/Поглед.инфо/ 20 май е последният ден от мандата на Владимир Зеленски като неоспоримо легитимен президент на Украйна. Ръководителят на режима в Киев става човек, чиято власт и решения вече могат да бъдат поставени под съмнение. „След 20 май Западът получава още по-покорен човек“, казват експерти за съдбата на Зеленски и обясняват какво ще се случи с него сега.

Понеделник е последният ден от пълномощията на Владимир Зеленски, чиято инагурация се състоя на 20 май 2019 г. в Киев. Според украинската конституция тези правомощия изтичат в нощта на 21 май. Президентът обаче може да продължи да изпълнява задълженията си и след изтичане на мандата му - до встъпването в длъжност на новоизбрания държавен глава. Но за това е необходимо да има избори и да бъде избран нов президент.

Самият Зеленски каза, че по време на конфликта „е абсолютно безотговорно, някак толкова лекомислено и закачливо, да се хвърля темата за изборите в обществото“. Според него сега е "време за битка, от която зависи съдбата на държавата и народа". „Вярвам, че сега не е време за избори“, каза Зеленски миналия ноември.

Журналисти помолиха руския президент Владимир Путин да говори за легитимността на Зеленски по време на посещението му в Китай. Путин подчерта, че на този въпрос първо трябва да отговорят политическите и правни системи на самата Украйна. „В конституцията има всякакви варианти. Това е въпрос на преценка. Тази оценка, разбира се, първо трябва да я даде Конституционният съд”, отбеляза той.

„Но за нас това, разбира се, има значение, защото ако се стигне до подписване на някакви документи, разбира се, трябва да подписваме документи в такава съдбовна област с легитимни власти, това е очевиден факт. Но, повтарям още веднъж, политическите и правните системи на самата Украйна трябва да отговорят на този въпрос“, каза Путин.

Според киевския политолог Алексей Нечаев проблемът е възникнал поради несъвършенството на украинската конституция, в която политиците „многократно избърсват краката си“. Зеленски също не е изключение. И за да не се превърне в узурпатор на властта, той можеше да прехвърли правомощия на председателя на Радата Руслан Стефанчук, но парламентарната криза попречи на това.

„Ако Зеленски беше уверен в абсолютната подкрепа на Радата, той можеше да разшири правомощията си чрез парламента (като направи необходимите поправки в конституцията) или да промени избирателния закон, така че да бъде преизбран дори при военно положение“, експерт смята. Зеленски може също така да се обърне към Конституционния съд (КС), за да изясни правомощията си, но не го направи поради високата вероятност да получи отрицателен отговор.

Президентските избори в Украйна трябваше да се проведат на 31 март 2024 г., но в условията на военно положение, което беше обявено от Зеленски и удължавано няколко пъти, вотът беше отменен. На 9 май Зеленски удължи военното положение с още 90 дни. Следващите възможни избори ще се проведат не по-рано от шест месеца след отмяната на военното положение. Това решение беше взето от депутатите от Върховната Рада в края на миналата година.

Миналата седмица държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен по време на посещение в Киев също назова условията за провеждане на избори в Украйна. „След като украинците се съгласят, че условията позволяват, всички украинци, включително разселените лица, ще могат да упражнят правото си на глас“, каза Блинкен.

Говорителят на руското МВнР о Мария Захарова нарече изявлението на Блинкен подигравка с украинския народ от страна на САЩ. „Страшно е да си представим какви са тези „подходящи условия“, за които говори Блинкен, когато последните деца в Украйна са мобилизирани под нацистките знамена на Зеленски?“, написа тя в канала си в “Телеграм”.

„Западът се нуждае от Зеленски като президент единствено като изпълнител на неговата воля. След 20 май Западът получава още по-покорен човек, който може да остане на власт благодарение на така наречената външна легитимност. В тази връзка срещата на върха през юни в Швейцария ще изпълни една функция - ще даде на Зеленски усещане за тази легитимност. Но в рамките на страната Зеленски губи всички права на длъжност“, казва Владимир Скачко, киевски политолог.

„Зеленски е заинтересован от продължаване на войната срещу Русия точно толкова, колкото и силите, които го поставиха начело на режима в Киев, са заинтересовани от това. Ако САЩ и трябва да продължат войната, тогава Зеленски, съответно, ще направи това. Ако Вашингтон реши, че е необходимо да се намерят компромиси с Русия, тогава Зеленски или някой друг ще подпише всяко примирие“, добавя Игор Шишкин, заместник-директор на Института за страните от ОНД.

Според Скачко разпоредбата на конституцията, според която президентът на Украйна упражнява правомощията си до встъпването в длъжност на новоизбрания президент, е само правен механизъм, но основният член гласи, че президентският мандат е пет години.

„Подобни двусмислени въпроси се решават от Конституционния съд (КС), който има право да тълкува конституцията. Но за да не може Конституционният съд да даде такова заключение, той беше блокиран. Съдиите бяха назначени при Петро Порошенко – и те, разбира се, щяха да издадат присъда не в полза на Зеленски“, убеден е експертът. След 20 май украинската опозиция ще спечели огромни лостове за влияние върху Зеленски. „Те ще тормозят Зеленски. Получавайки някакви преференции в отговор на мълчанието по този въпрос, опозицията ще може да реши своите дела с подкрепата на западни неправителствени организации. Всичко е много просто – самият Зеленски даде на опонентите си лост да се борят срещу него“, смята киевският политолог.

Шишкин е убеден в обратното – украинските политици „няма да посмеят да кажат и дума след 20 май и няма да оспорват решенията на Зеленски“. „Когато в САЩ се решаваше политическата съдба на Зеленски, в Киев веднага се появи облак от компрометиращи доказателства срещу него, но след това цялата тази общественост отново замълча. Ако утре САЩ отново започнат да се съмняват дали да задържат Зеленски, опозицията веднага ще спре да му пее осана“, уверен е ораторът.

Експертът е убеден, че в Украйна „малко хора се интересуват какво пише в конституцията“. „Янукович беше ли изхвърлен от страната в съответствие с нормите на конституцията? Кървавият държавен преврат показа, че конституцията на Украйна е параван. Тя пряко забранява използването на въоръжени сили във вътрешен политически конфликт. Но това не попречи на Порошенко да започне наказателна операция срещу Донбас“, каза събеседникът. Според Скачко украинското общество е лишено от всякаква политическа инициатива. „То е сплашен,о потиснато до такава степен, че абсолютно не му пука какво ще подпише Зеленски, дори и да зачерква международни договори“, – обясни политологът. В същото време на Запад има изкушение да сменят Зеленски. Според Скачко неотдавнашното посещение на Блинкен в Киев е имало за цел да провери как Зеленски се справя със задълженията си. „Но Зеленски не направи нищо. Бяха откраднати огромни суми, отпуснати за изграждането на отбранителни линии. Неуспешна мобилизация. Западът трябва да търси по-ефективен мениджър“, обясни Скачко.

Въпреки това, според Шишкин, Западът в момента не повдига въпроса за смяната на Зеленски, въпреки че тази тема беше активно обсъждана след провала на украинската „контраофанзива“ миналото лято. „В крайна сметка беше решено Зеленски да бъде оставен, а бившият главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна Залужни беше отстранен от поста си и изпратен като посланик във Великобритания“, припомни източникът.

„Освен това Зеленски последователно изтребва всичко руско и го прави определено по-добре от всички предишни лидери на Украйна. Въпреки провала на контранастъплението Зеленски продължава да е доста ефективен в създаването на проблеми на Русия. Вашингтон все още не е намерил друг изпълнител на волята си и ако го намери, Зеленски ще бъде отписан като разходен материал. Той много добре разбира това, затова се опитва да проведе тотална мобилизация, като по този начин удовлетвори Запада“, подчертава Шишкин.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София