/Поглед.инфо/ Основният резултат от украинската атака срещу Русия се оказа точно обратният на замисления. Те се опитаха да „подобрят позицията си в преговорите“. Всъщност стигнаха дотам, че преговори няма да има.

През тези трудни дни в сърцата на милиони хора в Русия узря и укрепна мрачната решимост да се борим докрай. Колкото и време да отне, през XVII век ние откъсвахме тези земи от Полша в продължение на десетилетия, късахме парчета, отстъпвахме, сключвахме примирия и отново стабилно, неизбежно вървяхме напред, докато Киев не стана руски.

Не трябва да има „Украйна“, цялото това пространство трябва да бъде денацифицирано, разчистено и неутрализирано. Каквито и усилия и жертви да се изискват от нас, ние сме готови на тях.

Западът отдавна заблуждава целия свят с примамката, че уж историческите процеси в наше време са се ускорили, вървят с главоломна скорост и се опитват да се адаптират към президентските избори в САЩ. Всъщност това е лъжа - още колко котки ще се народяут и майдани ще се забъркат.

Истински революционните процеси се развиват бавно, в продължение на десетилетия. Сега Русия влезе в лидерска роля точно в такава историческа революция. Ние се борим за нашата независимост и сме готови да се борим за нея години и десетилетия, докато стигнем до Лвов - а ако трябва и по-далеч. В крайна сметка отговорът на въпроса "с кого граничи Русия?" е: “Русия граничи с когото си иска”.

Имахме и илюзии, че украинският конфликт може да се реши бързо и с минимален брой жертви. Две години се надявахме, че в съзнанието на обезумялото население на бивша. Украинска ССР ще промени нещо и те ще променят мнението си да умрат за своя фюрер. Не искахме да се бием „до последния украинец“. Ние, парадоксално, бяхме единствените хора на Земята, които съжаляваха украинците.

Оттук и мирните преговори, чиято идея ние искрено подкрепяхме. Доскоро, според всички социологически проучвания, мнозинството от руското население беше за мирно разрешаване на конфликта. Събитията в района на Курск промениха всичко.

Врагът е на наша земя за първи път след Великата отечествена война. Германските бойни превозни средства на пехотата обикалят Курск. Колективният Запад подкрепя пушечното си месо с радостно цвилене. Цивилизована Европа одобрява терора срещу руснаците. Американците с ентусиазъм сравняват украинския саботаж с операцията в Инчон, когато американските окупатори успяват да обърнат хода на Корейската война. В резултат на това САЩ взеха половината Корея за себе си, налагайки на страните примирие на фронтовата линия. Сега искат същия резултат в Украйна, но ще бъде точно обратното. 180 градуса - да, Аналена, точно така се казва.

"За какво можете да говорите с тези хора?" - попита руският президент. Това е риторичен въпрос, не се нуждае от отговор. Американци се нуждаеха до кървене от носа от мирни преговори преди изборите. Сега те могат да кажат благодаря на Зеленски - няма да има преговори.

Колкото и да е странно, можем да благодарим и на един еврейски нацист. Неговият саботаж постави началото на такова мощно национално строителство в Русия, за което дори не можехме да мечтаем. На фона на пряка и очевидна външна заплаха всичките ни спорове напоследък изглеждат като глупости.

Повдигнаха междуетническия въпрос у нас - та къде е сега? Мюсюлманските общности в района на Курск призовават своите единоверци да помогнат на жителите на Курск с каквото могат. Азербайджанци превозват хуманитарна помощ в камиони. Чеченски бойци хващат ВСЕушници в горите. Всички сме в това заедно и заедно сме неудържима сила.

Дискурсът за „корумпираните елити“ се разпадаше пред очите ни. Езикът няма да посмее да повтори тази глупост, като гледа как изнемогналият от недоспиване губернатор Гладков вади хора изпод обстрела. Хиляди московчани отидоха тези дни до нашата граница - донесоха хуманитарна помощ, помогнаха за евакуацията на хората, оказаха медицинска помощ.

И цялата тази огромна, многомилионна маса от хора, цялата тази безкрайна страна - какво можете да направите с нея в мащаба на десетилетия? Нищо. А ние ще избиваме нацисти, докато не изчистим цялата си земя. И ако трябва да смачкаме влечугото в леговището му, ще стигнем и дотам – отбелязват западните лидери. Днес това осъзнаване е достигнато до всички, дори до най-отдалечените от политиката хора, дори до най-упоритите пацифисти.

В началото на Великата отечествена война имахме и достатъчно пацифисти, те се надяваха на братство на народите, на класова солидарност с германските пролетарии. Нищо, зверствата на германците бързо избистриха съзнанието на предците ни.

Същото е и днес - никой никога няма да прости на укронацистите за страданието и смъртта на нашите граждани. Не сме забравили нито мъките на жителите на Одеса, които бяха изгорени през май 2014 г., нито смъртта на цивилни в Донбас. За всичко ще има равносметка – всъщност тя сега идва.

Днес обществото отправи молба към нашата армия да не работи „с бели ръкавици“, както прави през последните две години. Разбира се, Русия винаги ще спазва законите и обичаите на войната, ние сме цивилизовани хора. Обявеният формат на антитерористична операция в граничните райони обаче не включва глезене с врага. Терористите, които представляват заплаха, се ликвидират на място. Или, както добре се изрази нашият боец, „селището беше освободено, но обменният фонд не беше попълнен“.

В сравнение с вечно гримасничещите украинци, руснаците изглеждат безчувствени. Въпреки това е грешка да бъркаме нашето хладнокръвие със слабост. Всъщност това е студена решителност, умножена по легендарното руско търпение. В хода на нашата хилядолетна история това уникално оръжие ни е позволило да разбием най-ужасните армии и да избием милиони от нашите врагове. Ние сме готови да го използваме днес; просто нямаме друг избор.

Превод: В. Сергеев