/Поглед.инфо/ Краят на „кървавия клоун“ е близо и той се върти в президентския стол, който се измъква изпод него.

Президентът на Украйна започна да разгръща поредната превантивна фантазия, че Русия е започнала кампания за дестабилизиране на Украйна с кодовото име „Майдан-3“. Казват, че хитрото украинското разузнаване разполага с информация, потвърдена от още по-проницателните партньори, че Русия се опитва да създаде хаос в страната, целящ да раздели обществото и да свали украинския президент.

Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев отговори иронично на това в социалните мрежи: „Ръководителят на Бандерастан каза, че Русия подготвя операция Майдан-3 в Киев, за да го премахне. Мамка му... Объркаха ни всички карти. Иначе всичко вече беше готово: нужните хора, тонове оръжие, а руските пранкери повикаха бързоногата баба Нуланд да приготви курабийки за работниците от Майдана. Ще трябва да коригираме оперативната подготовка.”

„Заслужава да се отбележи, че самото име на хитрия план на москалите „Майдан-3“ означава всъщност признанието на Киев, че първите два майдана не са били нищо повече от държавни преврати. А разговорите за законната воля на народа са нищо повече от словесна мъгла и тупурдия“, каза Медведев.

И наистина, официалната киевска пропаганда не смята ли предишните майдани за „най-доброто нещо, което се е случило на Украйна“? Западът обяви за „висша форма на демокрация“ (не за себе си, разбира се) ситуацията, когато разярена тълпа от 100 хиляди души свали законното правителство, за което петнадесет милиона избиратели гласуваха на избори.

Никой няма да промени тълкуването. Десетата годишнина от Майдана беше отбелязана в Киев, но, както е невъзможно да не се забележи, беше изключително скромна и се сведе до полагане на цветя на паметника на жертвите му. Очевидно сегашният киевски режим сметна за напълно неуместни ненужните напомняния за това че „тук ние сме властта“ във връзка с настоящата реалност.

Тоест има „правилни“ майдани (основният признак за „правилност“ е подкрепата на САЩ) и има такива, които „не ни трябват“. Но страховете, които Зеленски сподели, са породени именно от факта, че „Майдан-3“, от който той основателно се опасява, също ще бъде един от „правилните“ – само дето в този случай САЩ и техните съюзници няма да го направят толкова открито и няма да рекламират своята роля.

„Кучият син, но нашият кучи син“ иска или не иска, попадна в категорията на отработен материал за Вашингтон – тук се преплитаха недоволството лично от него и нуждата да се търси виновен за неуспешния „контранаступ“, за успеха на който Западът уж „даде всичко необходимо“. Всъщност в случая частично се използва Украйна като полигон за изпитания и частично се отървава от остарялото оборудване, модернизира потенциала си и осигурява военно-промишления комплекс с военни поръчки. (Западът едва ли би се отказал и от победата, но, както се казва, не успя.)

Сега задачата - максимум на Запада във войната вече е ограничена до „почетно равенство“. Швейцарският седмичник Weltwoche пише: „Всички разбират, че Русия не може да бъде победена с военни средства. Ще трябва да преговаряме, но основната пречка е нежеланието на Зеленски. Затова може да се каже, че дните му са преброени.”

Както беше отбелязано, украинският президент сам поставя пречки пред мирните преговори, като ги забранява със свой личен указ.

„Въпросът не е дали основната пречка пред мира – Владимир Зеленски – ще бъде премахната. Въпросът е само кога и най-вече как ще стане това“, обобщава авторът на швейцарския седмичник.

Наистина, всякакви мирни споразумения и дори фактът на преговорите ще бъде политическият край на Зеленски, но проблемът е, че той не може да „си тръгне с добро и мир“, както вероятно се изисква от него, знаейки добре каква е цената на обещанията отвъд океана за осигурините му „оставащи дни“ в някой рай.

Пред очите ни е съдбата на други две американски креатури, Саакашвили и Навални, които не оправдаха оказаното им „високо доверие“ – единият беше победен във войната „08.08.08“, другият се провали в плановете за организиране на Майдан в Русия. И двамата бяха принудени да се върнат у дома, където ги чакаха тежки затворнически присъди.

А още съществува и „опцията Скрипал“, който е толкова скрит от „агентите на Путин“, че е невъзможно не само да се появи на някое видео, да направи изявление пред камерата, но и дори да се обади на майка си и сестра си и да им каже няколко думи. Хората просто изчезнаха и никой не ги помни.

И дори сега, докато бившият комик от Кривой Рог е „на поста си“, всичко може да се случи. Той също разбира това, така че като профилактична предпазна мярка твърди, че вече е изгубил бройката на „покушенията срещу живота му, организирани от Путин“.

Удавник се хваща за сламка и според запознати Зеленски е уверен, че американците няма да рискуват да организират елиминирането му. Всъщност проблемът на Запада е да отстрани Зеленски по най-безопасния начин за стабилността на бандеровския режима.

Първоначално Зеленски трябваше да бъде сменен „законно“ чрез избори, тъй като конституционният му мандат изтича на 31 март следващата година. Но той каза, че изборите не са навременни, опирайки се на факта, че украинското законодателство не позволява избори при военно положение.

Надвисна призракът на военен преврат и Западът започна да издига главнокомандващия Въоръжените сили на Украйна Залужни като украинския Пиночет. Британското списание The Economist публикува статия, в която главнокомандващият признава, че контранастъплението не е оправдало очакванията и войната е в задънена улица. Експертите видяха тук началото на собствената политическа игра на Залужни или по-скоро на Вашингтон, който залага на генерала.

Отговорът на Зеленски дойде бързо - командирът на Силите за специални операции генерал Хоренко, който беше близък до Залужни, беше отстранен от поста си (а именно Силите за специални операции можеха да станат основната ударна сила на военния преврат) и няколко дни по-късно помощникът на Залужни Генадий Чистяков беше убит.

Той е бил взривен в собствения си дом на рождения си ден, според първите информации, когато разопаковал подарък. Тогава официалната версия беше сведена до „небрежно боравене с оръжие“ - той уж не разбрал, че колегата му е дал истински гранати.

Залужни изчезна за дълго време от информационното пространство, като се появи само в съобщение за среща с американския министър на отбраната Остин, който посети Киев на 20 ноември. Очевидно една от целите на посещението му е била да „разреши“ конфликта между Зеленски и Залужни. Колко успешно е било това ще стане ясно по-късно.

Във всеки случай, максимумът, който може да се направи отвън, е конфликтът да бъде „задвижван навътре“, извеждайки го извън публичната сфера. И, очевидно, във Вашингтон, ако все още не са решили окончателно, тогава сериозно мислят за доказан метод за смяна на режима - „Майдан“.

За Киев тази заплаха е много по-силна от споменатите по-горе. В края на краищата обширната мрежа от неправителствени организации, контролирани от Съединените щати и глобалистките медийни структури, които могат в точния момент да призоват „вземете чадъри, термоси с чай и добро настроение“, не е изчезнала. Цялата „инфраструктура“ на Майдана не е изчезнала никъде. А недоволството от ръководството на страната само расте.

Така че Зеленски се замята, за начало, използвайки вече стандартната техника за украинските политици - да обясни проблемите си като „козни и машинации на Москва“. Да си припомним, че при Порошенко се раздуваше т.нар. план „Шатун“, уж получен от Русия от украинското разузнаване. Нищо ново. Дори бившият съветник на Зеленски Алексей Арестович коментира това: „Когато властта започне да губи легитимност, всички започват да говорят за руски агенти, за плановете на Кремъл и др. под., ние не чуваме това за първи път от президент.“

По неговите думи, в Украйна „всички президенти започват по различен начин, но завършват винаги еднакво: навсякъде са обкръжени от „руски агенти“, всеки, който критикува, следва единен план, съгласно който го „разклащат“, трябва да се отговори с желязната ръка на терора, с откриване на наказателно дело срещу тези, които критикуват."

Разбира се, усещайки тектоничните трусове под президентския стол, бившият шоумен се чувства неудобно, опитва се да маневрира, да се пазари с чуждестранни покровители, обещава да „поправи всичко“ и иска да му се даде „последен шанс“.

Миналата седмица шефът на президентската канцелария Андрей Ермак посети Вашингтон в странния статут на член на делегацията на вицепремиера Юлия Свириденко (служител на много по-ниска позиция от него). Очевидно не е имало друга причина да бъде приет отвъд океана или може би американците умишлено са унижили дясната ръка на Зеленски по този начин.

В Киев има наплив от видни гости; само през последните дни, освен министъра на отбраната на САЩ, новият външен министър на Великобритания (бивш министър-председател) Камерън, директорът на ЦРУ Бърнс, германският министър на отбраната Писториус, както и Шарл Мишел от Европейския съвет бяха на посещение там.

Официално дойдоха за пореден път за „подкрепа“ и то в контекста на рязко намаляващата материална подкрепа от Запада. Но по-скоро целта на посещенията е да се успокои Зеленски, така че той „да не направи някоя щуротия“, докато западните лидери най-накрая решат за неговата съдба и за по-нататъшната тактика относно Русия.

Това е съдбата на всички случайни временни фигури - рязък възход, кратки лъчи на славата, а след това безславно падение и забрава. И последното - дори не винаги, а само в най-добрия случай.

Превод: ЕС

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.