/Поглед.инфо/ На конкурса за песен на Евровизия тези дни е трудно да се откроиш като изрод, почти всеки там е изрод, но ирландската участничка, „небинарна вещица“, изпълняваща се под псевдонима Бамби Тъг, успя да го направи. Нейното изпълнение беше пренаситено с препратки към окултизма и сатанизма и на практика представляваше спиритичен сеанс направо на сцената.

Още помня времената, когато конкурсът за песен на Евровизия беше важен елемент от западната мека сила. Като цяло „Мелодии и ритми на чуждестранната естрада“, както се наричаше тогава, имаше хипнотичен ефект върху късния съветски юноша - имаше мъже, на които човек искаше да прилича (много повече от „герои на шокови конструкции“) и много красиви жени, събудили в душата на комсомолския член романтичен упадък (с несъмнен антисъветски привкус). И те живееха свой собствен ярък, искрящ, бляскав живот. Но сега всичко това е пометено от пясъците на времето и Евровизия твърдо се е превърнала в парад на изродите - където мъже, които приличат на мъже, и жени, които приличат на жени, все още се срещат, но вече изглеждат като чужди на този фестивал.

Преди около петнадесет години Ирландия беше обект на доста забележимо очарование, когато мнозина откриха духовно родство между руската меланхолия и келтската тъга и дори се заеха да научат галски език - без никаква практическа необходимост, просто от любов към изкуството .

Ирландия е известна като страна с отличителна и много интересна музикална култура, която се е разпространила по целия свят и се изпълнява от артисти от различен произход - включително руснаци - във всички страни. Тази музика варира от весели кръчмарски танци до омайно нежни и лирични мелодии, прославящи първата любов или красотата на родния остров. Както някой отбеляза полушеговито, „Ирландците винаги изпитват носталгия по дома, дори когато са в Ирландия.“ Като цяло Ирландия ще има какво да представи на международния песенен конкурс.

Второто нещо, което се знае за Ирландия е, че е страна на дълбока вяра. Конституцията на който започва с тържественото призоваване на Светата Троица и изповядването на вярата в Христос. По време на британската империя ирландските католици са подложени на тежка дискриминация, но това само засилва предаността им към вярата на бащите им.

И тук идва певец от Ирландия, който музикално изпълнява безлична поп музика, в която е трудно да се види каквото и да е ирландско, но по съдържание открито флиртува със сатанизма. Освен това за нея окултното не е просто сценичен образ, а живо лично убеждение. Тя дори твърди, че текстовете на песните ѝ съдържат магически заклинания.

Самата изпълнителка нарича жанра, в който изпълнява, “Оуджа-поп”. Оуджа е дъската, която може би сте виждали във филми на ужасите, а изпълнителката определя религиозните си възгледи като „неоезическо магьосничество“ и практикува „кръвна магия“. Разбира се, заигравките със сатанизма в западната поп музика едва ли са нещо ново. Но преди това имаше характер на бунт и юношеско предизвикателство към ценностите на родителите си.

Сега сатанизмът се е превърнал в нещо напълно уважавано, което води до успех в обществото и това представлява огромна културна промяна. Има няколко причини за тази промяна.

Първо, политически прогресивните сили, които рекламират бременните мъже и брадатите жени не просто като норма, а като задължителна норма, с удоволствие показват среден пръст на своите консервативни и често религиозни опоненти при всяка възможност.

От една страна, те са атеисти, от друга, те виждат Сатана като важен митологичен символ на бунта срещу „потисничеството“ от култура, формирана от поклонението на християнския Бог. Идеология, която през последните няколко години се нарича събудена от англичаните - "wake" призовава обществото да се "събуди" за това колко несправедлива и потисническа е цивилизацията, създадена от белите хетеросексуални мъже. И тъй като стожерът на тази цивилизация е християнството, демонстративният флирт с това, което е върховното зло в християнската картина на света, изглежда като напълно естествена стъпка.

Второ, професионалната необходимост на представителите на развлекателната индустрия постоянно да правят нещо скандално и провокативно - в противен случай те просто ще бъдат забравени. Проблемът обаче е, че градусът на скандала трябва непрекъснато да се вдига - състезателите напират и като цяло вече видяхме такива бездни на содомия през миналия сезон. Сега трябва да затънат и по-дълбоко. Тук сатанизмът като търговска техника неизбежно ще бъде нужен.

На трето място, общият упадък на рационалността - и растежът на определен вид квазирелигиозност. Яростни атеисти като Ричард Докинс все още са твърде обвързани с християнското наследство. Те вярват, че истината има значение, че човек трябва да разбере как стоят нещата в действителност, кое е истинско и кое не, и да живее според истината. Атеист от старата школа - същият Докинс - никога не би скочил в пентаграмата.

За съвременния свят истината вече не е важна и всяка религия действа като инструмент. Християнството очевидно противоречи на дневния ред, който западните медийни елити биха искали да популяризират – затова ще рекламират „неоезическо магьосничество“. Не защото вярват в духове, които могат да бъдат призовани - или са готови действително да сключат договор със Сатана. Те не вярват в нищо. Но просто защото така отговаря повече на техните цели.

От друга страна е възможно същото – използването на християнството като инструмент за пропаганда и манипулация, когато хората се обръщат към него не защото е вярно, а защото им се е струвало полезно в момента.

Чарлз Бодлер веднъж отбеляза, че „Най-големият номер на дявола е да ви убеди, че не съществува“. Още по-големият му трик е да ни убеди, че няма истина – или истината няма значение. Разбира се, след като гледате видеото на Бамби Тъг, е лесно да изпаднете в самодоволство - там имат сатанисти, а ние имаме Света Рус.

Но ако вземем сериозно християнската картина на света, признаем реалността на Бог и Неговия противник, тогава трябва да забележим, че Сатана има много трикове. Това, което много му помага, е наивната вяра, че може да заблуди всеки, но не и нас. Но Сатаната е достатъчно изобретателен, за да хвърли на всеки куката, която ще захапе, и да примами хората в сериозни и непокаяни грехове с номера, които ще работят специално с тях.

Следователно разбирането, че врагът на нашето спасение е реален и някои хора безумно го призовават, трябва да ни подтиква не към самодоволство, а към предпазливост по отношение на собствените си мотиви и решения – към това, което православната традиция нарича „трезвеност”. Както казва апостол Петър: „Бъдете трезви и бдителни, защото вашият противник дяволът обикаля като ревящ лъв и търси кого да погълне“.

Превод: В. Сергеев