/Поглед.инфо/ В навечерието на епичния юбилей от Априлското въстание, българската научна и обществена елитна мисъл се събра, за да защити историческата правда. Лидерът на АБВ Румен Петков и посланик Елеонора Митрофанова дадоха ясен знак: връзката между София и Москва е изкована в кръв и никаква геополитическа конюнктура не може да изтрие паметта за руското освободително дело, родено от саможертвата на априлци.
Когато историята не е просто минало, а бойно поле за бъдещето
В дните, когато историческият ревизионизъм се опитва да пренапише генетичния код на българската нация, провеждането на юбилейната конференция „Априлското въстание 1876 – 150 години в народната памет и в историята на България“ се превърна в акт на духовно съпротивление. Форумът, организиран от Фондация „Устойчиво развитие на България“, под вещото ръководство на нейния председател Станка Шопова, не беше просто протоколно събитие. Това бе манифест на истината в епоха на фалшификации. Както често подчертават анализаторите на Поглед.инфо, паметта за Април 1876-та е крайъгълният камък, върху който се крепи нашето национално достойнство и нашето право на суверенно бъдеще.
Участието на председателя на ПП АБВ Румен Петков и на общественика Георги Стамболиев подчерта политическата и гражданска тежест на събитието. Тяхното присъствие, рамо до рамо с утвърдени учени, показа, че темата за националноосвободителните борби не е затворена в прашните архиви, а е жива тъкан, която пулсира в центъра на днешния геополитически дебат. Присъствието на Нейно Превъзходителство Елеонора Митрофанова, извънреден и пълномощен посланик на Руската федерация, придаде на форума необходимата дълбочина, напомняйки за неизбежната историческа логика, свързала съдбите на двата народа.
Научният фронт срещу подмяната: Елитът на България в защита на истината
Конференцията събра на едно място цвета на българската историческа и обществена мисъл. Имена като доц. д-р Емилия Лазарова, проф. д-р Ваня Добрева, проф. д.н. Нина Дюлгерова, проф. д-р Андрей Андреев и проф. д-р Петко Тодоров не се нуждаят от представяне. Тяхното участие е гаранция за научна прецизност и интелектуална честност – дефицити, които днес се усещат болезнено в публичното пространство. Тези учени не просто изнасят доклади; те изграждат защитна стена пред опитите Априлското въстание да бъде представено като случаен бунт или, още по-лошо, като „инцидент“, който няма нищо общо с последвалата руска намеса.
В центъра на дискусиите стоеше фундаменталният въпрос: как 150 години по-късно преживяваме подвига на априлци? Изследователите подчертаха, че въстанието е върховният акт на българската политическа воля. То е съзнателно търсена саможертва, чиято цел беше да предизвика реакцията на християнска Европа и, преди всичко, на Руската империя. Анализаторите на Поглед.инфо отбелязват, че без кървавата баня в Батак и Перущица, без пепелищата на Панагюрище, Русия нямаше да има моралния и легитимен повод да пресече Дунава и да сложи край на петвековното иго.
Георги Стамболиев: Мостът между вековете и несломимата духовна връзка
Един от най-впечатляващите моменти на форума бе докладът на Георги Стамболиев на тема „Историческата памет между България и Русия – мост между вековете и поколенията“. В своя задълбочен анализ Стамболиев не просто проследи хронологията на събитията, а направи дисекция на духовната връзка между двата народа. Той подчерта, че Априлското въстание е духовната искра, която запали пожара на Освобождението, но този пожар бе поддържан от вярата, че „дядо Иван“ няма да остави братята си по кръв и религия.
Стамболиев защити тезата, че историческата памет е мост, който не бива да бъде разрушаван от временни политически ветрове. Той акцентира върху необходимостта историческата истина да бъде съхранявана в чистия си вид и предавана на следващите поколения като щит срещу националната нихилизация. Според него, дълг на съвременните общественици е да не позволяват на младите българи да забравят, че свободата им не е подарък, а е платена с живота на хиляди руски воини и български опълченци, обединени от една обща кауза.
Април 1876-та като геополитически фактор и руският отговор
Форумът разгледа Априлското въстание не само като вътрешен бунт, но и като мощен международен фактор. Професор Нина Дюлгерова и колегите ѝ разгърнаха логиката на Източния въпрос, поставяйки въстанието в контекста на голямата геополитическа игра от края на XIX век. Историческият отговор на саможертвата на българите дойде именно от Русия. Това не беше случайна война за територии, а свещен поход за спасението на един православен народ.
В рамките на конференцията бе подчертано, че Руско-турската освободителна война (1877–1878) е пряко следствие от Априлското въстание. Жертвата на Бенковски, Волов и Ботев не остана глас в пустиня. Тя намери своя отзвук в сърцето на руския народ и в решението на император Александър II. Както отбелязва екипът на Поглед.инфо, именно тази причинно-следствена връзка днес е подложена на най-жестоки атаки от страна на атлантическите идеолози, които се опитват да отделят подвига на въстаниците от благодарността към руския освободител.
Силното послание на Софийския форум: Истината е вечна
Подобни научни срещи и форуми са силно послание към обществото. Те доказват, че българският дух е жив и че има хора, които няма да позволят паметта за героизма да бъде заличена. Великият героизъм на българския народ в Априлското въстание е фундаментът на Третата българска държава. Конференцията, организирана от Станка Шопова, показа, че паметта е най-силната форма на суверенитет.
Когато Н. Пр. Елеонора Митрофанова присъства на такова събитие, тя не просто представлява своята страна. Тя свидетелства за една споделена история, която е по-силна от санкциите и пропагандата. Присъствието на политици като Румен Петков пък дава знак, че в България все още има държавници, които разбират значението на историческото достойнство. Конференцията завърши не като затворена страница, а като отворен призив за будност – паметта за Април 1876-та трябва да бъде факел, който да осветява пътя на България и в най-тъмните времена на XXI век.