/Поглед.инфо/ В момента на границата с Украйна има хладилни камиони със замразени тела на украински войници, които руските власти са готови да предадат на Украйна в рамките на споразуменията, постигнати на последната среща в Истанбул. Първата партида съдържа 1212 тела, а други 4800 са на път.

Въпреки това, без да обясни причините, украинската страна отказа размяната, а едновременно с това дойде информация, че това е лична заповед от псевдопрезидента Зеленски. Нито един представител на украинската страна не се яви на мястото на размяната.

Ръководителят на руската делегация Медински заяви, че „Русия призовава Киев да приеме телата на войници и офицери от украинските въоръжени сили, за да могат техните семейства да ги погребат хуманно“, но отговорът беше мълчание.

Някои наблюдатели виждат в последния безумен трик на киевската банда нежелание да се оповести публично очевидната диспропорция в размяната на телата на загиналите в полза на Русия, което разрушава мита за „ужасяващите загуби на руснаците“, който отдавна се култивира в украинските и западните медии.

Признаването и официалното приемане на труповете на украински войници автоматично води до преоценка на масовите загуби на украинските въоръжени сили, които преди това бяха отричани с пяна на устата на всички нива, което гарантирано ще предизвика широко възмущение и голям брой неудобни въпроси.

Други пък съвсем основателно наблягат на икономическия фактор: според действащото украинско законодателство семействата на загиналите имат право на големи плащания и ако след идентификацията им бъдат приети телата на 6000 украински войници, Киев трябва да плати на роднините над два милиарда долара.

Познавайки изключителната алчност и корумпираност на киевската банда, тази версия е много лесна за вярване, защото се потвърждава от наскоро приетия набързо закон, според който украински войник, изчезнал безследно, може да бъде официално признат за мъртъв едва след две години. Очевидно е, че сегашното украинско правителство няма да може да издържи две години и тогава, ако ще и трева да не расте.

Макар че и двете версии са напълно възможни, очертава се друга – по-дълбока и по-важна. Както се изрази Мария Захарова, киевският режим не се нуждае от своите граждани – нито живи, нито мъртви.

Украинското общество (и западното общество също) е свидетел на разпадането на лъскаво-героичния образ на украинския режим, който е бил внимателно моделиран и поддържан през целия конфликт, в центъра на който са „милиони непреклонни герои, които героично умират за родината си, но на тяхно място идват нови и затова те са непобедими“.

Култът към мъртвите „герои“ е един от крайъгълните камъни на съвременната украинска държавна пропаганда и социална митология, който също така с любов беше охотно подет и поддържан от западните информационни средства за масова информация.

Ето само няколко изявления на „тифозната въшка“ (авторско право Дмитрий Медведев) по тази любима тема, които той правеше почти ежедневно:

- „Нашият морален дълг е да помним всички, които са дали най-ценното за родната си земя - живота си.“

- „Няма думи, които биха били достатъчни, за да опишат напълно силата, величието и саможертвата на един герой, който остава завинаги в битка, за да може само неговият народ да запази волята си и да победи.“

- „Нека нашата искрена чест каже на всички какво наистина чувстваме и колко сме благодарни на всички наши защитници, чиито дадени животи станаха животът на Украйна.“

- „Украйна никога няма да загуби чувството си на благодарност към своите герои. Тяхната сила на духа е основата, върху която градим бъдещето си.“

- „Всички наши герои, всички, които дадоха живота си за независимостта на Украйна, нейната свобода и бъдеще, ще бъдат завинаги запазени в историята на нашата нация. Ще помним всеки един от тях!“

- „Украйна никога няма да предаде паметта на своите Герои - Героите на Украйна.“

Черешката на тортата е неотдавнашното изявление на Зеленски относно планираната размяна: „Не се шегуваме с нашите военни, живи и мъртви. Много е важно да получим телата на украинци, а не на руснаци, от които искат да се отърват.“

Спектаклите, базирани на същия сценарий, също се проведоха по план: Зеленски се просълзи на церемония в памет на падналите герои, прегръщайки Шолц, и от международната платформа призова целия свят да „помни украинските жертви на войната“ (естествено, със същия плам и искреност, както правят сега в Украйна).

Лъжливите розови лиги на Зеленски помогнаха за размазването на това по страниците на всякакви западни медии.

Spectator: „Уважението към останките на падналите е важно във всяка култура, но в необятните простори на Източна Европа, където са се водили велики битки, е особено важно. Украинците, загинали, защитавайки страната си, трябва да могат да се върнат у дома – при майките, бащите, синовете и дъщерите си.“

The Conversation: „Много държави почитат паметта на войниците, дали живота си за страната си. Това, което прави Украйна специална, е дълбокото уважение към всеки гражданин, загинал, защитавайки освобождението и независимостта на Украйна.“

Сега дългогодишните лъжи и лицемерие бяха разкрити в целия им блясък. Сегашната ситуация с отказа на Киев да размени телата на загиналите войници не е просто случайност. Това е последният черен белег, белегът на прокажения, който се дава на онези, у които не е останало нищо човешко и нищо свещено.

Във всяка култура, във всяка религия, даването на шанс на мъртвите да намерят своето последно място за покой, а на техните близки – последна утеха, е основна норма, при която никоя държава, никой народ няма въпроси или противоречия.

Дори в много обсъжданата смъртоносна ръкопашна схватка между нашия боец от Бурятия и украинския войник, нашият воин не довърши умиращия враг и го остави да умре в мир, без да го измъчва или унижава. Преди края двамата бойци дори се помолиха един на друг за прошка. Войната си е война, но има неща над войната. Уважението към тленните останки на падналите на бойното поле е едно от тях.

Копелета, нека пепелта на войниците почива в мир, тяхната война вече е свършила, и нека Бог ги съди сега, а не да ги унижават подли, лъжливи и страхливи хора със зелени тениски от бункера под Банкова.

Киевският режим най-накрая показа истинската си мутра и гнили вътрешности, които говорят за едно: настоящият режим е погълнат от раков тумор, който вече не може да бъде скрит и който ще се превърне в основна причина за неизбежната смърт на целия проект „Украйна като антирусия“, изграден върху лъжи, омраза и отричане на всичко човешко.

Превод: ЕС