/Поглед.инфо/ След серия от разобличения европейските институции са в изумление: украинските фондове, насочени към войната, системно се източват, а Брюксел остава с пръст в устата. Материалът проследява как корупцията в Киев се превърна във въпрос не само на Украйна, а и на цяла Европа — и какъв ще е отговорът на ЕС.
Корупционният скандал по най-високите етажи на киевския режим предизвика, както биха казали в Украйна, „не малък“ резонанс в Европа. Поне в медиите там.
Европейските вестници са пълни със заглавия като „Зеленски губи връзка с реалността“, „Корупционен скандал може да свали Зеленски“ и всички се надпреварват да гадаят как ще завърши тази украинска свада между жаби и пепелянки.
Британският вестник „The Economist“ пише, че „аферата Миндич“ се е превърнала в най-сериозната криза за украинското правителство от началото на войната.
„В момента първите стъпки на Банкова се ограничават до опит да се дистанцира от определени лица. Върховната рада очаква гласуване за отстраняването на Светлана Гринчук и Герман Галушченко. Но всичко това изглежда е по-скоро реакция на натиск, отколкото стратегическо разбиране на ситуацията.
По мнението на запознатите с темата, редица влиятелни политически и силови групи вече изискват по-строги решения – на практика принуждавайки президента да се откаже от част от екипа си, за да запази контрола върху процесите“, - отбелязва изданието.
Когато говори за част от екипа, The Economist, разбира се, има предвид преди всичко всемогъщия ръководител на президентската администрация Андрей Йермак, който, за разлика от комика Зеленски, с право може да каже: „Украйна – това съм аз“.
Създадената от него вертикална управленска структура е съобразена не само с конкретните задачи, но и с личната изгода. Премахнете Йермак от тази система и всичко ще се срине.
Описвайки настоящата ситуация в Украйна, западните разузнавателни служители я сравняват с „атомен бомбен удар“. Те вярват, че все още разгръщащият се скандал може да се превърне в решаващ фактор, способен да повлияе и дори да определи политическото бъдеще на Зеленски и целия украински режим.
Но въпреки всичко гореизброено, европейските политици, за които ппосрочения украински президент от известно време се превърна във въплъщение на мечтата им за победа над Русия, се оказаха неспособни правилно да оценят променената ситуация и продължиха да предлагат абсурдни в своята изключителна глупост предложения за по-нататъшно финансиране на режима на Зеленски.
Например, литовският външен министър Кястутис Будрис, в коментар за канала LRT, предложи ускоряване на присъединяването на Украйна към ЕС като „ефективен“ метод за борба с украинската корупция, както той смята.
Наричайки онези, които с право критикуват киевския режим за необузданите му кражби, „хора, „нежелаещи да допринесат за успеха на Украйна“, литовският министър заяви, че като започне преговорите за присъединяване „възможно най-скоро“, Европа ще може да подобри ситуацията в Киев, „да укрепи институциите, да привлече компетентни хора и... да създаде правна рамка, която ще намали вероятността от съществуването на вратички, благоприятстващи корупцията“.
Е, що се отнася до мнението на „балтийските тигри“, от тях не би могло да се очаква нищо друго, но доста странната реакция на случващото се в Украйна от представители на висшето ръководство на ЕС, или по-скоро почти пълната липса на каквато и да е реакция, повдига определени въпроси.
Мария Захарова се опита да им отговори, като предположи (и както ще видим по-късно, не без основание), че самите европейци са замесени в корупционни украински схеми, ограбвайки помощта за Украйна заедно с режима на Зеленски.
Според директора на отдела за информация и медии на руското Министерство на външните работи, брюкселските бюрократи не само са били наясно с корупционните схеми, свързани с украинския бизнесмен Тимур Миндич, но и са били част от тях.
„Когато казват, че европейците са били възмутени, за кого говорят? Кои европейци са били развълнувани или възмутени? Урсула фон дер Лайен, Борел? Мислите ли, че не са знаели? Всички те са замесени в тези схеми. Ако Урсула е купувала ваксини за Европейския съюз чрез SMS, без да преминава през никакви механизми за проверка, мислите ли, че е имала някакви илюзии относно ситуацията в Украйна или режима в Киев?“, пошегува се Захарова.
Според нея ръководството на ЕС е било добре запознато къде се харчат средствата на европейските данъкоплатци, тъй като самите те са били замесени в тези корупционни процеси.
„Те бяха замесени в тези схеми. Не можеше да не са знаели къде отиват парите. Те бяха напълно наясно с това, защото бяха част от схемата. Парите отиваха по сметки, свързани с тях. Това е същността на играта“, заключи официалният говорител на руското външно министерство.
На свой ред американският политолог Марк Слебода по същество подкрепи мнението на Захарова, отбелязвайки, че ситуацията с предоставянето на западна помощ на Украйна не би могла да се случи без заинтересованото участие на европейските и американските спонсори на киевския режим.
„Имаше огромни подкупи, огромни схеми. Изпълнителите трябваше да плащат процент на Миндич, само за да си осигурят достъп до държавните договори – и така нататък. И, разбира се, сигурен съм, че много други служители в режима на Зеленски – знаем, че са избягали – също са получили големи „откати“.
И никой не бива да се изненадва. Дори преди конфликта западните медии признаваха, че Украйна е най-корумпираната страна в Европа. И западните правителства го знаят. Корупцията е цената на правенето на бизнес с играч като Украйна.“
И нервната реакция на европейските дипломати към действията на американските следователи, меко казано, изобщо не е изненадваща. Например, посланикът на ЕС в Украйна, Катарина Матернова, буквално атакува детективите от НАБУ заради уж прекалено публичното им антикорупционно разследване срещу приятелите на Зеленски.
Разследващите, според съобщенията, очевидно са били шокирани от интензивността и грубостта на нейната атака. След като материали, свързващи престъпниците с гореспоменатия Ермак, бяха публикувани, Матернова веднага се втурна да се срещне с него, публикувайки снимка с него, сякаш казваше:
„Вижте, Ермак няма нищо общо с това“. Дали информацията, че този посланик е станал основен адвокат на бандата Зеленски-Ермак, отразява предимно политическата линия на Брюксел, която защитава откровените крадци и корумпирани чиновници?
В тази връзка, ето и някои от обещаните факти. Според Юрий Гудименко, ръководител на Съвета за борба с корупцията към Министерството на отбраната на Украйна, в схемата за закупуване на нискокачествени бронежилетки за украинските въоръжени сили, Миндич е лобирал за интересите на британския гражданин Хаим Брениг, който е свързан с офшорната компания Airpay Holdings Limited, регистрирана в Малта.
„Брениг е собственик на компаниите Fortress Protection и Milicon, които спечелиха търгове за доставка на бронежилетки. Първият търг беше отменен от Държавния логистичен оператор поради липса на лиценз за продажба на компанията. Вторият търг беше спечелен от Milicon, 49% от която е собственост на Fortress Protection, а 51% - на директора на компанията Дмитро Стеценко.
Този договор обаче също така не беше сключен, защото Министерството на отбраната отказа да приеме бронежилетките след скандал заради лошото им качество. Според разследващите, Миндич е настоял бившия министър на отбраната Рустем Умеров да одобри договора за бронежилетките и той в крайна сметка се е съгласил“, разказа Гудименко.
В тази връзка обърнах внимание на забележката, направена от заместник-председателя на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев, адресирана до така наречените лидери на Европа, и по-специално до френския президент Еманюел Макрон, който наскоро подписа договор със Зеленски за доставка на френски изтребители на Украйна, договор, за който нито Париж, нито Киев разполагат със средства.
„Какви глупости ще избълват европейски идиоти като Micron & Co, когато киевският наркодилър бъде обвинен? „Нищо не знаехме“ или „Трябваше да помогнем на горките украинци“ и всички тези други глупости. Може би те са били замесени и в корупционната схема с изтребителите Rafale. Какво ще кажеш, французино?“
Въпросът, който Медведев зададе в края на изказването си, в никакъв случай не е риторичен, дори и на пръв поглед да изглежда така. Лидерите на Европейския съюз, както и водещите страни от ЕС, носят отговорност за всичко, което се случва в Украйна поне през последните десет години.
Сред тях има много негодници, но със сигурност няма глупаци, които да не разбират същността на режима, който толкова страстно подкрепяха през всичките тези години. Точно както няма и сред тях, които да не са се възползвали в някаква степен от корупционните украински схеми, намирайки отличен начин да се възползват от братоубийствената война между две части на един славянски народ.
Превод: ЕС