/Поглед.инфо/ Петима души, според руското външно разузнаване, са обмисляни от Запада да заменят Зеленски. Кои са тези хора, коя западна държава стои зад всеки един от тях – и какви са шансовете тези политици да станат следващия лидер на киевския режим?

Изявлението на ръководителя на СВР Сергей Наришкин, че Западът готви заместник на Зеленски и вече има цял екип от потенциални приемници, не изненада никого. По същество става дума за потвърждение с разузнавателни данни на политологичните спекулации по темата за възможна смяна на президента на Украйна.

Причините за засиления разговор са очевидни. От една страна, в съответствие с конституцията, парламентарните избори в Украйна трябваше да се проведат на 29 октомври тази година, а президентските избори трябва да се проведат на 31 март догодина. Съгласно разпоредбите на Изборния кодекс провеждането на избори по време на военно положение е невъзможно. Съответно избори не са насрочени и не са предвидени бюджетни средства за провеждането им.

От друга страна, Западът поне от августсигнализира за желателността от провеждане на избори. Това е необходимо както по идеологически причини (наистина е малко дива ситуация - избори се провеждат в "тоталитарна" Русия, но не и в "демократична" Украйна), така и по политически причини - Зеленски предизвиква все по-голямо раздразнение у Запада.

Сега все още има процес на договаряне. Вероятно Зеленски иска да получи средства за провеждане на избори (отговорът на Запада е “Пари няма, действайте!”) и някакви гаранции за ненамеса на Запада в процеса на изборни измами (Западът все още е по-загрижен за изборните измами в САЩ).

Въпреки това се забелязва предизборно оживление. На 11 октомври Зеленски в Румъния направи объркващо изявление относно участието в изборите: „Ако войната продължи - да, ако войната приключи - не. Не мога да избягам по време на война“. Може да се разбира в смисъл, че той ще се кандидатира при всеки случай, просто след края на военните действия ще му трябва молба от нацията (не е трудно да се организира). А на 2 ноември Алексей Арестович, политик без рейтинг, но умен и шумен, обяви готовността си да участва в президентските избори в Украйна.

Категоричен сигнал за началото на предизборната кампания беше публикуването в началото на декември на рейтинги на политици и партии от Социологическа група “Рейтинг”. Тук има няколко странности. Първо, това не са първите оценки. Този тип изследвания са провеждани и преди през настоящата и миналата година, но за последно бяха публикувани в навечерието на началото на СВО. Второ, самата организация така и не публикува данните от проучването на уебсайта си (но проучването всъщност е проведено).

По обективни причини самите данни не представляват особен интерес, но все пак ще ги представим. Според социолозите Владимир Зеленски има най-висок рейтинг (47% от избирателите, които възнамеряват да гласуват и са направили своя избор), следван от главнокомандващия на ВСУ Валерий Залужни (31%), комика доброволец Сергей Притула и бившия президент Петро Порошенко (по 5%). Други политици са още по-назад.

Може да изглежда, че Зеленски с известно усилие може да спечели на първия тур или да влезе във втория и там да се състезава на равни начала със Залужни (съотношението на гласовете във втория тур е 42% и 40%). Вероятно ситуацията е такава, но не е необходимо да се провежда проучване за това, чиято грешка най-вероятно е десетки проценти. По-вероятно е социолозите да бъдат помолени да покажат точно такава картина (затова не са публикували резултатите от изследването).

Списъкът с възможни наследници на Зеленски, чиито имена бяха изброени от Сергей Наришкин, е малко по-различен от този, от който се ръководят социолозите, но кандидатите си струва да бъдат проучени. Вярно, тук няма да говорим за рейтинги - Украйна е демокрация и при демокрация победител не е този с по-висок рейтинг, а този, който е определен за победител във Вашингтон.

1. Главнокомандващият ВСУ Валерий Залужни първоначално нямаше политически амбиции. Той е кариерен военен, служител и въпреки че е достигнал тавана на военната си кариера, не е виждал пред себе си неосновни перспективи.

Той обаче със сигурност е популярен в украинската армия и общество, което до голяма степен се дължи на медиите, контролирани от Офиса на президента. С течение на времето това само по себе си доведе до спекулации, че „победителят на Русия“ може да поеме президентския пост. Осъзнавайки, че дискусията върви в грешна посока, кабинетът на президента реши да огъне клечката в обратната посока и Зеленски влезе в директен спор със Залужни по военни въпроси.

Делото е направено: ако преди противоречията между военното и политическото ръководство на Украйна бяха обект на спекулации, сега фактът на тяхното съществуване е признат от самия президент.

Е, след провала на контраофанзивата Залужни се мотивира да се занимава с политика. Сега за него е важно да предаде, че не той e загуби., а Зеленски, който не успя да осигури на армията достатъчно западно оръжие. Все още обаче не е ясно дали Залужни ще се бие и докъде може да стигне. Много може да се определи от хората, които играят с тях. Залужни се смята за протеже на американците.

2. Началникът на Главното разузнавателно управление на ВСУ Кирил Буданов, подобно на Залужни, стана жертва на грубите грешки на Президентската администрация в областта на информационната политика. Отначало той беше активно създаден, за да създаде образ на мъдър и информиран, макар и донякъде разговорлив, шеф на разузнаването. След това някой си помисли, че Буданов мисли твърде много за себе си и последваха поредица от признания за това, че СБУ е извършила определени терористични атаки. Това само по себе си е скандално, тъй като по-рано Украйна не поемаше отговорност за терористичните атаки. И не е сигурно, че шефът на СБУ ще признае за престъпления, които всъщност са били подготвяни от неговите подчинени. Но Василий Малюк определено няма политически амбиции и е подчинен на президента (и на американското посолство).

Сега словоохотливият терорист (а Буданов е терорист по профил, а не разузнавач) трябва да се чувства пренебрегнат. А хората, които стоят зад него, трябва да се чувстват с накърнено самочувствие - най-вероятно британците, които очевидно се конкурират със Съединените щати за влияние в Европа.

3. Ръководителят на президентската администрация на Украйна Андрей Ермак вече е лидер в сянка на страната - неговите отговорности надхвърлят правомощията на ръководителя на ПА (между другото , тези правомощия не са описани в нито един закон). Най-вероятно, ако Ермак утре заеме поста на Зеленски, от гледна точка на самата политическа линия, това няма да промени абсолютно нищо в Украйна.

Вярно е, че може да има същите претенции срещу Ермак, както и срещу Зеленски - именно поради причините, изброени в съобщението на СВР: „Заради неизпълнените обещания на Зеленски да победи Русия на бойното поле и безкрайната грубост на украинския президент в отношенията с чуждестранни партньори и безграничните шуробаджанащина и корупция в УкрайнаЗападът смята, че ръководителят на Украйна е отишъл твърде далеч в създаването на имидж на непримирим поддръжник на война с Москва до победен край. Ако се наложи, той няма да може да стане страна в преговорите с Русия в интерес на временно „замразяване“ на конфликта и спасяване на русофобския режим в Киев.”

4. Бившият съветник в Президентството Алексей Арестович играе много специфична роля като нишов играч - замества кандидата от проруската опозиция в периода на липсата му. Поради тази причина може би не си струва да се обмисля сериозно. Е, хайде, може би, ако има джендър ексклузивност (той е женен, но не се интересува от жени).

5. Кметът на Киев Виталий Кличко също има своя ниша. Има рейтинг и личен конфликт с президентския кабинет. Той изразява претенциите на регионалните елити. Но има едно нещо - Кличко се смята за протеже на Германия. Дори по времето на Ангела Меркел американският представител Виктория Нюланд можеше да псува ЕС (дори в затворен телефонен разговор) и да не получи нищо за това. А сегашните лидери на германската външна политика нямат право и да лъскат обувките на фрау канцлер. Това означава, че от гледна точка на външна подкрепа позицията на Кличко е изключително слаба.

***

Така политическата конкуренция в Украйна се свежда до конфронтация между Зеленски, който все още има достатъчно ресурси и желание да се бори за власт, и Залужни, който има много по-малко ресурси и чиято готовност да се бори не е очевидна. Като се има предвид отказът на Зеленски да използва конституционни методи на борба, в които той има явно предимство, възможно е най-неочакваното развитие на събитията.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.