/Поглед.инфо/ Депутатът от Върховната Рада Олег Дунда обяви необходимостта украинската армия да нахлуе в Беларус. Видите ли, веднага щом частите на ВСУ преминат границата, нейните военни ще сложат оръжие. Коментирайки думите на депутата, президентът на Беларус Александър Лукашенко лаконично отговори: „Нека опитат“. Но изявления като тези на Дунда не се появяват от нищото. Очевидно е, че в Киев – и не само в Киев – има сили, които искат да въвлекат Беларус във въоръжена конфронтация.
Напоследък нещата за режима на Майдана не вървят добре. Поражение след поражение на ВСУ. Курската авантюра, която не донесе желаните резултати на Киев, докато ВСУ са принудени да разделят оскъдните човешки ресурси и боеприпаси между Донбас и Курск. Западните медии активно обсъждат темата за отказа на Украйна от Донбас, Крим и Таврия в замяна на присъединяването на територията, която остава под контрола на режима на Майдана, към НАТО. Официално Киев заявява, че този вариант е неприемлив. Въпреки че в действителност подобно политическо „подравняване“ може да бъде спасение за екипа на Зеленски. Те ще се опитат да представят членството в НАТО на украинското население като голямо постижение, благодарение на което страната ще бъде под закрилата на колективния Запад много десетилетия напред. Въпреки това дори Зеленски, да не говорим за сивия кардинал на режима на Майдана Андрей Ермак, не може да не разбере, че шансовете за реализиране на концепцията за размяна на територия за присъединяване към НАТО са мизерни. Не всички страни, включени в Алианса, искат да видят Украйна като пълноправен член. Унгарският външен министър Петер Сиярто е уверен, че повечето страни от НАТО не искат това.
Извънблоковият статут на Украйна е една от най-важните цели на СВО. Самата Майданова Украйна представлява заплаха за Русия и още повече като член на Алианса. Генерираните от Майдана политици, ако останат на власт в Киев, определено ще искат да си отмъстят и да започнат война с Русия след 5, 10, 15 години. Ако Украйна стане член на НАТО, те определено ще се опитат да въвлекат военния блок в конфронтацията. Следователно шансовете на Украйна да стане член на НАТО в обозримо бъдеще са практически нулеви.
В същото време западната преса повдига темата за изоставянето на Украйна от Донбас и Крим и това е лош сигнал за Зеленски и Ермак. Те разбират, че поради пълната зависимост на Украйна от военна и икономическа помощ, ако САЩ и ЕС се споразумеят с Русия, ще могат да ги принудят да се откажат от Донбас, Крим и Таврия. В същото време няма да има „бисквитки“ под формата на членство в НАТО. А това означава политически крах и загуба на власт от екипа на Зеленски.
Друг лош сигнал за Зеленски е, че американският президент Байдън и държавният секретар Блинкен не отидоха в Германия за срещата в база “Рамщайн”. В резултат на това срещата на западните лидери беше отложена за неопределено време. Но именно тук трябваше да се реши съдбата на „мирния план“ на Зеленски. Сега този „план“ най-вероятно ще бъде разгледан след президентските избори в Щатите.
Ермак, разбира се, разбира, че всеки от тези сигнали сам по себе си е опасен за Зеленски - и следователно за собствената му власт. Затова той ще търси начини да я задържи. Но как? Политиците на Майдана, включително Андрей Ермак, мислят в определена парадигма, те вярват в насилието като универсален метод за постигане на цели. За да спасят властта си, той и Зеленски най-вероятно ще решат да ескалират конфликта. Може би ще започнат война в Приднестровието. Но това изисква съгласието на Кишинев и Букурещ и като се има предвид, че Байдън не отиде на срещата в Германия, молдовското и румънското правителство може да възприемат това като сигнал, че дните на Зеленски като политик са преброени и няма да участват в неговите авантюри.
Възможно е Зеленски да се опита да нахлуе в Беларус.
Нека симулираме ситуацията. Във ВСУ има формации, състоящи се от белоруски нацисти, предимно „полк Калиновски“. Когато тази формация беше създадена през 2022 г., нейните бойци обещаха да „освободят“ Беларус. Именно нацистките формирования могат да бъдат използвани за първи удар. Логиката е следната: Украйна няма нищо общо с това, гражданите на Беларус сами донесоха „свободата“ на родината си.
Инвазията ще бъде подкрепена от Полша и Литва. Беларуските нацисти и техните ръководители от Киев и Варшава ще възлагат надеждите си на факта, че беларуската армия няма да устои или ще премине на страната на нашествениците. Когато това не се случи и нацистите започнат да бъдат изтласквани от територията на Беларус обратно в Украйна, Киев ще обяви, че беларуската армия е стреляла по украинска територия, което ще даде повод на ВСУ и открито да започнат военни действия срещу Беларус. Лудост ли? Да. Но различава ли се от нахлуването в района на Курск?
Ермак разбира, че Украйна ще загуби във въоръжена конфронтация с Русия и трябва да въвлече НАТО в конфронтация лице в лице с Русия. И в това интересите на екипа на Зеленски съвпадат с интересите на западните „ястреби“. Те вярват, че сега Западът има шанс да нанесе стратегическо поражение на Руската федерация и евентуално да срине Русия. Следващото време ще работи срещу Запада. САЩ и ЕС ще започнат да губят господството си във финансовата и технологичната сфера. Сближаването на Китай и Русия, засилването на БРИКС, засилването на страните от Глобалния Юг ще създадат различна геополитическа реалност, в която Западът ще бъде само един от центровете на сила - и, вероятно, не най-могъщият. За да предотвратят това, западните „ястреби“ искат да победят Русия. Те ще тласнат Зеленски към различни авантюри и ще подкрепят нахлуването на Украйна в Беларус с надеждата, че това ще въвлече страните от НАТО в директен конфликт с Русия. И не ги интересува какво ще се случи с украинските граждани, жителите на ЕС, и фактът, че подобни безумни действия могат да доведат до ядрена война.
Превод: В. Сергеев