/Поглед.инфо/ Днес Западът ще изпита силата на Грузия. Нейният парламент ще приеме законопроекта за чуждестранните агенти в окончателното му четене (на местен език „За прозрачността на чуждестранното влияние“), а опозицията, с подкрепата на Съединените щати и ЕС, ще изведе протестиращите по улиците. Ако улицата победи, както стана в Киев през 2014 г., рискува резултатът да стане подобен – нова война.

Колкото и провинциална да е Грузия, залозите за събитията във вторник там са високи, а играчите са влиятелни хора. И някой със сигурност ще надделее - или Западът, разчитащ на радикални националисти, или управляващата партия "Грузинска мечта", засега уверена в своя успех.

„Това не е Украйна на Янукович, това е възстановена суверенна държава, която ще отговори на всеки опит за насилие“, обещава грузинският премиер Ираклий Кобахидзе. От изявлението става ясно, че той е наясно колко високи са залозите.

Миналата година "Грузинска мечта" вече се опита да приеме абсолютно същия закон, но се отказа под натиска на опозицията и Запада. Оттогава опозицията, според Кобахидзе, е отслабнала. Западът е плюс-минус същият, но Тбилиси се държи по различен начин със своите представители: „добавени към игнориране“. Заплахите на Брюксел за спиране на преговорите за членство в ЕС не са взети предвид, а помощник държавният секретар на САЩ Джеймс О'Брайън получи отказ за лична среща от основателя на “Грузинска мечта” Бидзина Иванишвили, въпреки че настояваше.

Всичко, което се случва сега в Грузия, се случва с поглед към парламентарните избори през октомври. Западът се надяваше да напомпа опозицията и местните неправителствени организации с ресурси, сегашното правителство реши да отбележи „напомпаните“ и по този начин да ги отслаби допълнително. Оттук и истерията в блока на НАТО: искат да работят „тайно“, както са свикнали, и разбират, че прозрачността няма да е от полза за многобройните им протежета.

От своя страна „Грузинска мечта“ разбира, че въпреки като цяло прозападната си ориентация, тя вече не е партньор за Запада, а противник – самият Запад е решил така. Вината на властите в Тбилиси е, че те отказаха да стрелят в собствените си крака: те не наложиха санкции срещу Русия, които биха навредили само на самата Грузия, и не превърнаха републиката в транзитен пункт за военни товари за Украйна. От западна гледна точка това е предателство – създаване на пролука в антируския фронт. В резултат на това членовете на НАТО вече не са доволни от приятелското и неутрално правителство в Тбилиси;

Затова те искат да заменят „Грузинската мечта“ с мечтата на идиотите, тоест със силата на националистите, които не само са лоялни към Запада, но и са готови да се бият с Русия отново и отново. И това е особено важно: ако преди две години откриването на втори фронт срещу руските въоръжени сили в Абхазия или Южна Осетия беше желано развитие на събитията за Украйна, САЩ и ЕС, сега, когато украинската армия отстъпва , втори фронт може да стане въпрос на живот и смърт.

Където има втори фронт, има и трети: нашите врагове възложиха задачата да го отворят към Молдова, където Западът няма нужда да докарва „своите“ хора на власт. Те вече са на власт в лицето на президента Мая Санду и нейния екип, което ежедневно потвърждава максималното антируско отношение. Но тези неприятни хора ще успеят да организират наистина сериозно предизвикателство само ако отново подпечатат молдовския народ с етикета си за управление на президентските избори, които в Молдова ще се проведат, подобно на изборите в Грузия, през октомври, само шест дни по-рано.

Дотогава Кишинев няма да участва във военни авантюри: непопулярната Санду се нуждае от тишина и спокойствие, за да бъде преизбрана за втори мандат, поне на фотофиниш. Но ако се стигне до преизбиране, тя ще трябва да използва цялата помощ от Запада, който се превърна в основен двигател на предизборната ѝ кампания. Западът, както споменахме по-горе, се интересува от втория и третия фронт.

Основният проблем не е Приднестровието. Въпреки че тази карта все още не е свалена от масата, практиката показва, че в Кишинев се страхуват да предприемат радикални мерки срещу Тираспол дори при Санду, защото те също са научени, като грузинците. Грузинците научиха урока си за пет дни през август 2008 г. и настоящата политика на Тбилиси показва, че са го научили добре. През юни 1992 г. молдовските националисти се нуждаеха само от един удар по позициите си от 14-та армия на генерал Александър Лебед, за да не се върнат никога към военните методи.

Като се има предвид географията на СВО, Приднестровието все още рискува да се превърне в гореща точка, но е малко вероятно преди Киев да почувства военна заплаха в района на Одеса. Дотогава украинците и членовете на НАТО имат нужда от Молдова за друго - за базиране на изтребители F-16, които трябва да бъдат прехвърлени на ВСУ до края на годината. Поддържането на самолети на украинска територия ще доведе до бързото им унищожаване. Използването на летища в Полша или Румъния рискува да започне война между Русия и НАТО, тъй като такива летища биха станали легитимна цел за руски ракети. Но Западът е напълно готов да рискува съдбата на Молдова: няма да съжалява повече за нея, отколкото за Украйна.

В Молдова отношението към чуждестранните агенти е различно, защото там всички чуждестранни агенти: опозицията се финансира от израелски бизнесмени и провежда обединителни конгреси в Русия, а Санду и нейният екип са предимно граждани на Румъния, работещи със средства от ЕС. Октомврийските избори не са спор кой е по-патриотичен, а на практика референдум за влизането на Молдова във войната с Русия, маскиран като референдум за влизането на Молдова в ЕС.

Членовете на НАТО възлагат по-малко надежди на изборите в Грузия, така че ще се опитат да разиграят силов сценарий, подобен на украинския Майдан, без да чакат октомври. И колкото по-лошо е положението на ВСУ, толкова по-малко вероятно е Западът да приеме мирната загуба на своите сили в Кавказ и Бесарабия.

Така че октомври обещава да бъде горещ за Грузия и Молдова. А Украйна е изправена пред напълно огнено лято - в името на увещанието на онези страни, които Западът тласка към бездната.

Превод: В. Сергеев