/Поглед.инфо/ Дни наред след извършеното нападение срещу резиденцията на Путин се върти из Запада латерната, досадно повтаряща един и същ речитатив - Путин лъже! Наскоро в сутрешния блок по една от казионните телевизии в Германия известен водещ, в съответната на немците крайна увереност в своята правота, заяви ни повече ни по малко, че, цитирам по смисъла, целият Запад счита, че е нямало никакво нападение на вилният комплекс на руския президент.
В синхрон с тази перманентно повтаряща се констатация на западните политици и техните медии се намеси не случайно и ЦРУ от позицията на своята винаги демонстрирана компетентност . Според официозите в Ню Йорк представители на тази организацията категорично отричат всякакво нападение над резиденцията.
В подкрепа на руските твърдения се появиха кадрите от щаба на военно космическите сили, където на екран точно бяха показани маршрутите на всичките 91 безпилотници, тяхното движение и мястото на тяхната гибел. В допълнение на картинката представителят на военните по минути и по часове докладва кой безпилотник, откъде е влязъл, къде и как е минал и къде е бил унищожен. Видя се и един случайно оцелял дрон - човек да се чуди дали не са го приземили нарочно руснаците, за да го покажат в пълен вид с цялото му въоръжение и електроника на борда. И това не удовлетвори търсачите на истината и информацията набързо беше определена като руска пропаганда, тоест фейк новина. И то с необходимото медийно нахалство, защото нито от западните медии, нито от пригласящите им компетентни органи от САЩ не бяха посочени никакви доказателства в защита на тяхната теза. Лъже Путин и толкова!
В целия медиен юруш съчетан с клетвените заявления на Зеленски никой обаче не спомена едно обстоятелство, което старателно се избягваше. Личеше си, че идеята е то да бъде някак си неглижирано и сложено най- отзад, в полето на незначителните факти. А именно безпрецедентния факт, че президентът на Русия Владимир Путин е позвънил директно на президента на САЩ Доналд Тръмп, за да му съобщи, че в момента се извършва нападение над неговата резиденция. Реакцията на Тръмп е известна – от своето ниво той дори на миг не допусна, че Путин лъже, или си прави някаква лоша шега. Да не говорим, в скоби казано, че у Тръмп от първия ден на управлението му изпитва към въпросните компетентни институции не висока степен на доверие. Но дори и това да оставим настрана. Въпросът е, че никой никъде и по никакъв повод не коментира въпросния факт и това възможно ли е един президент на велика страна, пък и на каквато и да е, да се обади на другия президент на велика сила и да го излъже. Ей така за собствено удоволствие или преднамерено за да му повлияе и да го обърка в неговите действия. За нормално мислещите само този факт е достатъчно надежден като потвърждение на случилото се. Ако се замисли само човек, какво би станало, ако се разкрие, че това е преднамерена лъжа, кой рискува и какви са последствията. Нека си представим за момент, че на втория ден ЦРУ съобщи, че има доказателства, че наистина Путин е измислил тази история. Реакцията на Тръмп е прогнозируема, но нужно ли е това на Путин, би ли спечелил или напротив? В момента на Запад Путин има само един партньор, с който разговаря на нормален език и това е Тръмп. Дали е изгодно на президента на Русия да провокира сам себе си и да предприеме такава крачка, с която да срине дългогодишното изграждане на доверителни отношения с колегата си Тръмп точно в този момент. Ако се погледне от такъв ъгъл, всичкото казвано и твърдяно от другата страна просто със срива в кошчето с лъжи.
Тук въобще не е нужно човек да се занимава с приказките на лъжливото овчарче, Зеленски, че това е измама от страна на руснаците. Небивалият в текущата практика на общуване телефонен разговор между двамата президенти би трябвало да отвори очите на всички. Явно е, че който не иска да гледа, няма как да го накараш насила да си отвори очите. Затова руската страна предприе втори безпрецедентен ход. Поканен беше военния аташе на САЩ в Русия, на когото беше показано едно миниатюрно блокче с някакви чаркове по него, което се оказа неоспоримо, че е навигационната система на въпросния прехванат дрон. Предаден беше и докладът на съответните специалисти от руския щаб, които са декодирали съдържанието, от което пък се вижда не само вложения маршрут, но и целта на атаката. Не е трудно да се досети човек, че освен предадената информация да послужи като доказателство за извършеното, руската страна „деликатно“ с това действие прави тест-проба за реакцията на военното разузнаване на САЩ и на съответните, други „заинтересовани“ служби. Интересно ще е реакцията им и тяхната експертиза. Тук опираме до същия въпрос - могат ли руснаците да си позволят отново да излъжат и да манипулират, колкото и това да е невъзможно, тази навигационна система, при положение, че депозираната информация е със статут на официално заявление на руската държава.
Любопитна ще бъде и реакцията на политиците от евросъюза от кохортата на желаещите. Ще се любуваме и на това, как техните медии ще вземат завоя и този път. Например, „Ройтерс“ още от сега започна да вещае, че може би все пак има голяма доза истина за нападението. Тези журналистически финтове са известни. Бедата е че ехото от тях рядко достига до ушите на брюкселските ни лидери, които са си втълпили в главата, че трябва непременно да вървим към война и никой с нищо не може да ги убеди в обратното.
Появи се току що и още един, трети нюанс. Ако е вярно това, че Русия има намерение да депозира в международния наказателен съд обвинение срещу Мерц и Урсула фон дер лайен, то нещата ще станат като шахматен гамбит. Едва ли ще имат възможност въпросните уважаеми съдии в случая да се скрият зад техните дипломи на висши юристи. Щат не щат ще бъдат принудени по всяка вероятност да изберат, дали да опазят ли лицето си чисто, или да се свият в хралупата на политическата конюнктура и да си слушат началниците.
Има обаче и още едно косвено потвърждение на атаката върху резиденцията. Докато дискусията се заплете около неизяснената до края истина и се усети, че вече прозират нещата, както не един път се случваше, се предприе съответния отвличат вниманието ход – ударено беше хотелското кафене в Херсон и бяха съсипани маса хора, дошли да посрещат с надежда новата година. Украинската страна в паниката излезе едновременно с две свои позиции. Едната - да, ние сме тези, които удариха обекта, защото там са празнували руски офицери с техните семейства. Почти едновременно се появи и другата позиция – не, не сме ние, защото ние атакуваме само военни обекти. Има ли смисъл и тук да попитаме кой лъже? Мисля, че всеки трезвомислещ човек сам си е направил извода. Само че едва ли този случай с херсонския ужас ще помогне да се измирише по-бързо онова, което се случи във Валдай. Освен това, че и след този удар руската страна още по-категорично ще сложи на масата на преговорите своя нов вариант за уреждане на конфликта и той ще е доста по-далечен от предишния, за който настояваше Тръмп и който не се прие от евролидерите.
Нашият умен народ е казал, че не трябва втори път да се дърпа дявола за опашката. От доста време обаче наблюдаваме в реакциите на Запада нещо доста тревожно. Дърпането на опашката се превърна в хоби за брюкселските, наши, супер стратези. Дори някои си позволяват след всичко случило се през последните години да разсъждават, че заявеното от Путин са само голи декларации, че той нито ще посмее, нито има възможности да направи кой знае какво повече. Че, например, и думите на един Медведев, който, когато се събуди, тегли по една майна на западните си опоненти, са само приказки без покритие. Не ги учуди дори новината, че Путин предупреди, че могат 900 милиарда имоти на западна Европа да бъдат конфискувани всеки момент, ако продължат упражненията с руските авоари в западни банки. Правят се, че не виждат, че активно се подготвя новата зимна кампания на руснаците. Не чуват Ванс, който постоянно предупреждава, че е нужно бързо споразумение за да се опази туй което може да се опази и да се гарантира сигурността на това, което трябва да бъде признато за държавна цялостност на Украйна. Защото, ако я няма тази държавна цялостност, тя никога няма да види нито НАТО, нито Европейският съюз. Както в спорта и тук, ако не го умееш, спортното занимание да дърпаш дявола за опашката крие опасности. И не само за спортистите, а преди всичко и най-вече за зрителите. Видя се какво стана с „таурусите“ и това как набързо след случилото се Мерц си сви перките. Това обаче са все още дребни „закачки“.
От позицията на опита си и с пълно основание Ленин някога каза в неговия си „красен“ стил, че „жизнь – сложнейшая штука“. Животът ни ежеминутно потвърждава правотата на думите му. Още от сутринта ни споходи новината за инвазията на САЩ във Венецуела. И черешката на тортата – ареста на Модуро. И пак седим като глупаците, гледащи поредния фалшив сериал. Какво става на този свят? Какво излизва, че когато Тръмп от сърце заяви пред медиите, че е „страшно ядосан“, когато е чул за атаката срещу резиденцията на Путин, в същото време по негова команда спецотрядите на „Делта“ вече са се изнасяли на изходни позиции, и то не да нападнат с дронове резиценцията на Модуро, а да го хванат и отвлекат. И тогава на кого да вярва човек?
На това място отново ние трябва да си зададем и нашия, българския въпрос точно сега, когато започваме нов евроживот. А той е, кой ще бъде излъгания в края на краищата, след като на толкова лъжи ни карат ката ден да вярваме. Както един западен коментатор, Александър Рауе каза, след всичко това, което се изслушва и се гледа като лъжи в пространството, все някога някой ще запита, кой ще плати сметката накрая. За съжаление, пределно ясно е кой лъже и кой плаща.