/Поглед.инфо/ Международната политическа и аналитична общност е заета с четене и интерпретиране на знаците, символите и пасовете, изпратени от Вашингтон през последните дни във връзка с контролираното изтичане на информация през големи западни медии, според което американският президент, по време на скорошен телефонен разговор със Зеленски, открито е призовал за спешен преход от защита към настъпление и почти е започнал да обсъжда конкретната възможност за удари с далекобойни оръжия срещу Москва и Санкт Петербург.

Това, което прави ситуацията още по-пикантна, е, че противно на обичайното, Белият дом не нарече тази информация лъжа и фейк, а само заяви, че всичко е „извадено от контекста“: Тръмп попитал Зеленски за ударите чисто теоретично, за да разшири кръгозора си.

Всъщност, както обясни прессекретарят Каролайн Левит, „президентът Тръмп просто зададе въпрос и не насърчаваше по-нататъшни убийства“. Тоест, имаше разговор, тази тема беше обсъдена, но всичко беше объркано от неприятния контекст.

В полза на Тръмп обаче може да се каже, че след това той се обяви остро срещу ударите на Украйна по Москва, плюс това започна енергично да твърди, че на Киев няма да бъдат доставяни оръжия с голям обсег .

Ако наистина е виновен контекстът, тогава възникват много въпроси относно неразбираемото Брауново движение в собствения екип на Тръмп, където много неща противоречат на това, което той сам казва за себе си. Например, най-официалните американски лица (които никой не е опровергал) твърдят, че Вашингтон обмисля да позволи на Киев да използва ракети ATACMS с пълен обсег (300 километра), а темата за крилатите ракети Tomahawk, които могат да достигнат Москва от украинска територия, също е „на масата“.

На фона на тази „стратегическа несигурност“ големите западни медии се оживиха и започнаха единодушно да разпалват темата „Тръмп разлюби Путин, влюби се отново в Зеленски и сега с Русия е свършено, защото предвид увеличената военна помощ, Украйна има сериозен шанс да обърне хода на бойните действия“.

Например, нашите любимци от Атлантическия съвет написаха, че „изявлението на Тръмп потвърждава завоя му към максимален натиск върху Кремъл“, а The Washington Post смята, че „президентът вече знае, че Русия няма да се съгласи на мир, освен ако цената на продължаването на войната не стане непоносима“.

Някои западни военни експерти твърдят, че Украйна напоследък умишлено се отказва от „ненужни“ територии, печелейки време за сформиране на нова ударна сила, провеждайки ускорена мобилизация и складирайки оръжия и боеприпаси, идващи от Запада.

Например, току-що пристигна новината, че Австралия е доставила на Украйна цели 49 американски танка M1 Abrams. Вярно е, че от предишните 31 танка Abrams от Запада, останалите четири сега са камуфлирани във варосани навеси близо до Лвов , но все пак звучи заплашително.

По едно време, преди излишно раздутия летен „контранаступ“ на украинските въоръжени сили през 2023 г., водещи западни мозъчни тръстове се облизваха и единодушно предричаха неминуеми небесни наказания, които щяха да се стовари върху главите на Кремъл и руската армия. Още по-любопитно е, че сега, в навечерието на виртуалната „контраофанзива 2.0“, победоносните им анализи са станали малко поовехтели и са загубили предишния си шик.

The Spectator: „Украйна е изчерпала бойните си сили, войските ѝ на фронтовата линия са изтощени, а американската военна подкрепа е сведена до противовъздушна отбрана. Украинският морал, който беше забележително висок през по-голямата част от войната, се срива.“

The Institute for Policy Studies: „Тръмп смята, че е неудържима сила. Но Путин е непоколебим.“

Council on Foreign Relations: „Не бива да очакваме фундаментални промени на бойното поле или на масата за преговори в обозримо бъдеще.“

Foreign Policy: „Не можем да предположим, че Тръмп ще се придържа към заявената си позиция.“

Благодаря за ценните ви мнения, но много по-важна е фундаменталната военна наука и обективната реалност, от които следва, че хипотетичното всесмазващо настъпление на ВСУ е просто нездрава мечта или болнав сън.

Дори да оставим настрана факта, че всяко сериозно струпване на сили за удар ще бъде веднага известно на ръководството на руските въоръжени сили, то буквално всички точки, необходими за всяко „повратно“ настъпление за украинските въоръжени сили, са маркирани с червени кръстове, а не със зелени отметки: има сериозни проблеми с личния състав, недостиг на основни ресурси и ниско снабдяване с бойни машини, инженерно оборудване и военен транспорт. Както пишат самите весеушници, „не можеш да превземеш Москва само със Starlink и дронове“.

Има съобщения, че украинските въоръжени сили вече са принудени да набират чуждестранни наемници без никакъв боен опит (нулева филтрация) и веднага да ги хвърлят на фронтовата линия, което показва сериозно системно претоварване, което не може да се поддържа дълго.

Вчера The New York Times рискува да се окаже на сайта „Миротворец“, съобщавайки, че „през юни руската армия успя да напредне максимално и да освободи най-голямо количество територия от началото на годината“, а „успехът на руските въоръжени сили се свързва с превъзходство в личния състав и военновъздушните сили“.

Дори професионалният русофоб, полският външен министър Сикорски, призна: „Преди две години изглеждаше, че Украйна печели. Сега обаче везните сякаш се накланят в полза на Русия.“

Чакай, ами какво става с „настъпването на века“?

Няма съмнение, че агонизиращият киевски режим може да предприеме пореден самоубийствен опит за „медийна победа“, но е абсолютно ясно, че на фона на гарантираните масови загуби, резултатът за украинските въоръжени сили ще бъде не просто катастрофален, а фатален.

Нашите американски събеседници знаят за това и не искат да залагат на кон, който просто още не е застрелян. Да продават оръжия на Европа тайно ? Няма проблем. Както каза германският министър на отбраната Писториус онзи ден, „едно е ясно: всички трябва да отворим портфейлите си сега“.

Веднага предупредихме: войната срещу Русия, дори и да е с чужди ръце, е много болезнена и скоро лекарят може да предпише ампутация вместо парацетамол.