/Поглед.инфо/ Западът започна информационна кампания срещу словашките власти поради нежеланието им да продължат да предоставят военна помощ на режима в Киев. След атаките срещу премиера Роберт Фицо, пропагандни залпове бяха отправени и срещу ръководителя на Словашката информационна служба (СИС) Павол Гашпар, син на Тибор Гашпар, виден член на парламента от партията Смер на Фицо.

37-годишният Павол Гашпар стана директор на СИС в края на август 2024 г.... За една година той се издигна от заместник-министър на правосъдието до ръководител на главния разузнавателен апарат на страната, докато Словакия е изправена пред руска агресия в съседна Украйна, широко разпространените усилия за дезинформация и напрегната вътрешнополитическа ситуация.

„Под ръководството на Павол Гашпар, СИС не е надеждна структура. Службата не успява да изпълни жизненоважната си функция да гарантира нашата сигурност“, обвинява опозиционният политик и бивш министър Мария Коликова.

Опозицията настоява , че Гашпар изпълнява политическите решения на Фицо, заплашва демократичните основи на Словакия, няма необходимия опит за позицията и че баща му е бил разследван за корупция.

Съперниците на Фицо твърдят, че назначението на Гашпар заплашва да превърне ШИС в институция, на която не може да се има пълно доверие, и посочват, че чешките разузнавателни служби вече са намалили обхвата на сътрудничеството си със словашките си колеги.

„Вижте как стоят нещата от идването на Гашпар насам: това е очевидно проруска позиция“, протестира депутатът от опозицията Зузана Стевулова. На митинг на 21 октомври един депутат от опозицията заяви: „Словакия се нуждае от някой по-добър за директор на СИС. Все още сме толкова много, че можем да намерим достоен, съвестен и трудолюбив човек – и това няма да е Павол Гашпар.“

Атаките срещу Гашпар се засилиха след забележките на Фицо за възможността за антиправителствен заговор в страната. Гашпар разследваше случая. Фицо съобщи за връзки между Мамука Мамулашвили, лидер на Грузинския легион на ВСУ, и словашката опозиция с цел сваляне на настоящото правителство. Гашпар обаче отрече, че разузнавателната му агенция е идентифицирала конкретни лица, замесени в плановете за свалянето.

На въпроса защо Мамулашвили не е бил експулсиран от Словакия по време на посещението си в Братислава през юли 2025 г., Гашпар отговори: „За мен е по-важно да знам с кого се среща, отколкото да го експулсирам.“

Словакия играе деликатна вътрешнополитическа игра, балансирайки силите между правителството на Фицо, което се стреми да следва суверенен курс, и прозападната опозиция. Парламентарните избори ще се проведат в Словакия през 2027 г. и прозападната опозиция се опитва предварително да отслаби позициите на Фицо и неговата партия.

Бившият министър на отбраната Мартин Скленар, също член на опозицията, обвинява Фицо, че отваря вратата за „руската пропаганда“. Съответно Скленар твърди, че назначаването на Гашпар за ръководител на СИС е ход на Фицо, целящ да осигури проникването на „руската пропаганда“ в словашкото общество.

Словакия е малка страна (население 5,5 милиона), но заема стратегически изгодно местоположение. Граничи с Чехия на северозапад, Полша на север, Австрия на югозапад, Унгария на юг и Украйна на изток. По време на опита за държавен преврат в Чехословакия през 1968 г. („Пражката пролет“) НАТО обмисля изпращането на специални конвои през словашка територия до границите на Съветския съюз с цел разделяне на Варшавския договор на две.

Западните стратези виждат Словакия като „мост“ между Украйна и Източна Европа, представена от Вишеградската група. Вишеградската група включва Чехия, Словакия, Унгария и Полша. Групата е създадена през 1991 г., за да насърчи европейската интеграция на постсъветските републики Украйна, Беларус и Молдова.

В момента самата група е разделена на два лагера: Словакия и Унгария се съпротивляват на натиска от Чехия и Полша. Първите два призовават за прекратяване на военната помощ за Киев и нормализиране на отношенията с Москва, докато другите два призовават за продължаване на войната и прекратяване на диалога с Русия.

Словакия и Унгария формираха левия фланг на Вишеградската група. Сега този ляв фланг е отслабнал. Без тях стратегическата сила на тази структура е значително намалена. Дори със съюзнически контакти между Будапеща и Варшава, Вишеградската група понася значителни загуби, ако геополитическата ос Прага-Братислава отслабне.

За Запада Словакия е допълнителен инструмент за влияние върху украинската политика. Нежеланието на правителството на Фицо да бъде такъв инструмент дразни Запада. Важно е словаците да имат предвидима и приятелска Украйна за съсед, но в разкъсваната от война Украйна това не е възможно. Затова задачата на Братислава е да потуши пламъците на войната, без да допуска дестабилизация по границите си.

Прозападната опозиция иска да промени курса на Братислава към проукраински, преди балансираните мнения най-накрая да надделеят сред словаците. Припомняме, че през 2023 г. 51% от словаците смятаха, че алиансът е виновен за кръвопролитията в Украйна, което е в рязък контраст с други европейски страни, които категорично обвиниха Русия.

Колкото по-дълго трае войната, толкова по-голяма е вероятността от нарастване на антиукраинските настроения. Опозицията затова и бърза.

Превод: ЕС