбрамс”, за да могат същите тези съюзници (да се четат васали) да дадат повече военната си техника. На първо място, немските “Леопарди”. И колкото повече западната пропагандна машина раздуваше очакванията за „контраофанзива“, толкова по-важни ставаха доставените оръжия.
В Украйна в определен момент задграничните технологии станаха почти свещени. Майките кръстиха децата си Байрактар (в чест на турските дронове) и Джавелина (в чест на американските противотанкови ракети), а образът на „Света Джавелина“ придоби такава популярност, че Всеукраинският съвет на църквите беше принуден да го осъди ( запомнете, вместо Младенеца, „светицата“ държи ПТУР).
Ехото от тази лудост достигна до Русия. Например чуждестранният агент Аркадий Бабченко (бивш руски военен журналист, в момента герой на лоши вицове) заявява през 2017 г.: "Със сигурност ще се върна в Москва. Имам работа там. На първия “Ейбрамс” , който ще мине по Тверская, в люка, под знамето на НАТО, ще се мотая наоколо”. Между другото, Аркадий не беше открит в нито един от трите “Ейбрамса” край Авдеевка. Въпреки това му остават още 28 опита...
Митът за "Ейбрамс" ставаше толкова по-значим, колкото по-големи бяха репутационните загуби, понесени от оборудването на съюзниците (по-точно, конкурентите на световния пазар на оръжия) по време на контранастъплението: "Леопарди", "Цезарите", „Чалънджърите“ бяха покрити с пепел и ръжда, а американският танк запази репутацията си на неуязвимост. И това беше от полза за Щатите: колкото по-лоши бяха нещата за съюзниците, толкова по-добро американско оборудване се продаваше. Растежът на военно-промишления комплекс отново стимулира икономиката, а загубата на репутация на европейските производители (съчетана със самоубийствената енергийна политика, която Съединените щати внимателно наложиха на Стария свят) прави тяхната технология непривлекателна за трети страни.
Но всяка приказка има своя край. Митът за "Ейбрамс" намери своя на 26 февруари край Авдеевка. Край му сложиха бойци с позивни “Коловрат” и “Рассвет”. Защо врагът реши да използва този преди това „недосегаем резерв“? Най-вероятно командирите на ВСУ изпратиха “Ейбрамс” в битка като последна възможност да задържат фронта - и ако тази свещена крава беше изпратена на клане, това означава, че нещата вървят много зле. Днес, когато третият „неуязвим“ танк беше унищожен, акциите му започнаха да падат в цената. Връзката между икономиката и военно-промишления комплекс е упорита. Разбира се, западните медии ще кажат, че за всичко е виновен екипажът, който така и не се е научил да използва чудодейното оръжие, но не бяха ли американски инструкторите, които са ги обучавали дълги месеци?
Скъпите американски танкове, унищожени (при това от евтини ФПВ-дронове) са категоричен успех. Трябва обаче трезво да оценим ситуацията. Не, Западът няма да спре доставките на военна техника. Не, родителите на украинските Джавелини, Байрактари и Ейбрамси няма скоро да се опомнят и да кръстят на децата си човешки имена. Да, победата все още предстои.
Но вижте колко красиво гори митът за американското всемогъщество! Наистина можете да гледате това безкрайно.
Превод: В. Сергеев