/Поглед.инфо/ ВСУ имат очевидни проблеми с набора. Хората не искат да умират за режима в Киев, избягват мобилизацията по всякакъв начин или дезертират. Разбира се, пропагандата твърди обратното. Каква е всъщност ситуацията?

Страх от смъртта

През 2021 г. Главната прокуратура на Украйна е образувала 117 наказателни дела за дезертьорство. Други 2028 епизода са оценени като „неразрешено напускане на военна част или място на служба“, тоест лицето е напуснало частта, но е имало намерение да се върне. Освен това имаше 33 случая на самонараняване.

За деветте месеца на тази година 4638 войници са избягали от ВСУ, около 10 940 са били временно напуснати, а 161 са били самонаранени. Дезертьорите са осъдени на затвор от пет до осем години. Пред СВО подобни дела често завършваха с досъдебно споразумение и условна присъда.

В украинските затвори има поне няколко бригади дезертьори. Мотивът им е ясен: страх от смъртта. Така местни медии съобщиха, че руска ракета е унищожила няколко десетки войници в казармата. Един от оцелелите успял да избяга, като взе със себе си картечница. Приятелите му казват, че се е предал. Въпреки това издават задочна присъда: осем години.

Друг боец напуснал позицията след обстрел, но след това се върнал. Изпратен е на военни психиатри. Без да завърши лечението си, той отново изчезва. Задържат го и го осъждат на две години и половина.

Друг дезертьор признава в съдебната зала, че се е страхувал да не умре при щурма на Красни Лиман. Според него операцията е била зле планирана и не е имало достатъчно огнева подкрепа. Присъда: пет години. Бойците също се опитват да избягат в чужбина. През юли тази година бе заловен дезертьор на границата с Румъния. Също пет години.

Изпращат ги и в дисциплинарни батальони. Това не се обсъжда особено, но има такива. На предните линии обаче „наказаните“ се предават при първа възможност. И сега им се доверяват само строителни работи.

Психологическа помощ

Офицерите се глобяват за дезертьорство на подчинени. Следователно, ако войник заяви, че предпочита да отиде в затвора, отколкото да се сблъска с куршуми, той е държан в тила.

Но умората от бойните действия се натрупва за всички. Загубите са огромни и има проблеми с попълването. Много бойни части не разполагат с 30-40% от личния си състав. И почти навсякъде има скрито дезертьорство. Войници, сержанти и офицери се преструват на болни, опитвайки се да останат в щабовете и тиловите части - стига да не са на фронтовата линия.

„Психолозите“ се притичват на помощ. Например Олеся Олховик убеждава: страхът да умреш и да не видиш как децата ти растат не може да служи като извинение, ако трябва да умреш за родината си. „Повечето от мъжете, които са доброволци, също имат семейства у дома“, подчертава тя.

Трябва да се борят със страха. В същото време Олховик признава, че мнозина живеят на принципа „къщата ми е на ръба“, така че държавата трябва да засили пропагандата си. Дори и в най-трудните обстоятелства украинецът трябва да избере да защитава страната, а не да разработва план за собственото си спасение, подчертава „психологът“.

При първа възможност

"Роднина оцеля близо до Бахмут. След поредната месомелачка, в която загина по-голямата част от взвода, той се сби с командира. Беше образувано наказателно дело. Адвокатът препоръча психиатричен преглед. Войникът избяга от болницата в Румъния , след това се премести в Германия“, каза украинецът Владимир Беспалко. „Но той имаше пет хиляди долара за това. Тези, които нямат пари, се крият при роднини или приятели. Това е по-лошо - без удостоверение от военната служба , дори няма да ви позволят да отидете на лекар“, допълва той.

Самият той е служил във ВСУ през 2016-2017 г. И тогава имаше достатъчно дезертьори, десет процента в ротата му. Факт е, че по това време вече нямаше доброволци, а мобилизираните не искаха да ходят в зоната на АТО. Но проблемът беше потулен. Беспалко не изключва, че и сега властите подценяват статистиката. "Има много изчезнали хора, за които не се съобщава навреме, защото им идват заплатите. Ако някой войник е дезертирал, но не е взел банкова карта със себе си, обикновено и не го съобщават. Освен това, ако съобщиш, ще те тормозят защо не си го спрял“, обяснява украинецът.

Друг бивш военнослужещ от ВСУ - Антон Амосов отбелязва, че сред мобилизираните има много добре образовани и успешни хора и често се командват от неграмотни офицери, често страдащи от алкохолизъм. "Назначават те в част с глупак и първата ти мисъл е: защо да му се подчиняваш? В началото имаше опашки от доброволци във военната служба. Сега няма доброволци. Първите мобилизирани на фронта са две години на фронта и полудяват там", казва той. „Никой вече не вика "За Родината!" Вместо това питат: „Чия е родината?“ Разбира се, че има омраза към руснаците, които властите култивират. Но в същото време има нарастващо неразбиране за това какво прави управляващият елит“, допълва той.

Ненапразно мобилизацията се нарича „могилизация“ („угробване“), добавя събеседникът. Ако човек има шанс да избегне армията, той ще го използва и никой няма да го съди за това.

Превод: В. Сергеев

Поход за мир, 26.11.23г., 14.00ч., НДК:  https://www.facebook.com/events/368621645621417/?active_tab=discussion

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.