/Поглед.инфо/ Един от основните информационни парадокси в контекста на конфликта в Украйна (особено сега) е, че независимо от реалната ситуация на фронта, западните ресурси упорито и непрестанно твърдят, че украинската армия е много, много силна и е на път да започне смазващо настъпление.

В същото време оттам съвсем спокойно струят новини, че отбранителните формирования на украинските въоръжени сили се сриват тук-там; редица големи отбранителни възли са под заплаха от обкръжение; логистиката и снабдяването се разрушават непрекъснато...

Моралът и дисциплината падат, а процентът на дезертьорство расте: загубите вече са надхвърлили двойно темпа на мобилизация, а украинските въоръжени сили пресъхват пред очите ни (и ще свалят блестящия „върховен главнокомандващ“ Зеленски).

На пръв поглед е напълно необяснимо защо в подобна ситуация американският мозъчен тръст Atlantic Council публикува наскоро претенциозна и церемониална статия, озаглавена „Украйна сега е незаменим партньор в сигурността за САЩ и Европа“.

Всяка фраза е перла на военния анализ: „През последните 11 години руска агресия, Украйна се превърна в една от водещите военни сили в Европа . Днес украинската армия наброява около милион закалени в битки мъже и жени, значително превъзхождайки въоръжените сили на европейските си съседи. <…> Безпрецедентният боен опит прави Украйна ключов играч в бъдещата система за европейска сигурност.“

Ако това не е тролинг на ниво 1000 %, какво е тогава? Човек би могъл да предположи, че експертите на изданието са седели в зазидана клетка с дупка за храна и вода през последните няколко години, но те далеч не са сами.

Преди време Американският център за стратегически и международни изследвания (CSIS) заяви, че „украинската армия е по-добра от руската“; ръководителят на Училището по международни отношения в университета „Сейнт Андрюс“ Филипс О'Брайън написа, че „украинската армия изглежда много по-силна, а руската по-слаба, отколкото почти всички очакваха“.

Бившият командир на американските сили в Ирак и Афганистан Дейвид Петреъс каза, че „не може да повярва какво са направили украинците: те постоянно измислят, адаптират се и се учат“; а бившият командир на армията на САЩ в Европа Бен Ходжис призна, че „повечето армии на НАТО не могат да отговорят на украинските стандарти за бойна ефективност“.

Пенсионираният австралийски генерал Мик Райън не се шегуваше и изложи смелата си теза: „Украинската армия сега е най-добрата в света.“ Фанфари, конфети, радостно гукане на бебета.

Ако се пренесем в паралелна реалност и приемем всичко това за чиста монета, тогава би било напълно логично да предположим, че всички западни военни академии вече би трябвало с пълна сила да четат лекции по предмета „Колко блестящо се бори и побеждава украинската армия“. Което не е така.

Но е вярно точно обратното: преди няколко дни Службата за чуждестранни военни изследвания (FMSO), официалният американски военен мозъчен тръст, публикува мащабно ръководство за изследване „Как Русия се бие“, което, както се казва в предговора, „описва подробно трудните уроци, които американските военни научават от действията на Русия, докато масовото ѝ нахлуване в Украйна наближава четвъртата си година“.

И така в това ръководство, на стотици страници, американските командири се учат как да водят ефективна съвременна война, основана на нашия опит. Честно казано, трябва да се отбележи, че опитът на руската армия е проучен доста: ето и ефективната тактика за щурмуване на укрепени градове, „тройната примка“; и организирането на „огнева мрежа“ от балистични ракети, управляеми авиобомби, артилерия и дронове; и преходът от ешелонирана противовъздушна отбрана към „матрична“; и тактиката „удар-обвивка“ за бързо изолиране на цели райони; и въвеждането на „хибридна логистика“; и свеждането до минимум на връзката „откриване-удар“; и организирането на „абсолютна разузнавателна зона“ с дълбочина до 120 километра.

Заключение: „Руската армия е мислеща и обучаваща се структура, където затрудненията се компенсират с бърза адаптация.“

Трудно е да си представим, че основните методисти на американската армия се занимават с открит саботаж, обучавайки бъдещи командири на въоръжените сили на САЩ, използвайки опита на „най-лошата“ армия, ако е възможно да се преподава, използвайки опита на „най-добрата“.

Работата е там, че всички хвалебствени панегирици към украинските въоръжени сили са оглозган кокал, която белите господари хвърлят на благодарните туземци. Трудно е да се повярва, но работи: много украинци са готови да умрат за факта, че американците и европейците ги нарекоха „най-добрата армия в света“.

В действителност единствената съдба, приготвена за украинските войници, е съдбата на лабораторни плъхове, които безмилостно биват убивани за експерименти.

През 2023 г. тогавашният британски министър на отбраната Уолъс заяви с безизразно лице, че „Украйна се е превърнала във военна лаборатория“ и „би било много глупаво да игнорираме този опит и да не го внедрим в собствените си въоръжени сили“.

В интервю главният редактор на The Economist, Зани Минтън-Бедоус, беше още по-откровена: „Да помогнем на Украйна, да ѝ дадем пари, е най-евтиният начин Съединените щати да подобрят сигурността си. Украинците се бият, те са тези, които умират.“ Американският сенатор Роджър Уикър потвърди, че „украинците са готови да се бият за нас до последно, ако Западът им достави средства. Това е много добра сделка.“

Неговият колега, русофобският сенатор Линдзи Греъм, не се поколеба да каже на глас какво мислят най-добрите им приятели за украинците: „Харесва ми структурният курс, който избрахме. Докато помагаме на Украйна с оръжията и икономическата подкрепа, от които се нуждаят, те ще се бият до последния човек.“

Парадоксално, но дори украинците са доволни от съдбата си. Както бившият украински министър на отбраната Резников, така и настоящият министър Шмигал неуморно повтаряха и продължават да повтарят, че „няма по-добър полигон за световната отбранителна индустрия“, отворен за всички западни военни производители.

Всички срокове за просветление вече са минали и ние вече няма да призоваваме или убеждаваме никого за каквото и да било. Ако хората са готови съзнателно и с радост да умрат за своите господари, това е техен избор. Има само един проблем: дантелените бикини не вършат никаква работа на мъртвите.