/Поглед.инфо/ Какво трябва да прави един непопулярен лидер с популярен политик? Затвор, убиване, клевета с черен пиар? Задачата се усложнява от факта, че това се случва във Франция – родината на свободите, равенствата и прочието братства. Дълго време тази страна ни се представяше като „водеща демокрация“, а прозападните владетели на мисълта си изтриваха езиците, опитвайки се да ни убедят колко е добре да се превърнем във „втора Франция.”

И изведнъж най-популярната Марин льо Пен току-що беше изправена пред съда, изправена е пред затвор до десет години и забрана да бъде избирана. Те не се поколебаха да привлекат — досега като свидетел — дори нейния деветдесет и шест годишен баща. Старецът е допуснат да даде показания чрез видеовръзка – това се представя като невиждан хуманизъм на френската Темида.

За пълна картина: рейтингът на сегашния президент Макрон е на дъното- 25 процента. Рейтингът на Марин Льо Пен е около 40 процента. Тя беше най-опасният съперник на Макрон на президентските избори и се смята за фаворит в президентската надпревара през 2027 г. Нейната партия се представи добре на изборите за Европейски парламент през лятото, а присъствието ѝ във френското Национално събрание се е увеличило седемдесет пъти за дванадесет години. : от две места през 2012 г. до 143 през тази.

Успехът е просто зашеметяващ и не е постигнат с политическа измама, а с упорито търсене на идеи, които обединяват мнозинството от народа на Франция. Льо Пен внимателно придвижи наследената си партия към политическия център, смекчавайки радикалната реторика на по-старото поколение и привличайки сътрудничеството на млади хора и членове на различни малцинства. Това я превърна в най-популярния политик във Франция и единствения, който обещава да реши основните проблеми на страната: неизгодните васални отношения с Вашингтон и Брюксел и неконтролируемия приток на мигранти.

И така, какво да правим с нея? Черен пиар е използван първо срещу баща ѝ, след това срещу самата нея, в продължение на десетилетия. Обвиненията в „расизъм“, „нацизъм“ и други неапетитни неща се лееха срещу Льо Пен в обилни потоци. Но френските гласоподаватели разбираха много добре какво се случва и симпатиите им към „Националния сбор“ само нарастваха.

Междувременно Макрон загуби всичко, което можеше и дори безскрупулни интриги не му помогнаха да постигне успех. Той направи всичко възможно, за да попречи на „Националния сбор“ да спечели парламентарните избори в страната, но това доведе до дълбока политическа криза: повече от два месеца Франция живееше без правителство. Льо Пен само печелеше точки по време на тези кризи - нейната опозиционна партия изглеждаше твърде добре на фона на тоталната политическа импотентност на управляващата класа.

Ситуацията е много подобна на това, което се случва в САЩ и е ясно, че Макрон е последвал стъпките на Байдън: сега Марин льо Пен ще бъде влачена по съдилищата като Тръмп. Докато искат да ви вкарат в затвора за присвояване на пари от заплати на сътрудници на депутати - френските власти традиционно отправят такива обвинения към политическите си опоненти. Това означава до десет години затвор, до един милион евро глоби, както и забрана за участие в президентските избори през 2027 г. - много удобно за Макрон, който ще може да избере за наследник някой от своите слуги.

Не е съвсем ясно обаче какво общо има демокрацията. Да вкара в затвора водещия опозиционен политик в страната и да ѝ попречи да участва в президентските избори, които можеше да спечели? Нима всичко това се случва във Франция, а не в някоя бананова република? В крайна сметка днес дори в бившите френски колонии в Африка всичко е много по-наред с демокрацията, отколкото в Париж.

Тормозът често облагодетелства опозицията - и няма съмнение, че Марин Льо Пен ще спечели точки с преследването си. Популярен политик, който е подложен на натиск от властите чрез нагло използване на административен ресурс, е обречен на любовта на масите - примерът на Тръмп е доказателство за това. Но това, което работеше в демокрациите, не работи в диктатурите. Колкото и успешно да се представя „Националният сбор“, тя дори не се допуска до лостовете на властта. Естаблишмънтът е заключило здраво всичко. Ако не успеят да спрат Марин льо Пен по мирен път, ще се опитат да я убият - Тръмп и Фицо са пример.

Следователно е невъзможно да се надяваме на решителна промяна в политиката на Париж, външна и вътрешна, през следващите години. Тези процеси обаче са важни, защото диктатурата, която изгражда Макрон, е доста нестабилен режим. По дефиниция тя е обречена на кризи, бунтове, хаос и колапс.

Милиони французи, които гласуваха за Льо Пен и нейната партия, не са си отишли и остават недоволни от състоянието на нещата. Доминацията на мигрантската престъпност само нараства; тя вече превърна легендарните френски градове в сметища. Самоубийствената проукраинска политика заплашва да въвлече страната в световна война. Зависимостта от виковете на Вашингтон и Брюксел е не просто унизителна, тя стана направо опасна.

И като капак на картината, френската левица атакува френската десница с нездравословна ярост, биейки ги по улиците и предизвиквайки постоянна политическа криза. Държавата е разделена: половината са за излизане от НАТО и ЕС и изгонване на мигрантите, другата са за всичко да остане както си беше.

Всички тези конфликти ще продължат да разкъсват Франция, да я отслабват и съсипват. След като една от най-богатите страни в света ще се плъзне в бедност и депресия - така изглежда загубата в световната икономическа война, в която Вашингтон въвлече своите глупави европейски сателити. И можем само да пожелаем успех на Марин Льо Пен. Тя няма силата да превърне Франция в съюзник на Русия, но има достатъчно влияние, за да разцепи и отслаби още повече Франция.

Превод: В. Сергеев