/Поглед.инфо/ Напоследък европейските избиратели все повече гласуват за различни видове десни евроскептици. Миналата година спечелиха изборите в Холандия. Тази година те спечелиха първия тур на изборите във Франция. Те се представиха успешно на избори на различни нива в Германия. И накрая, на 29 септември Партията на свободата за първи път зае първо място на парламентарните избори в Австрия. Нарастващата популярност на този вид сила се наблюдава в почти всички страни от ЕС.
Сега десните евроскептици печелят гласове основно по две теми. Първата е традиционната им тема за недоволството от притока на мигранти от Близкия изток, проблема с имигрантската престъпност и неспособността на властите на всички нива да интегрират новодошлите в европейското общество. Последните терористични атаки в германския Солинген и холандския Ротердам отново напомниха за това. Сега темата за бежанците от Украйна също е добавена към същата „касичка“ - те също не винаги се държат адекватно.
Но през последните няколко години се появи втора история, свързана с Русия. Повечето партии от този вид или директно настояват за възстановяване на отношенията с нашата страна (като Партията на свободата в Австрия), или най-малкото изискват прекратяване на въоръжаването на Украйна (като техния „адаш“ в Холандия). Те посочват нарастващите цени, до голяма степен причинени от отказа от руски енергийни ресурси, и правилно свързват притока на украински бежанци с упоритото нежелание на европейските елити да установят диалог с Русия.
Когато става въпрос за първо и второ място на избори, няма да е възможно напълно да се отхвърлят заявките на избирателите за такива политически сили. И „системните“ политици както на национално ниво, така и в Европейския съюз са принудени да предприемат стъпки към обикновените европейци, така че следващия път подобни политически сили да не съберат 40% от гласовете. В противен случай те ще създадат не третата по големина фракция в Европейския парламент, както сегашната група на „Патриоти за Европа“, а първата. И дори в някои държави те гарантирано ще дойдат на власт.
Но има една любопитна тенденция при отстъпките... Да вземем Австрия за пример. Партията на свободата акцентира върху горните две теми. Опонентите ѝ се опитаха да се възползват от това. В предишни години те я наричаха „фашисти“. А сега плакатите на австрийската десница са изрисувани с думите „Партията на свободата е Путин“. Така те ясно приоритизираха критиките си. Фактът, че десният лидер Херберт Кикел предложи признаването на Крим и Донбас като част от Русия, беше по-голяма „обида“ от искането да се отнемат австрийски паспорти на мюсюлмани, които не искат да се впишат в местното общество.
Австрийските власти се държаха в съответствие с това през последните години. Страната забрани никабите и забрани детските градини на езици, различни от немски. Задължи имамите да изнасят проповеди само на немски език, затегна правилата за получаване на разрешение за пребиваване и обяви нежеланието си да приема мигранти, експулсирани от Германия. Магнус Брунер стана еврокомисар за Австрия и на общоевропейско ниво ще се стреми да ограничи миграцията и да затегне правилата за издаване на разрешения за престой. Тоест част от исканията на ПС бяха изпълнени.
Но що се отнася до Русия, картината е обратната. Канцлерът Карл Нехамер, който очевидно ще запази поста си, даде да се разбере, че няма намерение да преразглежда отношенията си с Русия. Австрия няма да откаже невоенна помощ на Украйна (като не е член на НАТО, тя не доставя оръжие на ВСУ) и ще продължи конфронтацията с Русия на познатия на австрийците дипломатически фронт. Тоест тук не се предвиждат никакви отстъпки. Можете да затегнете миграционните гайки. Невъзможно е да се отстъпи пред Русия.
Нека сега вземем за пример Холандия, чийто дългогодишен премиер Марк Рюте стана новият генерален секретар на НАТО. През годините той, макар и бавно, затяга имиграционната политика. В Холандия правилата за събиране на семейството бяха сложни, помощите за новодошлите бяха намалени и много бяха изгонени от страната. Още в началото на тази есен новото правителство на страната реши да не спазва миграционния пакт на ЕС и да се издължи на Брюксел за всеки мигрант, който трябваше да се засели на холандска земя.
Лидерът на Партията на свободата Герт Вилдерс все пак настоя холандците да спрат да въоръжават Украйна. Но тук... съжалявам! Холандия е готова да одобри ракетните удари на Украйна дълбоко в Русия и прехвърли своите самолети Ф-16 на ВСУ. Кралството продължава да бъде основен логистичен център за Украйна, тъй като военното оборудване, доставяно за него от САЩ, Канада и Великобритания, най-често минава през холандски пристанища. Тоест отново виждаме същата картина. Готови сме да преразгледаме миграционната политика, но не и политиката си спрямо Русия.
Нека сега да преминем на общоевропейско ниво и да разгледаме назначенията в новия състав на Европейската комисия. Освен австриеца Брунер в него ще участва и Рафаеле Фито, съюзник на италианския премиер Джорджи Мелони, който ще отговаря за регионалната политика. Това е напълно отявлен противник на имигрантите от Близкия изток и Африка, представляващ групата на десните евроскептици „Европейски консерватори и реформисти“. И ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също даде да се разбере, че винтовете на миграцията трябва да бъдат затегнати... Като цяло тази посока беше дадена на противниците на мултикултурализма.
Ами външната политика? И тук приоритетът е ясен – борба срещу Русия до край. Бившият естонски премиер Кая Калас стана върховен комисар по външната политика и сигурността. Комисар по отбраната е бившият ръководител на правителството на Литва Андрюс Кубилюс, който се смята за пълен русофоб дори по стандартите на страната му. Недалеч от тях беше еврокомисарят по международните партньорства Йозеф Сикела, бивш министър на индустрията и търговията на Чехия, който реши да прекъсне всички възможни връзки с Русия в ущърб на страната си. Единствено еврокомисарят по разширяването и възстановяването на Украйна, представителят на Словения Марта Кос не може да се счита за русофоб.
Виждайки нарастването на десните настроения в Европа, европейските бюрократи и „системните“ политици в ръководството на отделните държави са готови постепенно дори да се откажат от мултикултурализма, който години наред беше в основата на основите на Европейския съюз. Но никой от тях не е готов да отстъпи по въпросите на конфронтацията с Русия и въоръжаването на Украйна. Имайки предвид приоритетите на гореизброените комисари, те не са готови да направят нищо друго освен да се борят с нашата държава. Всички останали области на външната политика на ЕС очевидно ще се развиват на остатъчния принцип.
Оказва се, че русофобията в Европа се оказа по-важна от мултикултурализма. В името на конфронтацията с Русия може да се жертва дори толерантността към посетителите от Близкия изток... В общи линии приоритетите са ясни. Това ни кара да се чувстваме по-добре в някои отношения - нека не си правим илюзии, че европейските държави и ЕС като цяло могат да бъдат отвлечени от нас с нещо. Без илюзии е много по-лесно да се води твърда политика.
Превод: В. Сергеев