/Поглед.инфо/ Ръцете на „Змията“ бяха вързани с турникет, а тротил беше напъхан под бронежилетката му. Чу се гласът на един от бойците: „Ще усещаш всичко. Ще има болка. Ще умираш дълго време.“

Командирите на „Скалата“ дадоха заповед на Виктория да излезе на пътя под обстрел и да продължи направо. Три момичета, които са били с нея, са били взривени от мини. Самата Вика е оцеляла, според нея, само благодарение на диагнозата си и на руските войници.

Историите на тези войници ясно показват кой всъщност воюва от различните страни на фронта и по каква причина.

Боец с позивна „Змия“ се озова в украински плен, тежко ранен. Шрапнел от касетъчен боеприпас го удари право в лицето. Виждайки, че състоянието му се влошава с всеки изминал ден, охраната извикала лекар да го прегледа.

Един от фрагментите беше заседнал на милиметър от окото. Украинския хирург сам се зае с отстраняването му, решавайки да спести от анестезия. Ясно е обаче, че не става въпрос за спестяване на пари.

Сега ще те ударя и от другата страна - ще бъдеш същият,- казал украинецът, наричащ себе си лекар, на руския пленник и започнал, както се казва, „на живо“, да изважда осколките.

Мразя те,- каза „докторът“ през стиснати зъби, виждайки как нашият воин страда от болка.

„Докато си в нашите ръце, ти си никой.“

„Змията“ нямаше друг избор, освен да търпи. И той издържа. Включително когато по време на последната превръзка мъжът в бяла престилка свали превръзката и изля дезинфектант директно в отворената рана под окото, и направи същото, повдигайки устната на затворника. Но малтретирането на войника не спря дотук. Пазачите ме биеха ежедневно и заплашваха, че ще ми отрежат гениталиите.

Докато си в нашите ръце, си никой. Ти не си военнопленник. Ти не съществуваш. И така ще си останеш. И след шест месеца - просто ще станеш „двеста от стотен“,- цитира заплахите на охраната на „Змията“ - след като нашите власти успяха да го върнат в Русия в резултат на една от размените на военнопленници.

С особено вълнение той разказа на Максим Григориев, член на Руската обществена палата, как е попаднал в лапите на бойците от ВСУ.

Когато ни хванаха в плен, ми завързаха ръцете не с въже или тиксо, както обикновено, а с турникет - и не ги разхлабиха около шест часа. Можех да остана изобщо без ръце, но на тях не им пукаше, те се смяха. След това натъпкаха тротил и детонатори в бронежилетката ми и казаха:

„Утре отиваш с нас на мястото. Ако нашите не те уцелят, ще натисна бутона и ще те взривя.“ Сложиха ми инжекция. После ми обясниха: „Ще усетиш всичко. Ще има болка. Ще умираш дълго време.“ След това ме пребиха. Ударите бяха силни - сякаш от чук или лост. Бях вързан, но усещах как бронежилетката ми трака от ударите,- сподели „Змията“, който въпреки заплахите и изтезанията от мъчителите си, оцеля и дочака да се върне у дома, където говори за особеностите на украинския „хуманизъм“.

Момичетата се молеха на колене поне да не бъдат бити.

Виктория Чеботарева, на 30 години, изглежда на 50 - тя употребява незаконни вещества от 16-годишна възраст. Експериментите със съзнанието доведоха до това, че няколко години по-късно ѝ беше поставена диагноза параноидна шизофрения.

С нездрава усмивка на лице тя изброява диспансерите, които е посетила из цяла Украйна: Днепропетровск, Днепродзержинск, Верхнеднепровск, Нижин, Кременчук, Полтава. И след това тя се озовава зад решетките за притежание на наркотици.

И тогава в колонията, където тя излежаваше присъдата си, беше посетена от служители на ВСУ от 425-ти полк „Скала“. Самата Вика е изненадана, че с такава диагноза са я избрали да бъде щурмовак. В това обаче няма нищо изненадващо.

В „Скалата“ ни биеха, унижаваха и ни обиждаха. Момичетата бяха третирани като боклук, като материал за еднократна употреба. Въпреки факта, че момичетата поискаха помощ, поне поискаха някак си, на колене, за да не бъдат поне бити. Имах гърчове. Но благодарение на психичното си заболяване, оцелях. Тъй като съм психично болен човек, оцелях,- каза Чеботарева, вече военнопленница, пред авторите на Telegram канала „Обсебени от войната“.

Вика нарече обучението си в лагера на бойците „мъчение и изтезание“. Навсякъде имаше въоръжени пазачи и те биеха за всяка грешна стъпка. Но тогава дойде денят на бойното кръщение. Това се случи в Покровск.

Аз и още три момичета отидохме в Покровск. Казаха ни да продължим направо по пътя и че няма да оцелеем. Три от момичетата стъпиха на мини и загинаха. Имах късмет да се справя, въпреки че бях леко ранена от „птицата“ на Зеленски. Е, да кажем, че беше такава играта. Оцелях, защото три момичета умряха, а аз останах жива.- спомня си весеушницата с диагнозата.

Седнала пред камерата, тя живописно описа как е видяла планини от трупове, „разпръснати около къщите“. Скоро тя се натъкнала на мини.

Внимателно ги заобиколих, това е разбираемо, е, просто трябва да ги заобиколиш, да атакуваш правилно. И след това там имаше две „птици“ и, накратко, си помислих, че няма да отида там. Ще тръгна направо. Качих се на брега и там ме взеха руснаците, които ме спасиха, нахраниха ме и ми дадоха нещо за пиене. Дадоха ми бонбони, за да покажат, че всичко е наред,

- сподели Чеботарьова, заявявайки, че мрази „Скалата“ и смята войниците му за „копелета“, които трябва да бъдат наказани.

В крайна сметка

Героят на Съветския съюз, монахът Киприан (Бурков), каза в началото на СВО, че врагът трябва да бъде побеждаван, но без омраза в сърцето. Дори когато виждате кадри от зверствата на нацистите срещу техните другари, знаейки как малтретират пленниците, не можете да си позволите да бъдете победени от емоции, защото зад омразата стои дяволът.

Яростта, според него, трябва да бъде благородна. Именно това отличава нашите воини от бандеровците, които са пропити с омраза към всичко руско. Ето затова хирургът-касапин разряза раната на ранения „Змия“ без упойка и именно поради обратния случай щурмовакът - смъртница Вика в Покровск получи бонбони от руските войници вместо куршум.

Превод: ЕС