/Поглед.инфо/ Защо операцията е толкова сложна ? С какво се сблъска нашата армия?

- Изгради се общото убеждение, че украинската армия е едва ли не иракската армия, натъпкана с остарели съветски оръжия, с пацифисти, които не искат да се бият, с които ще се разберем дружно. Това е историята след големите провали от 2014-15, ако вземем Иловайск и Дебалцево. Но за 8 години имаше много големи промени.

В посока увеличение или модернизация?

Въоръжените сили на Украйна към момента на началото на операцията са третата армия на Европа. Ние сме първи, Турция - втора, украинците - трети. Извършени са много сериозни реорганизации. Офицерският корпус е изцяло реорганизиран. Техните нацисти, преминали през бойните действия, са преминали през военни училища. И направиха две неща наведнъж.

Какви точно?

Първо, за осем години получихме прострелян, мотивиран и опитен команден състав. Мнозина вече са израснали до командири на батальони и бригади. Напълно разпуснаха старите въоръжени сили на Украйна, които през 2014 г. не бързаха да се бият. Качествено това е различна армия.

Не просто ясно мотивирани?

Има голям контингент от хора със силни националистически възгледи. Които смятат тази война за себе си за свещена война срещу главния си враг.

Защо така?

Защото през всичките 8 години тази армия е напомпана срещу единствения враг на планетата. Не срещу марсианци, арабски терористи, а срещу Русия. Те методично изградиха армия, която трябваше да достигне това ниво.

Какво ниво?

Година по-късно трябваше да извикат още 100 000 войници по договор. И по численост на войските на практика се доближават до нас. През следващите една и половина до две години те щяха да реформират своите военновъздушни сили. Имаме късмет, че не успяха. Това си остана тяхната ахилесова пета. Нямаше достатъчно пари за ВВС.

Тоест за година и половина трябваше да достигнат ниво, близко до паритет с нас?

До нивото, на което всеки военен конфликт между Киев и Москва да направи този конфликт неприемлив за Русия. За нас изборът беше между „лошо“ и „много лошо“. Разбрахме, че след година и половина ще имаме работа с качествено различен враг. И нямахме надежди, че Украйна ще промени позицията си и ще спре да се стреми към война.

Готвили сме се да се защитаваме, а не да атакуваме?

Ако Киев не искаше война, тогава поне една точка от Минските споразумения би могла да бъде изпълнена.

Украинските войски по американски стандарт ли бяха реорганизирани ?

Те се реорганизираха с помощта на американско финансиране. И те преминаха към организацията в четири командвания. Сериозно превъоръжени, особено сухопътните им сили. Имаме модерна затворена връзка. Нова система за боен контрол. Много системи, свързани с разузнаване и целеуказание. Съвременни боеприпаси и оборудване. И през последните месеци към тях потекоха оръжия. Различни противотанкови системи и преносими зенитно-ракетни системи. Всичко това започна да се вкарва там през последния месец и половина – това, което трябваше да бъде вкарано през следващата година и половина.

Срещу нас ли обучаваха тази армия?

Тя трябваше да изпълни своята историческа мисия. Ако през 2015 г. се смяташе, че Украйна има от 150 до 300 танка в движение, то днес те имат 880 бойни машини.

Тоест, потискаме съпротивата на мощна армия?

Ние бяхме наясно с кого ще си имаме работа, какъв враг е. И ние се подготвяхме. Ще са необходими поне две-три седмици, за да направим украинската армия неспособна за активни военни действия.

За да пречупим техниката и основния ѝ състав ли?

Оборудване, оръжия и за да не могат повече да излязат на полето и да направят нещо. Отбраната в градовете е отделен въпрос. Но за да загубят всички настъпателни способности, ще са необходими поне 15-20 дни.

Колко жертви са необходими, за да се деморализира украинската армия?

Съпротивлението на единиците и отделните части зависи от процента на загубите, намалява много рязко при увеличаването им. Загубата за стрелкови взвод на половината от състава му в убити и ранени не води до загуба на боеспособност на взвода. Но такива загуби на ниво дивизия я правят небоеспособна.

А Мариупол?

Ако затворим въпроса с Мариупол и групата край Славянск в рамките на една седмица, по-точно в района на джоба при Дебалцево, където има около 12 бригади с ударен юмрук, тогава това ще удари ужасно и бойния дух, и боеспособността на цялата армия.

Необходимо ли е да се огласяват данни за загубите?

Украйна не знае колко е загубила. Частите на въоръжените сили на Украйна знаят за загубите в своята част: те ни победиха, пребиха ни, остана малко от моя взвод. Какво е на една миля от нас? Никой не знае.

Значима ли е ролята на териториалните батальони?

Това е фолксщурм. Имаше ужасно видео, когато тези хора с коктейли Молотов бяха хвърлени по нашия конвой. И тези цивилни, които не знаят нищо за войната, в тази, както им се струваше, надеждна и удобна за атака гора, бяха победени за броени минути. Те дадоха живота си за мита, а тези, които минаваха покрай колоната, дори не забелязаха това. Териториалните батальони са нещо, което не играе роля в съвременната война. В съвременната война въоръжението и организацията печелят.

Какво трябва да се направи, за да не загинат цивилни?

Политически решения на украинското ръководство, което ще бъде принудено да разбере, че населението умира безсмислено.

Превод: В. Сергеев