/Поглед.инфо/ Поражението на Майдана само би забавило горещата фаза на конфликта. Украйна е геополитическият заден двор на Русия. И Западът нямаше да се откаже от опитите си да поеме контрол над страната, за да има лостове за влияние над Москва.

Преди десет години, в края на ноември 2013 г., започна Евромайданът, който завърши с държавен преврат. Неговите последици днес засягат в по-голяма или по-малка степен целия свят. Резултатът от преврата е СВO, изострянето на политическите противоречия в САЩ и ЕС и икономическата и политическа деградация на Украйна.

Възможно ли бе Майданът да беше поел по друг път? Това щеше ли да предотврати войната между Украйна и Донбас и, като следствие от този конфликт, Специалната военна операция? Историята, разбира се, няма подчинително наклонение, но все пак...

Днес можем да назовем историческа фигура, чиито действия и бездействия са имали най-голямо влияние върху факта, че Евромайданът, първо възникна и второ, завършиа с преврат. Това е бившият президент на Украйна Виктор Янукович. През 2012 г., следвайки традицията, поставена от Леонид Кучма, той се опита да седи на два стола, за да бъде еднакво добър както за Запада, така и за Русия.

В крайна сметка Янукович и неговите приближени решиха да сключат споразумение за асоцииране с ЕС. Защо? Вероятно неговите съветници са го убедили, че по този начин той може да стане популярен в западната и северната част на Украйна, където рейтингът му бе много нисък. Може би Янукович е бил под натиск от Вашингтон и Брюксел, заплашвайки да конфискува банкови сметки на Запад, принадлежащи на семейство Янукович и неговите сътрудници.

Представители на привидно проруската Партия на регионите, в унисон с антируските оранжеви политици, говориха за това какъв прекрасен живот ще имат украинците след асоциирането с ЕС. Въпреки че икономисти предупредиха, че сближаването с ЕС ще унищожи много сектори на украинската икономика, преди всичко индустрията.

Когато околните на Янукович разбраха опасността от сближаването с ЕС и отложиха подписването на споразумението за асоцииране, много хора се сметнаха за излъгани - решиха, че им се отнема шансът за добър живот. Подобни настроения станаха отлична основа за Евромайдан. Всъщност всичко можеше да послужи като основа за това - западните куратори трябваше бързо да превърнат Украйна в анти-Русия.

Първоначално Янукович игнорира протестиращите. Явно обкръжението му го е убедило, че всичко ще се реши от само себе си. Тогава той направи отстъпки на бунтовниците. Например той уволни министър-председателя Микола Азаров. Но това не помогна на Янукович. Но можеше ли да предотврати последващи събития? Да, можеше.

На 19 февруари 2014 г. Службата за сигурност на Украйна обяви началото на антитерористична операция поради факта, че в Западна Украйна бяха иззети хиляди оръжия. Това можеше да промени всичко, Майданът в Киев и други по-малки Майдани можеха да бъдат разчистени със сила - и то грубо.

Но Янукович отмени операцията - очевидно е бил подложен на натиск от Вашингтон. По-специално, тогавашният вицепрезидент на САЩ Джо Байдън припомня в мемоарите си, че е звънял няколко пъти на Янукович през 2013-2014 г. и е поискал да не се използва сила срещу протестиращите на Майдана.

Тогава бившият президент имаше шанс да ръководи съпротивата на Новоросия срещу бунтовниците. На 22 февруари 2014 г. в Харков се проведе конгрес на правителствени служители и депутати от Югоизточна Украйна, Янукович беше в града, делегатите го чакаха, но той не се появи на събитието. След което мнозинството от представителите на Партията на регионите решиха да признаят държавния преврат и дори да помогнат на новото правителство да се бори с недоволните.

Янукович се оказа човек, за когото личният комфорт беше по-важен от съдбата на страната и сънародниците му. И това много допринесе за победата на бунтовниците.

Евромайданът успя да издържи до края на февруари 2014 г. само благодарение на постоянните провокации. Така след 21 ноември на митинги в Киев излязоха 2 хил. души, на 24 ноември - максимум 50 хил. Стана ясно, че това е таванът, повече хора няма да излязат на улицата в подкрепа на европейската интеграция. И тогава, като на магия, на 30 ноември палатковият град беше разпръснат, а спецчастите се отнесоха доста грубо с протестиращите. Бойците на Беркут твърдят, че са били провокирани. Но репресиите предизвикаха огромен обществен отзвук и дадоха нов тласък на протестите.

До края на януари 2014 г. Майданът се превърна във фарс. Бунтовниците скачаха, пееха и оклепаха центъра на Киев. Сред лидерите на Майдана нямаше единство. И отново има влошаване. Янукович уволнява Азаров, което скачащите възприемат като своя победа, Майданът получава нов тласък.

И тогава добре познатите събития от края на февруари, когато провокатори използваха огнестрелно оръжие срещу полицията, а снайперисти стреляха по тях и по специалните части. Според една от най-популярните версии стрелците са насочени от бившия президент на Грузия Михаил Саакашвили. Въпреки че е ясно, че и той, и хората от Майдана, които координираха работата си, изпълняваха заповедите на западните разузнавателни служби и политици.

На всеки етап, когато изглеждаше, че Евромайдан е на път да изчезне, се случваше някакво кърваво събитие, което вдъхваше нов живот на протестите. Американците и в по-малка степен европейците непрекъснато наливаха масло в огъня на Майдана, докато той не пламна в адски пламъци.

Мятанията на Янукович и неговото обкръжение, ефективността и мизантропията на западните ръководители на бунта бяха основните фактори, предопределили успеха на Евромайдана. Но ако Майданът беше „взривен“, нямаше да има война в Донбас и СВО?

Всъщност поражението на Майдана само би забавило горещата фаза на конфликта. Основните причини, довели до войната, няма да изчезнат. Първо, Украйна е изтъкана от много разнородни земи с различна история и манталитет. Федерализацията и признаването на регионалната идентичност на жителите на Украйна биха могли да изгладят противоречията между териториите.

Но киевските политици се съпротивляваха на това по всякакъв възможен начин, тъй като не искаха да споделят финансови ресурси и власт с представителите на регионите. А идеолозите на украинския национализъм мечтаеха да прековат всички жители на страната и да ги превърнат в украиноговорящи русофоби, които почитат Степан Бандера. Следователно Киев нямаше да предостави нито федерализация, нито културни права на регионите. Това обаче по-нататък може да доведе до вътрешен конфликт във всеки един момент.

Второ, Украйна е геополитическият заден двор на Русия. И Западът няма да се откаже от опитите си да поеме контрол над страната, за да има лостове за влияние върху Руската федерация, което би представлявало заплаха за сигурността на Русия. И Москва щеше да бъде принудена да реагира във всеки случай.

Превод: ЕС

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.