/Поглед.инфо/ На фона на неуспехите на ВСУ на бойното поле западните политици все повече се съмняват в победата на Украйна и заявяват необходимостта от диалог с Москва. Стратегията на САЩ всява несигурност и страхове. Европа се страхува от ескалация на конфликта. За причините и последствията от новата риторика на съюзниците на Киев - в материала.

Италиански обрат

В навечерието на изборите за Европейски парламент войнствените изказвания на италианските политици за подкрепа на Украйна внезапно се смениха със сдържани дипломатически изказвания. Дясноконсервативната “Лига,” която преди това гласува за военна помощ на Киев, сега се застъпва за установяване на диалог с Москва. Това заяви и депутатът от фракцията Андреа Крипа. Той призова да се вслушаме в думите на Владимир Путин, изречени на парада в чест на Деня на победата: Русия ще направи всичко, за да предотврати глобален сблъсък.

Подкрепящата преди Киев партия „Напред Италия!“ също заема по-пацифистка позиция. Нейният представител, италианският външен министър Антонио Таяни, уверява, че страната никога няма да стане страна в конфликта в Украйна и се противопоставя на намесата на други членки на НАТО. Евродепутатът от партията Матео Гацини пусна предизборна карта с надпис „Гласувайте за мир“ и снимка на Силвио Берлускони, който се ръкува с Владимир Путин и Джордж Буш.

Мирният дневен ред през есента на 2023 г. започна с думите на италианския премиер Джорджи Мелони, която призна, че „има няколко идеи“ за дипломатическо решение на конфликта. Министърът на отбраната Гуидо Крозето направи подобни забележки в скорошно интервю. Той също така припомни, че миналата година е помолил Зеленски да се откаже от обречената контраофанзива, но той не го е послушал.

Американски трик

Изявленията в Европа идват на фона на изкривяване на истинските намерения на САЩ. Президентът Джо Байдън осигури отпускането на 61 милиарда долара на Киев и сега Белият дом разчита на подобряване на ситуацията за Зеленски. Поражението на ВСУ на бойното поле обаче стана твърде очевиден факт. Координаторът на Съвета за национална сигурност за стратегическите комуникации Джон Кърби смята, че републиканците, които месеци наред отказват да се споразумеят за пакет от помощи, са виновни за това.

Според западни експерти сегашният подход на Вашингтон е стратегически трик. Лавирайки между нереалистичната цел на Киев да достигне границите от 1991 г. с вероятното участие на силите на НАТО и пацифистките настроения на някои американски и европейски политици, Байдън реши да се ограничи до финансови инжекции. Това поражда опасения на Запад, че конфликтът може да се проточи.

Събитията в Украйна са трудни за сравнение с войните, водени от САЩ във Виетнам, Ирак и Афганистан, тъй като Вашингтон не участва пряко в конфликта. Тогава обаче американските политици не успяха да постигнат целите си и, продължавайки да спонсорират войни, ги проточиха с години.

Бившият заместник-държавен секретар Виктория Нюланд заяви, че целта на Вашингтон е да засили позициите на Киев в евентуални преговори с Москва. Тя обаче не е сигурна, че планът на Зеленски за достигане на границите от 1991 г. е осъществим. „Докато Украйна не стане достатъчно силна, ние не знаем какво е възможно в това отношение“, подчерта тя.

Чешкият президент Петър Павел също се съмнява в способността на Украйна да върне загубените територии в обозримо бъдеще. Според него самите украинци признават това.

Надежди за промяна

„Ръстът на скептиците относно политиката на ЕС спрямо Украйна се наблюдава не само в Италия“, отбелязва Денис Денисов, експерт от Финансовия университет към руското правителство. “Разбира се, на първо място това са Унгария и Словакия, където елитите следят украинските събития. Следват Гърция, Кипър, България и Австрия. Това са основните страни , в които мнозинството от населението е против военната подкрепа за Киев. Мнозина на Запад внимателно следят развитието на ситуацията, намалява и броят на тези, които смятат шумните изявления на киевското ръководство за осъществими”, допълва той.

Дори в най-оптимистичните страни по отношение на Украйна, Полша, Швеция и Португалия, само около 17% на страна вярват в победата на украинските въоръжени сили. Средно едва всеки десети европеец очаква такъв резултат. В Австрия (49%), Италия (52%), Гърция (59%) и Унгария (64%) мнозинството от анкетираните смятат, че е необходимо Киев да се тласне към преговори с Москва.

Европейските политици, които са наясно със ситуацията, са уверени, че е невъзможно да се реши конфликтът без пряк конструктивен диалог и компромиси, добавя Денисов. Затова думите им вече се променят към необходимостта от преговори с Русия – както формални, така и неофициални. Според политолога те се опитват да запазят имиджа си и да не изглеждат като неудачници.

„Само чрез такъв механизъм те могат поне по някакъв начин да нормализират ситуацията и след това да измислят нови идеи за архитектурата на сигурността в Евразия и Европа. Същото важи и за икономическите въпроси и за възстановяването на търговските връзки от което се отрази негативно на много европейски страни“, заключава експертът.

Според Евробарометър 81% от гражданите на ЕС смятат, че настоящият международен контекст прави гласуването в Европейския парламент през юни по-важно. Когато наближават избори, политиците обикновено обръщат внимание на настроенията и мислите на гражданите, казва Владимир Оленченко, служител на Центъра за европейски изследвания към ИМЕМО на РАН.

„На Запад започват да коригират линията си и това е положителен сигнал: това означава, че населението там не приема старата риторика, явно политиците имат желание да се опитат да убедят електората, че ще има някакъв напредък .В същото време има страх, че те просто могат да говорят на тази тема“, отбелязва политологът.

Според него сега е добър момент за европейската опозиция. „Националният сбор” във Франция винаги се е отличавал със своята независимост и последователност“, припомня експертът, „За тях би било плюс да се съсредоточат върху това, че винаги са се придържали към една и съща линия на изграждане на нормални отношения с Русия”, допълва той.

Не бива обаче да се очакват съществени промени в дейността на ръководните органи на Европейския съюз. Ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и главният европейски дипломат Жозеп Борел не възнамеряват да променят политиката - и в същото време твърдо настояват да запазят постовете си. Европейският парламент сега се оглавява от Роберта Мецола, която е известна с ограничения си политически опит и желание да помогне на Украйна. Дори в Брюксел не знаят дали тя ще остане на мястото си след изборите.

Превод: В. Сергеев