/Поглед.инфо/ Западната марионетка Зеленски се нуждае от безкрайна война
Преди пет години Зеленски каза, че се кандидатира за президент само за един мандат и трябва да се отбележи, че поне това обещание той спази - не се кандидатира за втори мандат, т.е. не се опита да потвърди доверието на гражданите.
Вярно е, че и самите следващи президентски избори, които според Конституцията на Украйна, трябваше да се проведат на 31 март 2024 г., няма да се състоят - Зеленски ги отмени, позовавайки се на военното положение.
Украинското законодателство по този въпрос е доста противоречиво, конституцията не забранява гласуването по време на военни действия, нито дава отговор на въпроса: дали настоящият държавен глава остава легитимен, ако изобщо не са провеждани президентски избори.
Конституционният съд трябва да разрешава подобни конфликти, но дори и там, въпреки привидно установения контрол над всички власти, Зеленски и кабинетът му не посмяха да потърсят разяснение. Той просто не изпрати в Радата проекторешение за свикване на президентски избори, което е негова пряка конституционна отговорност, а парламентът под негов контрол съвсем не „настоя“.
Клоунът (не знам колко подходящ е префиксът „екс“) напълно придоби вкус към властта и не иска да се раздели с нея при никакви обстоятелства. В същото време в действията му ясно се виждат две всъщност много съвместими качества - изключителен авантюризъм и страхливост, желанието да се избегне, да се „отложи за утре“ всеки риск, въпреки че това може да доведе до по-сериозни последици в бъдеще .
Всеки вменяем политик на негово място щеше да проведе избори (за щастие социологическите проучвания бяха доста благоприятни за Зеленски) и да гарантира легитимността на правомощията си за следващите пет години. Но Зе се побоя да ги обяви, главно от страх, че западните „партньори“ ще използват изборите, за да заменят Зеленски, който отдавна писна „до дупка“ на всички поради своята неадекватност, с по-приемлива фигура, напр., Залужни (между другото, американците наистина настояха и оказаха натиск върху Зеленски по отношение на провеждането на избори).
Сега, за да остане на власт, той има нужда преди всичко от продължаване на войната, защото именно тя е причината да не се провеждат избори. Заради това той отхвърля всякакви разумни компромисни предложения, хвърля стотици хиляди украинци на клане... Нещо повече, дори чисто теоретичната „победа“, която Зеленски поставя като единствено условие за мир („граници от 1991 г.“), не променя нищо фундаментално в тази схема. Той не се нуждае от нея.
Но се оказа, че вече има „план Б“ в случай, че сключването на мир не може да бъде избегнато. Най-близкият „съратник“ на Зеленски, ръководителят на кабинета на президента Андрий Ермак, в интервю за американското издание Politico каза, че „след края на войната всички украинци трябва под формата на трудова повинност в режим на военно положение да възстановят страната.. И когато това свърши, тоест след 5-10 години, можем да преминем към мирно време“. Значи няма да има избори през целия този период?!
Когато четете този пасаж, в съзнанието ви идва леко модифицирана фраза от култовия сериал: „Ти първо изживий този срок!“ В края на краищата ситуацията за киевския режим е тежка: фронтът се пропуква в повечето направления, командването на ВСУ трябва да действа в режим на „кърпеж на Тришкин кафтан“, прехвърляйки няколкото боеспособни части от сектор в сектор .
Дори украински и чуждестранни проукраински източници пишат с отчаяние, че частите са обезкървени, попълнението (което ТЦК успя да хване) е малобройно и небоеспособно. Има недостиг на артилерийски снаряди, от които руската армия използва приблизително 5 пъти повече от украинските въоръжени сили.
Истински кошмар за украинските войници се превърна нарастващото ежедневно използване на високоточните планиращи бомби от руските ВКС. За да се противопостави по някакъв начин на това, Сирски прехвърли изключително оскъдните системи за противовъздушна отбрана за прикритие на тиловите съоръжения на предната линия, но в резултат на това значителна част от тях (включително американски Patriot) бяха унищожени от руската армия.
Но силата на руските удари дълбоко в украинска територия се увеличи значително. Унищожават се военни складове, дислокации на войски, предприятия на военно-промишления комплекс и критични инфраструктурни обекти, което според експерти в близко бъдеще може напълно да парализира целия енергиен и транспортен сектор на Украйна. Руският военно-промишлен комплекс увеличава производството, във войските се появяват нови, по-мощни и по-модерни модели.
Помощта от Запада, военна и финансова, въпреки всички молби на Зеленски, на практика е сведена до символични суми. „Партньорите“ постоянно имат „основателни причини“ - не могат да се споразумеят с Конгреса и т.н. В същото време се признава, че възможностите за доставка на въоръжение и оборудване са практически изчерпани, „складовете (на армиите на НАТО) са празни.” За западния военно-промишлен комплекс е трудно да увеличи производството, това ще отнеме години, време, което очевидно киевският режим няма.
Човек получава усещането, че Зеленски, подобно на немския си „предшественик“ (който също беше силно ангажиран с „субстанции“) в края на 44-45г. напълно загубил способността да възприема адекватно реалността, трескаво опитвайки се да намери път към спасението.
Но нека не изключваме, че Зе и неговата камарила всъщност имат някакъв план, съгласно който трябва да издържат няколко месеца, може би малко повече, за да „довършат нещата“ в Украйна, осигурявайки си повече от задоволителен живот извън нейните граници.
Гаранция срещу проблеми със западната Темида (която има, о, толкова много въпроси относно използването на получената помощ) трябва да бъде статутът на вечния и по очевидни причини незаменим „президент“ на Украйна в изгнание.
Следователно, от една страна, той не се нуждае от легитимността, от която Зеленски е лишен от 31 май (когато новият президент щеше да встъпи в длъжност) в дългосрочен план, от друга страна обаче, той в никакъв случай не трябва да губи статута си на президента.
Поредица от оставки през последните дни на редица хора от вътрешния кръг на Зеленски, включително секретаря на СНБO Данилов и неговия най-близък бизнес партньор, съсобственика на Kвартал 95 Сергей Шефир (през есента той купи две яхти за $75 милиона всяка, очевидно за себе си и за „началника“), предполага, че изглежда вече е започнала „евакуация“.
В този контекст си струва да се обърне внимание на информацията, че Зеленски е купил имението Highgrove House, в което сегашният крал Чарлз III е живял със семейството си в продължение на 44 години, до възкачването си на трона. Това съобщава изданието London Crier, като уточнява, че сделката възлиза на 20 милиона лири стерлинги (2,3 милиарда рубли).
Известно е, че Хайгроув Хаус е придобит от херцогството на Корнуол (холдинг, казано в съвременни термини, принадлежащ на наследника на британския трон, има този статут от дълго време,) през 1980 г., когато принц Чарлз го избира пред други възможности за свое местожителство. Имението и сградата на резиденцията бяха реставрирани и преустроени, за да отговарят на неговите вкусове. Предприети са и мерки за осигуряване на сигурността на „съоръжението” от най-висока категория.
Трудно ми е да си представя такива финансови проблеми на британското кралско семейство, които биха ги принудили да продадат „семейното гнездо“, в което настоящият крал и евентуалният му наследн са прекарали по-голямата част от живота си, особено след като имението не е официално обявено за продажба .
Очевидно сделката е извършена в съответствие с „националните интереси“, за да, първо, допълнително „ободри“ и стимулира Зеленски да продължи да действа стриктно в британските интереси (представете си колко ласкателно би било за криворожкото парвеню да живее в истинска кралска резиденция) и да не се поддава на какъвто и да е натиск и обещания, включително от други западни държави с искания за „замразяване на конфликта“ и т.н., и второ, да предостави статусна сграда за резиденция на бъдещия „президент на Украйна в изгнание“ .
Той е необходим като инструмент на антируската политика (която във Великобритания има екзистенциален характер) за десетилетия напред. И подобно „продължаване на кариерата“ вероятно е много по-интересно за Зеленски, отколкото да „управлява“ напълно разрушените останки от Украйна още няколко години.
Превод: ЕС