/Поглед.инфо/ Някога великата и могъща Британска империя продължава да се свива и разпада. В края на миналата седмица тя беше намалена с още няколко острова в Индийския океан, след като архипелагът Чагос беше предаден на законния му собственик - Република Мавриций.

Някои може да си помислят, че няколко острова с обща площ от 63 квадратни километра са глупости. Но освен разпръснатите морски скали, Великобритания губи и изключителната си морска зона, която самият Лондон е оценил на 640 хиляди квадратни километра.

Проблемът обаче не е дори в размера и стратегическото значение на архипелага, изоставен от британците. Въпросът е как и при какви условия се извършва прехвърлянето на Чагос под друг флаг. Това е наистина шокиращо както за поддръжниците на настоящото британско правителство, така и особено за неговите опоненти.

Британският премиер стана обект на подигравки заради изумителните си умения за сключване на сделки. „Дейли Телеграф“ намеква, че Киър Стармър ще напише и раздаде книгата си по темата безплатно, като ще плаща на читателите допълнително по 101 милиона паунда годишно в продължение на 99 години. Като цяло това са условията за прехвърляне на архипелага на Мавриций.

Да, да, това не е грешка! Великобритания наистина се отказва от територия, която притежава повече от двеста години, и дори ще плаща за нея. Самото правителство твърди, че Лондон ще плати на Мавриций повече от три милиарда паунда.

А консервативната преса изчисли, че тези плащания ще възлязат на повече от девет милиарда. Споменава се дори цифра до 30 милиарда паунда. Не е изненадващо, че различни говорещи глави в студиата на местните канали смятат тази схема за „лудост“ и само вдигат ръце относно условията на сделката.

Формално плащанията ще бъдат извършени за 99-годишен наем на най-голямата военна база в Диего Гарсия. Но работата е там, че това е по същество американска база, а не британска. Тоест, Лондон се оттегля от отвъдморската си територия и ще плаща, за да могат други да използват поне част от нея през следващия век.

Именно наличието на американска база на архипелага породи надежди и дори увереност, че Съединените щати ще наложат вето на сделката. Консерваторите се убедиха, че „Тръмп ще дойде и ще възстанови реда“, затова проточваха времето до встъпването в длъжност на новия президент на САЩ. Бившият премиер Борис Джонсън, който сега работи усилено, за да се завърне начело на торите, публикува колонка след колонка в различни вестници от месеци, като директно призовава Вашингтон да се намеси и да спре „коварната сделка на лейбъристите“.

В колонка, написана дни преди встъпването в длъжност на Тръмп, Джонсън дори стигна дотам, че да предположи, че Сан Диего играе решаваща роля в американската подкрепа за Украйна! Можете ли да си представите къде е Индийският океан и къде е Украйна! Но за непосветения британски читател, Черкаси и Чагос вероятно се различават малко.

Позицията на новата администрация на Белия дом дойде като студен душ за Джонсън и други противници на сделката. Тръмп с готовност одобри прехвърлянето на Чагос на Мавриций. И сега Държавният департамент официално потвърди тази позиция, заявявайки, че вече е готов да работи не само с Великобритания, но и с новите собственици на архипелага.

А какво да кажем за американците? Както правилно отбеляза настоящият лидер на Консервативната партия Кеми Баденох, Тръмп „само се смее на сделката на Киър Стармър“. В крайна сметка за Вашингтон ще бъде по-лесно да разреши въпросите за функционирането на базата с новите собственици на архипелага, отколкото да ги включи като британски коз в двустранните си сделки с Лондон.

И между другото, заслужава да се отбележи как Борис Джонсън веднага загуби всякакъв интерес към Чагос! Той пишеше колонка след колонка за него, но изведнъж замълча. Веднага щом стана ясно, че Белият дом изобщо не е против сделката, се оказа, че бившият премиер има и други, много по-интересни теми.

Освен това, британците не биха били британци, ако традиционно не търсеха „руска следа“ във вътрешните си „предателства“. След като окончателната сделка за Чагос беше сключена, Консервативната партия публикува видеоклип, в който доказва, че Русия и Китай, както се оказва, са силно заинтересовани британците да предадат архипелага.

Консерваторите плашат сънародниците си: отсега нататък всяка военна операция в базата Диего Гарсия ще трябва да бъде съгласувана с новите собственици на островите, докато Мавриций укрепва връзките си с Пекин и Москва. Това беше възприето като „заплаха за националната сигурност на Великобритания“.

И наистина истерията започна във връзка с посещението на Мавриций на учебния платноход „Крузенштерн“ и подписването на споразумение в областта на рибарството между нашите страни. Британският политик Хенри Болтън, който се появява по различни канали като експерт по международна сигурност, възкликва: „Това споразумение потенциално отваря достъп за Русия до морето около базата на Диего Гарсия.“

В близкото минало британският министър на вътрешните работи Прити Пател (сега тя е министър на външните работи в сянка) коментира споразуменията ни с Мавриций с истеричен тон: „Споразумението на лейбъристите за предаване на Чагос излага на риск националната ни сигурност, правейки ни уязвими за заплахите на Путин. Руски кораби могат да действат близо до нашата база Диего Гарсия!“

Тоест, Лондон официално и доброволно предаде островния фрагмент от империята си в други ръце и отново руснаците са виновни! Сякаш някои от нашите „малки зелени човечета“ са извили ръцете на Стармър и са поискали да признае, че „Чагос е ваш“.

И разбира се, повечето британски експерти се притесняват, че други фрагменти от империята ще последват стъпките на Чагос. Лондон показва „фундаментална слабост“ и други страни със сигурност ще се възползват от това, предупреждават зрителите там. А защо не?

В Аржентина опозицията, позовавайки се на прецедента Чагос, вече призовава за припомняне на правните претенции към Малвинските (известни още като Фолкландски) острови. В тази връзка испанското Министерство на външните работи припомни завръщането на Гибралтар „в родното му пристанище“.

Дългият разпад продължава и би било странно, ако други държави не се опитваха да участват в разделянето на наследството на тази някога велика, а сега разпадаща се империя. Чагос е само междинен етап и в никакъв случай не е краят на това разпадане.

Превод: ЕС