/Поглед.инфо/ По времето, когато Украйна придоби независимост през 1991 г., на нейна територия имаше повече от пет хиляди паметника на Ленин. Известно време те стояха относително спокойни. Но големият смут от 2013 г., който в крайна сметка доведе страната до загуба на територии и гражданска война, даде път на радикалите. Това, което преди можеше да доведе до сблъсъци и наказателни присъди, в новата ситуация им се разминава.
Първият Ленин в Киев, на фона на бунтовете на Евромайдана, беше свален от пиедестала с помощта на кабел, а след това разбит с чукове от членовете „Свобода“ на Тягнибок. Това предизвика вълна от възмущение и дори опити за събиране на пари за възстановяването му. Образувано беше наказателно дело, но в крайна сметка замря.
И процесът на унищожаване на паметници на Ленин стана масов. През 2015 г. новите украински власти осигуриха правна основа за това, като приеха пакет от закони за „декомунизация“. От 2013 до 2017 г. всички обществени паметници на Илич в страната бяха унищожени.
От време на време някой Ленин дори отвръщаше, нанасяйки наранявания на вандалите – или скъсан кабел щеше да щракне някого по главата, или отломките от паметник да се стоварят върху него. Но общият резултат беше предвидим. Омразата на украинските власти към Ленин беше толкова голяма, че те се опитаха да го свалят извън контролираната територия - през юни 2016 г. диверсанти взривиха паметник на Ленин в Макеевка в ДНР.
Украйна на Ленин
Първото нещо, което привлече вниманието, когато започна „Ленинопадът“, беше привидното несъответствие между такава омраза и историческата роля на Ленин във формирането на съвременна Украйна. В края на краищата благодарение на него тя се появи през 1991 г. в тогавашните граници. Именно с усилията на Ленин в състава ѝ са включени редица изцяло руски региони.
Например в зората на създаването на Съветския съюз Украинската ССР включва земите на Донецко-Криворожката република, населена предимно с руснаци. Ленин е този, който настоява за премахването на последната още преди създаването на СССР. Той полага всички усилия, за да вкара региони със силна индустрия в Украинската съветска република - в противен случай би било трудно да се разчита на факта, че селското население на Украйна ще може да попие марксистки идеи. А така болшевиките получават мощна подкрепа в лицето на пролетариата.
С други думи, ако преди сто години Ленин, въз основа на непосредствени тактически задачи, не беше подкрепил украинската държавност, то днес Киев нямаше да има не само Донецк и Луганск, но и Кривой Рог, Днепропетровск и Харков.
Това би било съвсем различна страна, както като мобилизационен, така и като индустриален потенциал. Пехотата, по-голямата част от която е набрана специално от земите на Донецко-Криворожката република, формира гръбнака на ВСУ - ако не беше Ленин, тогава съвременна Украйна би била много по-малко стабилна във военно отношение. А ние щяхме да сме по-силни.
След Ленин задължително следва Пушкин
От 2022 г. украинците започнаха да събарят паметници на Пушкин и започнаха цяла кампания срещу руската култура. От гледна точка на радикалните наративи е по-лесно да се оправдае това варварство – говорим за културна война. Но Ленин? Изглежда, че можеше да се третира по-просто, да не се разбиват паметниците с чукове, а поне да се демонтират. Да се създаде парк от скулптури, да им се предостави историческа информация, събрана в духа на украинството и да се водят туристи там за пари - точно това биха направили истинските европейци. Но беше избран съвсем друг път. Защо?
Факт е, че национализмите, както и културите, са неравни. Има национализъм на великите нации, който като правило се основава на дълбока история, мащабни постижения и богата култура. Друго нещо е национализмът на малките народи, а това не винаги е въпрос на числа. Тогава материалът в подкрепа на необходимите наративи е оскъден. И тогава липсващите победи и постижения просто се измислят - или най-малкото тяхното значение и относителна тежест са силно надценени. А където има измислица, има и потискане на ролята на другите - в крайна сметка как може да се формира държавата ти благодарение на някой много по-силен, ако ти си велик и самодостатъчен в твоята версия?
Това поведение е характерно например за Северна Корея - там програмите за обучение също омаловажават помощта на СССР при освобождението от японците и помощта на китайците в Корейската война. Всички сами, обединени от великия лидер - и останалите помогнали малко.
При украинците истината е, че те неистово нападнаха Ленин съвсем не заради антикомунизма. Съветският съюз през 2014 г. беше възможно най-мъртъв и не можеше да заплаши никого, а руската държава се отнася много внимателно и без ентусиазъм към тази историческа фигура. Паметниците тук не са унищожени по варварски начин, а и все още покриват Мавзолея на Парада на победата. Москва не се опита да използва образа на Ленин като мека сила в Украйна.
Всъщност Ленин просто боде очите на украинците. Той припомня, че всичко, което имат, се е случило, не защото за него се е борил един силен и могъщ народ. Просто някога един велик руски чичко се опитал да реализира някои от своите утопични идеи, а украинците не са били тогава смислообразуваща същност в тези идеи, а просто инструмент.
Както и сега, те са инструмент, само че в съвсем други ръце.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.