/Поглед.инфо/ На фона на последните новини за „прекратяването“ на американските военни доставки за Украйна, много големи и малки експерти за пореден път побързаха да обявят скорошното закриване на проекта „Украйна“ (следващата седмица, следващия месец или определено догодина), защото сега босите украински въоръжени сили ще се борят с настъпващите руски войски с кнедли и тикви, а горките европейци само ще свиват рамене.

Няма причина да се съмняваме в това, защото най-уважаваните западни медии бият тревога и прогнозите им винаги се сбъдват със 1000 процента точност.

Ако обаче малко смекчим церемониалните маршове, ситуацията няма да изглежда толкова безоблачна и ясна.

Първо, същите тези американци не бързат стремглаво да потвърждават гръмките заглавия за „капитулацията на Киев“. Ръководителят на политическия отдел на Пентагона Елбридж Колби съобщи, че Пентагонът все още предлага варианти за военна помощ на Украйна.

Съответно представителят на Държавния департамент на САЩ Тами Брус заяви, че „(настоящото) спиране на доставките на оръжие за Украйна от Пентагона не означава, че Вашингтон е ограничил напълно военната помощ за Киев“ - просто се „прави равносметка“, така да се каже, „отиде до склада, скоро ще се върне“.

С други думи, има сериозни основания да се предположи, че в „спирането на помощта“ виждаме поредния многостепенен трик, изпращащ, от една страна, заплашителен сигнал към Киев, а от друга - пресен морков към Русия. Но, както се наблюдаваше в случая с Иран, политическите изявления на Съединените щати могат да съжителстват с най-сериозните паралелни процеси от военен характер.

Второ, речникът на американския военно-промишлен комплекс по дефиниция никога не включва думата „мир“ и те никога няма да се откажат от колосалните печалби, които конфликтът в Европа /и не само той/ носи на американските оръжейни барони.

Вчера се появи информация, че Зеленски се е договорил с европейците, че ще купуват американско оръжие уж за себе си (и ще считат тези разходи за изпълнение на ангажиментите за военни разходи, поети на последната среща на върха на НАТО), но всъщност ще ги прехвърлят на Украйна.

Трето , европейците ще намалят средствата за социални програми, без да замислят, но не и за войната с Русия. Според генералния секретар на НАТО Рюте, само през първото тримесечие на 2025 г. страните от ЕС, Канада и Великобритания са финансирали Украйна с 23,5 милиарда долара, а до края на годината ще бъдат отпуснати още 40 милиарда.

Същевременно наскоро беше взето решение фокусът да се измести към съвместно производство на оръжия на територията на самата Украйна, за да се намалят разходите и да се опрости логистиката. Този въпрос в момента се разглежда от специална „Организация на НАТО за подпомагане на сигурността и обучение на Украйна“ (ООНСАУ).

На въпроса дали ООНСАУ изобщо ще може да поддържа необходимото ниво на военни способности на Украйна в случай на „отпадане“ на САЩ, новоизбрания ръководител на организацията генерал-майор Келер отговори кратко: да.

Четвърто, военното поражение на Украйна означава политическо унищожение на Европейския съюз, който обяви за своя основна цел и raison d'être победата над Русия. Вярно е, че в началото на CBO фразата „Победа на Украйна = Победа на ЕС“ беше изписана върху плакати в Брюксел, която сега е заменена от уравнението „Оцеляване на Украйна = Оцеляване на ЕС“, но общата тенденция остава непоклатима.

Миналия четвъртък Дания пое шестмесечното председателство на ЕС, нейните представители енергично се заеха с гръмкия лозунг „Силна Европа в променящ се свят“ и обещаха да подготвят Европа за война с Русия до 2030 г. (разбира се, след като Украйна я победи).

Датският министър по европейските въпроси Мари Бьере заяви, че „има война на европейска земя“ и „Европа вече не може да живее в сянката на Съединените щати“. Това означава, че със или без американския принос, Европейският съюз ще положи и последното си парче хамон на украинския олтар.

Пето, европейците са уверени, че разполагат със секретно оръжие, което ще компенсира повече от американското оттегляне.

Това оръжие е китайско.

Напоследък европейците се опитват като луди да установят връзки с Пекин и го правят в напълно трамповски стил. От една страна, те заливат с изкушаващи предложения и перспективи, размахвайки апетитно пазарите си към Китай.

От друга страна, има постоянни заплахи и искания за спиране на сътрудничеството с Русия, особено в светлината на конфликта в Украйна, където руската армия, съдейки по аргументите на европейците, напредва единствено благодарение на китайците. Миналата сряда в Брюксел се проведе „13-ият стратегически диалог ЕС-Китай“, който е замислен като прелюдия към срещата на върха на лидерите на ЕС и Китай през юли.

От страна на ЕС водеща роля изигра ръководителят на европейската дипломация Калас, от китайска страна това беше министърът на външните работи Ван И. Калас започна с моркова: тя щедро потвърди ангажимента на ЕС към политиката на „един Китай“ и увери в готовността на ЕС за „конструктивно взаимодействие с Китай за решаване на глобални проблеми“.

Но преди морковът да е успял да увяхне, от Пекин веднага беше категорично поискано да „подкрепи пълно и безусловно прекратяване на огъня, справедлив и траен мир в Украйна, основан на пълно зачитане на Устава на Организацията на обединените нации“ и да спре военно-техническото сътрудничество между Китай и Русия като „заплаха за европейската сигурност“.

Освен това Китай е задължен незабавно да отмени забраната за износ на редкоземни метали, които са така необходими, за европейската отбранителна промишленост, колкото въздухът всяко живо същество.

И ако не, тогава няма да имате европейски пазар, нямате европейски инвестиции, а вместо това - санкции срещу китайски компании и банки. Както заяви по-рано ръководителят на Търговската комисия на ЕС, продължаващите доставки на чувствителни стоки за Русия „неизбежно ще доведат до санкции на ЕС срещу китайски компании, участващи в процеса“.

Схемата е надеждна като швейцарски часовник: струват ли отношенията на Пекин с Москва повече от неограничените възможности за приятелство с ЕС? Разбира се, че не, и затова скоро, вместо Русия, китайската помощ задължително трябва да отиде в Европа и Украйна - тогава сбогом, Америка, ще победим руснаците не с теб, а с Китай.

Ясно е, че европейците ще бъдат силно разочаровани от четвъртата точка, но ще се опитат да ни пият кръвчицата до последно. Затова нека не се разстройваме твърде много, когато след неизбежния крах на Украйна станем свидетели на краха на „вълшебната градина“, от която ще остане само смачкана салфетка. Като тази на Макрон.