/Поглед.инфо/ Изстрелването на ирански ракети срещу Израел е естествен ход от страна на Ислямска република Иран. Това е отговор на предишни действия на Израел срещу ливанската Хизбула. Да унищожи нейния лидер Шейх Сейед Хасан Насрала и лидера на политическото крило на палестинския Хамас Исмаил Ханийе (между другото, убит в самия Техеран), както и геноцида на цивилното население в Газа.

Трудно е да се каже дали стотиците ирански ракети са достигнали целите си, тъй като във всички военни действия воюващите страни винаги крият истинското състояние на нещата. Но е необходимо да се отбележи, че войната в Близкия изток, за която много експерти говореха като за неизбежна, вече е реалност. Откри се „втори фронт” в конфронтацията между надигащия се многополюсен свят и западната хегемония. Първият фронт е Украйна, вторият е Близкият изток.

Дълго време след нахлуването на Израел в Газа и началото на масовия геноцид над цивилни, Хизбула не посмя да влезе директно във войната. Иран също отложи сериозни действия, опитвайки се да намери общ език със Запада чрез новия президент. Но въпреки това върховният лидер на Иран Рахбар аятолах Хаменей реши да нанесе масивен ракетен удар срещу Израел.

Стъпката на ескалацията е предприета. Започна израелската инвазия в Южен Ливан. Обстрелът на Бейрут и цялата територия на Ливан вече се превърна в норма. Друг фронт, разбира се, очаква Израел в Сирия. Мисля, че Ирак все повече ще бъде въвлечен в антиизраелската коалиция, тъй като в Ирак и населението, и правителството са доминирани от шиити. Следователно може да се счита, че голямата война в Близкия изток е започнала.

Но какъв е балансът на силите в тази война? Разбира се, Израел има сериозно предимство в технологиите. И докато технологията е всичко, Израел е най-мощната страна в конфликта. Дори в сравнение с доста добре въоръжените Иран и Хизбула. Да, лидерите на Хизбула са убити. Да, претърпяха колосални загуби след специална операция за взривяване на пейджъри и друго оборудване от израелските разузнавателни служби. Да, Западът стои зад Израел.

Въпреки това не може да се отхвърли огромното числено превъзходство на силите на Близкоизточната съпротива над Израел. Веднага щом ситуацията достигне точката на експлозия на палестинците в самия Израел (а това са над 2 милиона палестинци и още над 4 милиона в двете палестински автономии), ситуацията ще стане критична.

Разбира се, технологично Западът може да помогне на Израел да прихване ракети и да нанесе удари. Но какво да прави с това „Арабско море“, което беше подложено на геноцид в Газа и което Израел цинично и селективно унищожава на своя територия, нарушавайки всички норми за водене на война? Мисля, че сега назрява истинска експлозия на гняв сред арабското население срещу Израел и няма да е възможно да се сдържи дълго.

Постепенно войната ще става все по-разпространена. И трябва да кажа, че това е от полза за израелския премиер Нетаняху. Той и неговият крайнодесен кабинет, включително радикалните религиозни ционистки служители Безалел Смотрич и Итамар Бен-Гвир, имат есхатологична цел да създадат „Велик Израел“.

Политиката на правителството на Нетаняху се основава на предположението, че той има „месианска заслуга“, че машиахът (еврейският месия, царят на евреите, който трябва да подчини всички нации по света на евреите, но който е представян от християни и мюсюлмани по-скоро като Антихрист или Даджал) вече е близо.

Следователно войната с арабите от религиозните ционисти, последователи на равин Кук и Дов Бер Леви Соловейчик, които в средата на 20-ти век благословиха завземането на арабските земи в името на изграждането на „Велик Израел“, или съвременния равин Дов Лиор, който пропагандира същите възгледи, се възприема в пълния смисъл на думата като свещен.

Неговият резултат трябва да бъде взривяването на джамията Ал-Акса на Йерусалимския храмов хълм и началото на строителството на Третия храм, в който трябва да царува еврейският Мошиах. И в същото време има есхатологична мобилизация на ислямското население в региона, особено на шиитите.

Така ситуацията само ще ескалира. Религиозните ционисти са уверени, че идването на техния Мошиах може да се доближи именно чрез радикални, агресивни действия, нова война Йом Кипур. Въпреки факта, че значителна част от израелското население е светско, изобщо не вярва в това и затова организира стотици хиляди митинги срещу Нетаняху, те казват, че са живели нормално в демократично общество, а след това изведнъж има някакъв вид странна и ужасна война. Объркани и обвиняващи Нетаняху за случващото се.

Но в ислямския свят също има сериозна позиция за ескалация. А шиитите са най-подготвени за есхатологичния сценарий. Израел, ционисткият режим, е слуга на Даджал, Антихриста, с когото е необходимо да се борим. За повечето обикновени мюсюлмани това е просто война за оцеляване, етническа война.

Защото в същата тази Газа, убивайки десетки, а може би и стотици хиляди палестински цивилни, Израел извършва истинско етническо прочистване.

Много е трудно да се предвиди как ще се развият по-нататъшните събития. Очевидно това е много неприятно състояние на нещата за администрацията на Байдън. Това отклонява вниманието от Украйна, чиято подкрепа веднага стана второстепенна. Това е и удар за световната икономика, тъй като всеки момент Иран може да затвори Ормузкия пролив, което ще засегне най-важните комуникационни пътища.

Трябва да се отчете и активността на проиранските йеменски хуси в Червено и Арабско море. И дори в Индийския океан. Тоест всъщност това е доста мрачен сценарий за сегашната администрация на САЩ. И в същото време шанс за Тръмп, привърженик на религиозния ционизъм и апологет на Нетаняху.

Тоест в резултат на ескалацията в Близкия изток, целият свят започва да се тресе. И това е най-важната последица от началото на голямата война.

Но каква позиция трябва да заеме Русия в тази ситуация? Разбира се, това е много чувствителен въпрос. От една страна, Израел не е наш враг. Но от друга страна, Иран, йеменските хуси, ливанската Хизбула, сирийците, водени от Башар ал-Асад, и шиитите в Ирак са наши приятели и стратегически съюзници.

Оказва се, че нашите стратегически партньори, съюзници, които до голяма степен подкрепиха Русия в конфронтацията със Запада в Украйна, се оказват яростни (на живот и смърт) врагове на страната, с която днес Русия поддържа неутрални отношения. Но ако вземем предвид, че зад Израел стои глобалисткият Запад, самите сили, които подкрепят нашите преки врагове в Украйна, киевската хунта, възниква много сложен геополитически модел. Това поставя руското ръководство пред дилема.

От една страна, всичко върви към това да осигурим максимална подкрепа на силите на Близкоизточната съпротива в тяхната конфронтация не толкова със самия Израел, колкото с колективния Запад, който го подкрепя. Но в същото време Путин (разбира се, в по-малка степен от Тръмп) чувства известна близост с дясната политика на правителството на Нетаняху, желанието му за по-силна държава и защитата на традиционните (за евреите) ценности. Въпреки че тази израелска политика не ни е толкова близка, че да противоречи на нашите геополитически интереси.

Виждаме, че позицията на МВнР и Кремъл клони към Иран, шиити, палестинци, ливанци, йеменци, иракчани и, разбира се, вече е открито срещу глобалния Запад. Но по отношение на Израел в един момент и ние ще трябва да вземем решение. Не трябва да забравяме, че някои от десните ционисти в Русия подкрепиха Москва в украинския конфликт. И това също е важен фактор. Но ще надделее ли над нашия геополитически съюз със силите на Близкоизточната съпротива? Въпросът е отворен. Според мен отношението на Русия към Израел ще бъде преразгледано в посока значително охлаждане.

Превод: ЕС