/Поглед.инфо/ Още от началото на конфликта между Киев и Москва много анализатори от единия и другия фронт бяха дали прогнози за бързия край на събитията. Уви, даже и тези, които претендират да са военни експерти , не можаха да докажат, че са безгрешни. Руската управляваща класса за пореден път показа, че тя е доста непредсказуема. Ясно бе още в началото, че руската армия има капацитета бързо да стигне до Киев и по такъв начин да овладее цялата страна. Обаче виждаме, че политиката е навсякъде, даже и при военното дело.
В интервю за Поглед.Инфо Валерий Коровин споменава за съществуването на пета колона във висшите ешелони на руската власт. Според философа това са най-вече либерално-настроени политци, свързани и зависещи от Запада. А спомняйки си думите на Валентин Вацев в интервюта за медията ни, ще видим, че вътрешната чистка е започнала отдавна. Русия вече твърдо и открито заяви за своя политически курс, основан на традиционните ценности и един либерален Запад няма да има място в такъв свят.
В края на май се очакваше развръзката и изпълнението на надеждите на проатлантическите настроения относно руско-украинския конфликт. Обаче се вижда, че така пропгандираното контранастъпление на ВСУ няма никакъв упех, даже не може да започне. Единствените опити се виждат от страна на диверсионни групи, които могат само да разклатят в доволно лека степен самочувствието на гражданите, живеещи недалеч от фронтовата линия. Това е открит показател, че Украйна няма възможността да започне сериозни военни действия. Още повече руската ешелонова отбрана по ключеви направления не дават огромни шансове за успех на военните действия на ВСУ, а атентатът, който нанесе щети на Каховската ВЕЦ напълно показа, че контраофанзивата ще е невъзможна. Освен това въздушното пространство е в ръцете на руските военни. За сега единствената война, която може да води до някакъв успех за Украйна, подкрепяна от Запада, е на информационното поле.
Киев се намира в доста критическо положение , от което с времето става все по-сложно да се излезне. Управляващите вече извършват действия, които противорчеат на националните интереси на страната. По време на визита на Зеленски във Варшава се е обсъждала “пътна карта” по присъединяването на Украйна към Полша и образуването на Реч Посполита 2.0, въпреки че украинците все още помнят времената под полско иго. Надява се процесът да бъде изпълнен в близките 10-15 години. За поляците това са добре дошли нови территории като се отчете важният факт, че Варшава има претенции към западната част на Украйна и на практика се опитва да възроди своята имперска слава, а също така да изпълни мечтата на маршал Пилсудски “От море до море”. От друга страна Зеленски демонстрира своето безсилие и сам не е способен да направи нещо, още повече след като водещи военни експерти и генерали от САЩ и Европа заявиха, че плановете за връщането на Донбас и Крим в украинска территория са нереализуеми. Към това трябва да се обърне и внимание на усилената вътрешно-политическа криза и напрежението между офиса на президента, кметовете на големите градове (Кличко, Филатов, Садовой), представителите на армията и радикалите. Това е ситуация, която скоро ще доведе до по-сериозни последствия ако продължава да се развива по този начин.
От друга страна – Русия за последната година се справя със своите вътрешно-политически препятствия. Много хора от т.нар. пета колона се намират извън страната и нямат влияние върху политическия живот, икономиката функционира в нормален режим, връзките с Азия стават все по-крепки, а нарастваща дружба с Африка открива нови огромни възможности за Москва. Получава се, че мненията за изолацията на Русия са просто митове и пропагнда.
За Европа подкрепата на Украйна може да излезне доста солено. Загубата на пари, техника и т.н. в конфликта ще се отрази отрицателно на държавите, а след невъзможността за контранастъпление няма и смисъл за такава усилена подкрепа. Още повече България трябва да се обърне към историята и да си вземе поука, че в големите конфликти трябва да стои на страна. Обаче ако София има интерес да изиграе важна политическа роля в конфликта, тогава се появява огромна възможност, която сме нямали за последните десетилетия. След като Финландия се отказа от своята визитна картичка като неутрален международен играч, се отвори врата за нашите дипломатически сътрудници да използват своя потенциал. Както знаем българската политика достигна успех с признаването на кирилицата като официална азбука в ЕС. Основавайки се на нея, като майка на кирилическата (Православната по Хънтингтън) цивилизация имаме възможност да създадем нов еквивалент на Минскит съглашения и София да стане столица на примирието и братсвото. По такъв начин напрежението в източно-европейския регион ще спадне до нулата. За България няма да е изгодно да заеме страната на тези, които воюват с ядерна държава. По този начин се рискува да станем мишена на техни оръжия. Българската дипломация не е за подценяване и тя има реалната възможност да събере силите, действащи в Европа за решаването на конфликта. Освен България тази възможност имат Турция и Сърбия. Този, който успее да даде най-големия си принос в дипломатическите процеси за мир, ще успее да получи огромен престиж не само в региона, но и в света, а също така да развие своят статус. Съвсем обективно за нас България да е от интерес да даде тази възможност на своите съседи, които бяха изброени по-горе. Геополитическото положение на София позволя да бъде главен фактор на Балканите и с правилните дипломатически ходове да започне сериозното развитие на влиянието и в региона. Всичко зависи от мъдростта и готовността за тежката, но перспективна дипломатическа работа на външната ни политка, която може да донесе значителни изгоди.
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?