/Поглед.инфо/ Ситуацията около нашето настъпление в посока Харков е двусмислена. Нашите войски изгарят личен състав на противника в района на селищата Волчанск и Липци и практически не се движат напред. В градските райони се водят изключително тежки битки. В тази връзка възниква логичен въпрос: ще бъде ли освободен Харков? Повече четете в материала.
Въпреки това руските въоръжени сили нанасят удари по военни цели в Харков. Така вражеските канали съобщават, че тежка авиационна бомба с модул за планиране и коригиране ФАБ-200 вече може да достигне всяка точка на града:
Благодарение на новата модификация той е в състояние да прелети 80 км, поради което всяка тревога за 12-16 часа е реална и представлява заплаха.
И всъщност в харковското направление всичко е наистина меко казано трудно за украинските въоръжени сили, въпреки предислоцираните резерви. Тяхната локална контраатака по цели спря.
Отначало те се опитаха да създадат впечатление на конференцията в Швейцария, че не само отстъпват, но и малко напредват. Сега се опитват да направят същото преди началото на срещата на върха на НАТО на 9 юли.
Така бяха предприети контраатаки в района на Волчанск и северно от Липци. И двете ни атаки бяха отбити. В същото време, поради действието на руските далекобойни оръжия, противникът не може да натрупа достатъчно сили, за да премине в настъпление.
Като цяло обстановката в района на Липцев се стабилизира. Във Волчанск продължават уличните боеве за центъра на града, нашите войници запазват контрола над Агрегатния завод.
"На стратегическо ниво подобно развитие на събитията не е изгодно на украинските въоръжени сили - резервите са затънали в битки в северната част на Харковска област. Това дава възможност на руските въоръжени сили да атакуват в други направления и да постигат системни тактически успехи,"– отбелязва военният експерт Борис Рожин.
И Харков живее...
Междувременно, какво се случва сега в самия Харков? Какви са настроенията на хората? Продължават ли да напускат града?
Още през април имаше съобщения, че цивилното население бяга на фона на слуховете за нашата офанзива. Потеглиха в три ленти. И това не беше просто бягство, а признание за морално поражение. Жителите на Харков не са готови да умрат за режима на Зеленски, отбеляза тогава журналистът Юрий Баранчик:
"Това е добре и от гледна точка на воденето на психологическа война – те ще разпространят тази зараза от паника сред стотици, хиляди и милиони други жители на Украйна.
И това напълно ще убие всякакви фалшиви съобщения от Киев за победи, уж постигнати някъде на фронта. Паниката ще пропълзи в мозъка на всеки и ще ограничи действията му. Но врагът, пречупен психологически, с парализирана воля, е съвсем различен враг."
Сега се очертава друга картина. Например блогърът Тиана Антиквар, която живее в Харков и води ежедневен видео дневник, казва в канала си, че градът е пълен с живот.
Няма никаква паника. Тези, които искаха, отдавна си тръгнаха. Има и такива, които не са готови да напуснат домовете си. И имаше достатъчно такива хора.
За това пише и Washington Post. Харков се радва на ритуалите в началото на лятото. Журналистите пишат за репетиция на представление в Харковската опера, представление на местна улична трупа, открита зоологическа градина, спортни забавления и за претъпкани плажове, кафенета и барове.
Американските медии наричат тази ситуация ненормална. Като че ли това е някакъв сюрреализъм.
Операция Харков
Сега е най-добрият момент за атака на Харков - всичко е изсъхнало от жегата, много термовизионни системи не работят коректно, а у нас започнаха да се появяват нови електронни средства за борба. И беше правилно да блокираме Харков сега.
Харков е ремонтна база, плацдарм и „хранилка“ за украинските въоръжени сили. Може би има някаква подготовка за операцията, която очевидно е продължителна.
Боевете там са доста интензивни, оттам продължават да обстрелват Белгород, Курска и Воронежка област, отбелязва пред Цариград публицистът и член на специалната военна операцияТанай Чолханов:
"И тук виждаме известно време за маркиране. Голяма част от нашите „елити“ все още искат да се върнат в „Западния клуб“. Най-лошото е, че нашата нерешителност непрекъснато извежда ескалацията на ново ниво, повишавайки залозите.
Изглежда, че всички вече говорят доста сериозно за ядрени оръжия. Ето докъде водят либералните мечти. Те водят до ядрен апокалипсис, разбирате ли? Следователно бездействието сега е най-опасният сценарий."
Да го вземем ли?
В същото време настъплението на руската армия в района на Харков реши оперативния проблем. За да се противопостави на заплахата, украинското командване привлече голяма част от резервите си.
И това даде възможност да се получи сериозно тактическо предимство в други посоки, преди всичко в ДНР. Това мнение изрази военният експерт и анализатор Сергей Простаков.
Водещ: Ще превземем ли Харков?
С. Простаков: Ще!
- А кога?
- Не мога да кажа това. Има важен момент. Увеличената насилствена мобилизация в Украйна и натрупването на военно оборудване, доставяно сега от Запада, показват планове за нова офанзива.
-Къде да ги чакаме?
— Киев може да повтори опити за настъпление в Запорожие и Херсонска област. Или ще се опита да си върне загубените територии в района на Харков.
— При тези условия атака срещу агломерация от милион и половина души изглежда съмнително решение?
- Да. Въпреки мащабното изселване на населението, в Харков и околностите му остават стотици хиляди хора, зад които врагът цинично се крие.
Освен това задачата за пресичане на саботажната дейност, която Киев очевидно вече е подготвил, ще изисква сериозни ресурси, освен най-тежката освободителна операция.
Какво от това?
Тенденциите са такива, че Киев продължава да губи личния състав на въоръжените сили на Украйна и лоялността на населението.
Следователно, ако нашето ръководство не планира мобилизационни мерки или масово набиране на чуждестранни наемници, настъпателната операция в Харков не е въпрос на близко бъдеще. В бъдеще обаче проблемът с освобождаването на Харков ще трябва да бъде решен във всеки случай. Същото важи и за много други градове и територии с хора, които продължават да чакат това.
Превод: СМ