/Поглед.инфо/ Угледарско направление е едно от най-интензивните. Тук фронтът не мръдна повече от две години. Сега обаче руските войски са се придвижили напред. Именно тук действа подразделението на Барс-23 „Орел“ на Съюза на доброволците от Донбас. Лекарите имат значителен принос за неговия успех. Как спасяват войниците.

"Няма да оставим никого тук"

„Безпилотниците се появиха преди осем месеца и сега ВСУ имат следната тактика“, казва медик с позивна „Студента“, „Опитват се да ранят боец, но не го довършват. Чакат някой да се втурне да му помогне и тогава ще убият няколко души наведнъж”, допълва той.

Групата за евакуация е желана цел за врага. Ако единица загуби своите медици по време на изпълнение на бойна мисия, тогава няма да има кой да помогне на останалите. И това тук се разбира добре.

„Разбира се, трябва да го зашиете , да го превържете, да оцените раната на място, да изчакате здрача. Колко пъти е имало ситуации, когато и наши хора, и цивилни са били евакуирани - врагът не се интересува кого ще убие", обяснява Студент.а

Основното нещо е да бъдете бдителни и да внимавате за възможни заплахи.

„Няма нужда да се страхувате от дронове, дори аз спокойно вървях под тях“, предупреждава боецът. „Дронове все пак ловуват по-дебели цели. Ако го видиш в небето, крий се в шубрака.той няма да стигне до там. Разбира се, те летят и срещу отделни пехотинци: когато батерията се изтощи, за тях няма значение. Между другото с тях може да се борим. Не можеш да бягаш, но може да го свалиш. Важното е да гледаш постоянно. Главата да се върти на 360 градуса”, допълва той.

Арсеналът на ВСУ в този сегмент непрекъснато се разширява. По-специално, наскоро тук, близо до Угледар, започнаха да използват нова версия на “Баба Яга”, тежък селскостопански дрон. От него се пускат снаряди, мини и самоделни експлозиви.

„По-рано вдигаха много шум, така че сега летят не на двигател, а на батерии, но модернизираната “Яга” е почти безшумна и на нея са окачени поразителни елементи – за по-малки цели, както и две 82-мм мини за по-големи“.

Боецът трябва да може сам да си окаже първа помощ, смята Студентът.

„В противен случай щурмовакът няма да се върне. Тактиката, медицината и взаимодействието с вашата група са трите ключови елемента“, изброява той.

Самият той имашвъзможност да премине в атака - през лятото на 2022 г. край Балаклея. Той става стрелец-медик, след като кола с негови колеги е взривена от мина.

„Имаше много ранени, но бързо се ориентирах, превързах всички и в резултат никой не беше изгубен“, спомня си той.

Но той не е служил в армията, не е учил във военния отдел. В цивилния живот е бил треньор по аеробика. Сега той е парамедик, спасява войници.

„Какво да кажа. Нашата работа не е толкова опасна, колкото е мръсна през цялото време”, скромничи Студентът.

Втори рожден ден

Боец с позивна Подписа е колега на Студента. Попада в СВО в края на 2022 г. - във “Вагнер” край Артьомовск. Бил е щурмовак, сега е медик. А 24 февруари 2023 г. е неговият втори рожден ден.

„Евакуирахме ранените, пристигна микробусчето и танкът започна да стреля на около пет метра от мен. Свестих се след ни, но след това се върнах на фронта”, разказва той.

В цивилния живот работи най-различни работи. Но се озовава тук. В "Орел" е от края на миналата година.

„Не мога да седя вкъщи, липсва ми адреналин“, обяснява носителят на Ордена за храброст.

“На предела”

Единственият професионален медик от тримата санитари е “Доктора”. Работил е в линейка.

„Разбира се, тук има някои нюанси, но човешкото тяло функционира по същия начин, така че за мен нямаше специални изненади“, казва той.

И добавя: но има много стрес. И дава пример.

„Наскоро изтече договорът на един колега - той трябва да се върне след месец и половина - групата тръгна на бойна мисия и попадна под обстрел, беше невъзможно Приближи се до тях, някой да ги превърже - тогава той работеше постоянно , а когато всичко свърши, той дори не разбра къде се намира, след седмица беше в пълна бойна готовност.”

"Помним всички"

За съжаление не всеки може да бъде спасен. Но за всеки лекарите рискуват собствения си живот.

„Всеки, който е дошъл тук, знае защо. Сжена ми дори имахме разговор: ако нещо се случи с мен, няма нужда да пращам живите след мъртвите, ще дойде времето когато ще ме отведат, но не е нужно да рискувате здравето си за мен”, разказва Студентът.

Негов другар, който умира през декември, е върнат у дома едва наскоро.

„Ние помним всички, къде, как и кой лежи и няма да оставим никого тук“, казва той.

Бойците всъщност не мислят какво ще правят след завършване на СВО: “Трябва първо да приключим всичко тук.”

Превод: В. Сергеев