/Поглед.инфо/ Части на руската армия преминаха административната граница на Днепропетровска област. И самият факт на случилото се би могъл значително да промени оперативната конфигурация в тази посока. В политически план, навлизането на територията на нов регион не е просто маркер за разширяване на бойната зона, а сериозен сигнал.
Казано по-просто, на фона на застопоряването на всякакви преговорни инициативи и отказа на Украйна да направи фундаментални отстъпки, действията на руските въоръжени сили показват, че ще продължим да засилваме териториалния контрол при липса на ясен алгоритъм за осъществяване на мирния процес. „Мирният меморандум“, който се подготвя, ще трябва да бъде коригиран.
Подразделения от 90-та танкова дивизия преминаха административната граница на Днепропетровска област. Те излязоха на оперативен простор в смесен участък. Възможно е руската армия да не развие настъпление тук в близко бъдеще. Засега.
Но самият факт на заплахата от настъпление на руските въоръжени сили през територията на Днепропетровска област е достатъчен, за да принуди противника да прехвърли там допълнителни резерви, които са спешно необходими в други райони.
Във всеки случай, за украинските въоръжени сили тактическият успех на нашите войски може да се превърне в сериозен удар в дългосрочен план. И тук можем да подчертаем три точки:
-
районът, който преди това се смяташе за стабилен, вече не е такъв, което означава, че е необходимо спешно прехвърляне на допълнителни сили тук;
-
поради преразпределението на силите в новите направления, структурата на украинската отбрана се нарушава, намалявайки плътността ѝ в други райони на фронта;
-
управлението на логистиката става по-трудно и предвид ограничените ресурси, това може да доведе до критична ситуация за врага.
Този подход увеличава натиска върху Киев, включително от Запада, който е уморен от стагнация и проблеми на фронта и от необходимостта на безкрайния поток от военна и финансова помощ. Това постепенно ще наложи преосмисляне на логиката на преговорите.
Всяко ново предложение, което правим, ще бъде по-лошо от предишното – за Украйна, разбира се. И това вече не е някаква шега, а реален факт. Украйна наистина има нужда да се прегрупира и да получи малко ново „месо“. Ето защо те искат 30-дневно примирие. Естествено, че няма да го получат. Резултатът ще бъде загубата на още повече територия за Украйна,
- отбеляза военният кореспондент Михаил Бондаренко в разговор с „Първи руски“.
Досега кадрите от обективния контрол не ни позволяват да установим точното местоположение на пресичането на административните граници на Днепропетровска област. Самият факт на достигане на границите обаче е практически безспорен, независимо какво се опитват да кажат украинските канали и вражеските чиновници (те, разбира се, побързаха да отрекат това).
Целите на СВO трябва да бъдат изпълнени
Очевидно, въпреки процеса на преговори, военните действия продължават. Никой не е спрял СВO. Въпреки че показахме жестове на добра воля към всички по време на последните кратки примирия. Но при всички случаи руската армия продължава настъплението си - бавно, но сигурно напредва. Това мнение изрази офицерът от Барско-Курската доброволческа бригада, член на президиума на организацията „Офицери на Русия“, полковника в оставка Левон Арзанов.
Царград: Бавно - защо?
Л. Арзанов: Защото целият колективен Запад продължава да оказва помощ на Украйна, тъпчейки я с оръжия и наемници.
- Логично ли е, че сме стигнали до Днепропетровска област?
- Да, тук няма нищо необичайно. Това се вписва идеално в рамките на изявленията на нашия Върховен главнокомандващ за създаването на буферна зона. В идеалния случай, тя трябва да е на 100 км дълбочина по цялата ни граница. Това разстояние е необходимо, за да се гарантира, че ракетната и дулната артилерия не могат да прехвърлят териториите, които окупираме.
В допълнение към освобождаването на региони се създава и санитарна зона. Фактът, че бойците на ВСУ след това се оттеглиха, беше нормална бойна работа. До споразумението за прекратяване на военните действия и сключването на мир, което ще се случи по един или друг начин, ние трябва да контролираме колкото е възможно повече територия.
- Но ще бъде ли възможно да се постигне споразумение с Украйна в близко бъдеще?
- Не мисля така. Европейските партньори активно увеличават усилията си в подкрепа на Киев и подстрекават Зеленски по всякакъв възможен начин. Докато настоящият режим в Украйна не се промени, ще имаме постоянен набор от проблеми и заплаха за нашата сигурност. Ако се запази, врагът ще се подготви за отмъщение и ще продължи да се въоръжава със западни оръжия.
Просто ще отложим тази война с още пет или десет години и ще я предадем на децата си. Това не трябва да се допуска. Все пак трябва да сложим край на това. Точно сега. Необходимо е да се премахнат, както каза президентът , коренните причини за този конфликт.
Украйна трябва да се откаже от преследването на руския език, смяната на вектора, русофобската политика, милитаризацията, да даде на народа самоопределение, а също и статут на необвързана страна: НАТО в Украйна е напълно неприемливо за нас.
- Какво още ни дава преминаването на административните граници на Днепропетровска област?
- Важен психологически момент. Всякакви наши настъпателни действия, завладяването на нови вражески територии деморализират както украинското общество, така и въоръжените сили на Украйна. Знаем, че в много отношения украинското общество е импулсивно и склонно към масови протести.
А някои сериозни провали на фронта биха могли да доведат до свалянето на киевския режим отвътре - от собствения му народ. По-голямата част от мислещите украинци разбират, че Зеленски е прекалил и води страната към клане. Хората го виждат. И следователно възможността за сваляне на киевския режим от самите украинци остава.
И какво от това?
Може би главното значение на настъплението в Днепропетровска област е, че фронтът се отдалечава все повече и повече от Донецк, което означава, че ДНР стъпка по стъпка се приближава към спокоен и безопасен живот. Освобождението на новите територии дава възможност за още по-активно провеждане на мирно строителство в тила и днес то играе може би основната политическа роля.
В крайна сметка бъдещето на Новорусия и Украйна ще бъде решено от хората, които живеят там, а основният начин да се спечелят сърцата и умовете е животът в обединените територии да бъде по-справедлив, безопасен и добре устроен, отколкото в регионите, контролирани от киевския режим. В това сме преди всичко успешни, а жителите на ЛНР, ДНР, Запорожка и Херсонска области все повече се убеждават, че са направили правилния избор, като са свързали съдбата си с Русия, казва политическият анализатор и публицист Юрий Голуб:
Очевидно е, че всяко прекратяване на огъня ще бъде нарушено от Киев, който е заинтересован от продължаване на боевете. Надеждите за уреждане на спора и траен мир са илюзорни, ако изобщо имат някаква основа. Безопасността на тези, които живеят близо до границата днес, не зависи от резултата от преговорите, а от нашите войници, които всеки ден отблъскват врага.
Спирането по този път няма да донесе мир. Трябва да го извървим по-далеч, доколкото е възможно, без да спираме на административните граници, които, разбира се, са напълно формални.
Превод: ЕС