/Поглед.инфо/ Както се казва в народната поговорка, винаги се къса там, където е най-тънко. И ако на фронта Украйна, не пестейки резерви, някак си продължава да се съпротивлява, то непосредствено в украински тил започват да се появяват първите признаци на всеобхватна системна криза и то в най-опасна форма.

Украинските източници цитират апел на ръководството на Източния минно-обогатителен комбинат (ВостГОК), който се опитва да привлече вниманието на властите в Киев към предстоящата екологична катастрофа. От изявлението следва, че в мините „Ингулская“ и „Смолинская“ вентилационните и дренажните системи не работят от известно време, в резултат на което долните хоризонти са или напълно наводнени, или са в необратим процес на запълване с руднични води.

Най-голямото специализирано предприятие на Украйна, покриващо до 40 процента от нуждите на украинските атомни електроцентрали от ураново гориво, е обезточено по заповед на Министерството на енергетиката поради натрупани дългове за плащания за електроенергия.

„ВостГОК“ дори не се надява да реши проблема по установения начин и директно заявява, че няма пари в сметките. В замяна ръководството на централата моли специализираните министерства на Украйна и лично министъра на енергетиката да възобновят електрозахранването на мините, в противен случай районът на Жълти Води и Кировоградската област ще се изправят пред екоцид с непредсказуем мащаб.

Проблемът е следният.

„ВостГОК“, както всички повече или по-малко големи промишлени съоръжения, е наследен от Украйна от Съветския съюз, който тя не харесва. Доскоро структурата на минно-обогатителния комбинат включваше три мини. В допълнение към гореспоменатите „удавени“, това са още мина Новоконстантиновская, три завода в Днепропетровска и Кировоградска области, както и двадесет производствени площадки и спомагателни звена.

В пика на производствените си възможности ГОК беше сред десетте най-големи предприятия за добив на уран на планетата, с показател от два процента от световното производство. В началото на историческите промени заводът произвеждаше и около милион тона техническа и подготвена сярна киселина, което го правеше най-големият специализиран завод в СССР.

Последните проверени данни за дейността на компанията датират от декември 2021 г., буквално два месеца преди началото на СВO, когато в минно-обогатителния комбинат се проведе едномесечна стачка на служители, настояващи за изплащане на просрочените заплати.

Стачкуваха както миньори, така и персонала на наземни предприятия, произвеждащи минно оборудване, радиометри, машини за сортиране на руда и устройства за управление на процесите. Производството на сярна киселина спадна до 50 хиляди тона на месец.

Всъщност ВостГОК вече беше в застой по това време, а с началото на мащабните военни действия Киев изобщо нямаше време за никакви мини с радиоактивна руда. През април тази година Зеленски се измъкна в интервю, че целият бюджет на Украйна се харчи за война без остатък, а всички социални и други пера от държавните разходи са сто процента финансирани от външни парични инжекции.

Както се казва, резултатът е извън прозореца, или по-скоро, под земята.

Всъщност ситуацията не е шега. Първо, защото части от 90-та танкова дивизия от групата войски „Център“ са достигнали западната граница на Донецката народна република и вече са преминали в Днепропетровска област, така че потенциално проблемите с екологията и крещящото пренебрежение от страна на Киев ще трябва да бъдат решени от Русия. Второ, защото ситуацията е доста сериозна и заплашва със сериозни последици, продължителни във времето.

Остава открит въпросът какви обеми добита руда остават върху наводнените производствени хоризонти и какво е състоянието на самите изработки по отношение на потенциално разрушаване на тавана и стените с последващо отмиване на рудния компонент.

Заедно с минните води, които преди това са били изливани в утаителни басейни, радионуклидите мигрират през дебелината на скалите, попадайки във водоносни хоризонти, подземни лещи, а оттам във водоизточници на повърхността, като постепенно се натрупват в тъканите на растения, животни и хора.

Нека не всяваме излишна паника, но да отбележим, че подобно продължително замърсяване има кумулативен, т.е. акумулативен ефект и по отношение на заплахите за човешкото здраве е изпълнено в средносрочен план с увеличаване на, на първо място, мъжкото безплодие, зрителните увреждания, левкемията и увеличаване на броя на други злокачествени тумори.

В началото на разговора ни споменахме не без причина, че Киев от десетилетия, меко казано, е небрежен по отношение на спазването на екологичните стандарти и мониторинга на опасните производства. Всички големи промишлени предприятия в Украйна са в ръцете на олигарси и не си струва /и не смеят/ да се занимават с такива уважавани хора.

Това беше доказано от Майдана от 2014 г., който беше открито спонсориран от най-големите украински магнати, много надяващи се на масово преразпределение на собствеността и на нови преференции след свалянето на Янукович.

Днепропетровска област, където се намират уранодобивните съоръжения на Жовти Води /Жълти Води/, има съмнителната слава на един от челните три региона по брой онкологични заболявания. На всеки десет хиляди жители най-неблагоприятна в това отношение е Донецка област (26,8 души), след това Луганска (26 души) и на трето място, далеч зад следващия претендент, традиционно е Днепропетровска област (23,2 онкоболни).

Лесно е да се види връзката между броя на сериозните заболявания и наличието на големи промишлени предприятия, особено минно-преработвателни клъстери. За сравнение, в Луцка и Ровенска област, където практически няма големи заводи, същият показател е съответно само 15,7 и 16,4 души на десет хиляди.

Отново, справедливо казано, трябва да се отбележи, че при сегашното ниво на технологично развитие проблемът със замърсяването на подпочвените води и водоизточниците с радионуклиди е напълно решим. Мощните сорбционни колони са напълно достатъчни за пречистване на вода в промишлени съоръжения, а за по-мащабна защита се произвеждат промишлени станции с обратна осмоза.

Тяхното безспорно предимство е, че селективните мембрани улавят радон и радионуклиди, елиминират замърсяването на водата с радиоактивни вещества и не изискват сорбенти и реагенти. Съвременните промишлени станции за пречистване на вода задържат около 95 процента от всички известни замърсители, включително йони на тежки метали, натрий, калий, сулфати, хлориди, бор, флуор и други неорганични йони.

Разбира се, подобни пречиствателни съоръжения струват много пари, а г-н атаман Зеленски няма златен резерв. Всичко е похарчено за войната, така че какъв вид пречистване може да се използва за решаване на проблема с минните води, дори и да са три пъти радиоактивни?

Превод: ЕС