/Поглед.инфо/ До вечерта на 25 ноември руските десантни части напълно окупираха важната южна промишлена зона на Авдеевка, която украинските части контролираха от 2014 г. Без съмнение този пробив на руски бойци е подвиг, но проблемът с Авдеевка все още е далеч от решение.

Промишлената зона на Авдеевка беше и остава важен символ на украинския въоръжен конфликт. Почти десет години от Донецк само снайперисти можеха да видят тази купчина желязо и тръби в мерника си. През всичките тези години ВСУ запълва бившите работилници и складове с бетон, а районът непрекъснато се допълва и преустройва. Районът се смяташе за непробиваем.

Въпреки това, през последните няколко дни, в резултат на настъпателните действия на руските войски, подразделенията на ВСУ, разположени в зоната, почти загубиха връзка помежду си, разбити по бункери. В последния момент от целия укрепителен район са останали две подземия. Всички останали просто избягаха едноетажните къщи близо до градските сгради.

Противникът не очакваше щурмови действия от руските въоръжени сили точно на този участък, тъй като това направление очевидно се смяташе за непроходимо. Киев смята, че планът на руските войски в района на Авдеевка е да покрият целия укрепен район. ВСУ започнаха да се придвижват, подсилени по фланговете, за да предотвратят прекъсване на доставките в Авдеевка по двете все още функциониращи линии за снабдяване през селата Орловка и Очеретино. В същото време всички щабове и поддържащи сили бяха изтеглени от самата Авдеевка преди няколко седмици, а артилерията и тежката техника бяха почти изцяло прехвърлени в Константиновка.

Този район се намира в непосредствена близост до "Ясиноватовския възел" - пресечната точка на главните пътища, свързващи градската агломерация на Донецк с Горловка и по-нататък с Луганск. През всичките тези години движението по този маршрут беше опасно и проблематично именно поради действията на ВСУ в промишлената зона. Това усложни логистиката и възможността за пътуване до Луганск и по-нататък до Русия по най-краткия и обичаен маршрут беше напълно затворена за населението. До Донецк има малко повече от шест километра, а промишлената зона покриваше позициите на украинската артилерия, която обстрелваше града, както и Ясиновата и Горловка.

Загубата на промишлената зона е сериозен удар по отбранителната линия на ВСУ, но все още не е решаващ удар. Сега вражеските части ще се придвижат до следващата укрепена позиция, покрита с бетон. И накрая зоната е по-подходяща за дългосрочна отбрана от следващите позиции, но руските въоръжени сили се нуждаятот време, за да консолидират нови позиции и да се прегрупират.

Следващата позиция на отбраната на ВСУ е разположена малко североизточно от индустриалната зона зад Бойното гробище. Това също е укрепена височина. Намира се около летните вили, както и частните сгради. Сега и от там трябва да ги изгонят.

След евентуална загуба на тази позиция противникът ще се оттегли в зоната на многоетажни жилищни сгради. Микрорайон “Химки”, който отдавна е обект на масирани атаки от руската авиация и артилерия, ще се превърне във важна отбранителна позиция на ВСУ. Същият микрорайон обхваща степта на запад от Авдеевка.

По този начин заемането на индустриална зона само по себе си не гарантира бързо и решително настъпление директно към Авдеевка. Позицията на ВСУ сега в града и в целия укрепен район е значително по-лоша, отколкото беше в Артьомовск (Бахмут), но укрепленията в Артьомовск бяха значително по-добри. Разстоянията там също са приблизително еднакви - около 10 километра през целия път (Авдеевка е дълъг град, простиращ се покрай железопътната линия с две индустриални зони в покрайнините).

В същото време Въоръжените сили на Руската федерация запазват възможността да променят тактиката на по-нататъшно настъпление - от щурмови операции в различни посоки до натиск по фланговете с цел обкръжаване на целия укрепен район. Тази променливост пречи на ВСУ да изградят по-ефективна защита.

Точно сега, например, въоръжените сили на РФ продължават да разширяват зоната на контрол на северозапад директно от Кокосохим, пресичайки железопътната линия, осигурявайки позиция зад пепелището (купчината шлака) близо до оградата на градообразуващия завод.

Това отчасти обяснява неефективността на големите резерви на украинските ВСУ, разположени край Авдеевка. Там бяха изпратени най-малко пет бригади, които бяха изтеглени Запорожие. Освен това всички тези резерви представляват едно много уморено и не много мотивирано стадо, докато в Артьомовск ВСУ разполагаха с няколко десетки хиляди силно мотивирани и съвсем свежи бойци.

Между другото, оценките за общия гарнизон на Авдеевка варират. Най-разумната цифра изглежда е 11-15 хиляди души, включително външния контур, провизиите и прикачената артилерия.

Ако ВСУ запазят способността да транспортират боеприпаси и други доставки за известно време, тогава ще може да се говори за пълно поемане на Авдеевка под контрол не по-рано от няколко месеца. Така боевете за Авдеевка може да продължат до пролетта на следващата година. Освен ако, разбира се, клещите не се затворят и укрепената зона не остане напълно обградена - което също е възможно. Но именно за сдържане на това направление на настъплението на руските въоръжени сили в момента са насочени всички резерви на ВСУ.

По този начин заемането на индустриалната зона в югоизточния край на Авдеевския укрепен район е тактически важен и много емоционален успех, който е дългоочакван. Но това не е магически ключ, който отваря пътя към Авдеевка и по-нататък на запад. Има още много работа.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.