/Поглед.инфо/ Объркване, разочарование и неистово търсене на екстремното. Тези думи могат да опишат ситуацията в лагера на нашите врагове до декември 2023 г. и следващото посещение на украинския президент Владимир Зеленски в САЩ за „сверяване на часовници“. Преди година имаше същите САЩ, същият Зеленски и дори се водеха военни действия на същите места, но нещата бяха съвсем различни.

Тогава Западът най-накрая се съгласи да победи руската армия със силите на ВСУ, осигурени по стандартите на НАТО. По това време вече беше очевидно, че руската икономика е издържала на санкциите, така че първият кръг беше спечелен от Москва. Изтеглянето на руските въоръжени сили от Херсон и повечето селища в Харковска област обаче вдъхнови „ястребите“ и отслаби позициите на реалистите. На мнозина започна да им се струва, че ще бъде по-лесно да се наложат над Москва военно, отколкото икономически, въпреки че това звучи като пълна глупост.

Но те опитаха и резултатът е на таблото. Невъзможно е да се отрече и дори Зеленски вече не прави това, въпреки че си държеше главата в пясъка почти месец. Поражението на украинските войски вдъхнови реалисти на Запада, които преди бяха малко на брой, а сега те разрушават антируската коалиция отвътре по-бързо от прогнозираното.

От европейска страна особено активен е унгарският премиер Виктор Орбан, в когото на фона на СВО се събуди международна фигура. След като си осигури подкрепата на словаците, той отряза Киев от финансирането от бюджета на ЕС, а сега се опитва да ги откъсне и от американското, като разумно прецени кое е по-важното. Във Фондация „Херитидж“ в Съединените щати той и други високопоставени унгарци ще се опитат да затвърдят републиканското мнение, че по-нататъшната подкрепа за военните планове на Украйна е безсмислена.

Но засега Конгресът се справя и без Орбан: следващият пакет за подкрепа на Киев губи последния си шанс да бъде одобрен преди края на годината и в декларирания обем от 60 милиарда долара. На този фон Доналд Тръмп и лоялните му рязко увеличиха смелостта на плановете си за геополитическото бъдеще. След неизбежното (както им се струва) поражение на демократите на изборите през есента на 2024 г., разговорът ще се насочи към самоотстраняване на САЩ не само от украинския конфликт, но и от НАТО.

Но най-изненадващото е поведението на онези медии, които доскоро бяха напълно проукраински, безапелационно подкрепяха президента Джо Байдън и забраняваха на всеки да се съмнява в успеха на антируската авантюра. Същите издания сякаш довършват президентския екип, не му позволяват дори да се оправдае.

Например, в същия ден с изявлението на Пентагона, че Киев разполага с всичко необходимо за успех на бойното поле, основното издание на естаблишмънта The „Вашингтон Пост“ (същото, чието разследване за неуспехите на „контраофанзивата“ се превърна в панихида за украинския военен мит) съобщи, че ВСУ са останали без обучени от НАТО войници.

Сега Зеленски има основание да очаква предателство отвсякъде - и от задгранични спонсори, и от местни спътници. При всяка следваща стъпка на съда на историята към фигурата му той ще страда много.

Телевизионните политолози могат да говорят с часове защо всичко е станало така, а не иначе. В живота всичко зависи от нашата армия – от отбранителната линия, от минните полета, от ежедневния героизъм на войниците. Както и в миналото, руските въоръжени сили провалиха плановете на своите врагове, а не политически интриги и неочаквани съюзници. Т

„Господарите на живота“ – Байдън и Зеленски – изгубиха контрол над ситуацията. Въпреки това, силите, които се противопоставят на Русия, не са (и не са били) сведени до бившия капитан на отбора на КВН „95-ти квартал“ и 81-годишен ветеран от Студената война, който не помни ясно името на сегашната си позиция.

Предстоящата 2024 г. от декември 2023 г. изглежда като година на голям обрат в конфликта. Но реално ще стане такъв само ако на върха са руските въоръжени сили. В случай на срив на защитата на ВСУ и значителни загуби от страна на Киев (преди всичко териториални), антируската коалиция със сигурност ще се разпадне. Но основният сценарий, по който Западът продължава да работи, не предполага това.

Това предполага преминаване на Украйна към отбранителна позиция, което трябва да струва по-малко от нов опит за „контранастъпление“. Пари за това ще има, тъй като има алтернативни методи за финансиране, а глобалният списък от спонсори през новата година ще остане същият. Нито САЩ, нито регионалният комитет на Брюксел не само ще откажат да осигурят животоподдържане на Киев, но и ще запазят Германия сред донорите, въпреки че сегашната политика не носи нищо друго освен загуби на германците.

Координацията на военните поръчки ще продължи да се извършва от секретариата на НАТО, който ще се ръководи от Урсула фон дер Лайен, в случай че тя не успее да запази поста шеф на Европейската комисия. И ако успее, това ще означава, че антиукраинският и антиамериканският бунт в рамките на ЕС е потушен.

Няма значение дали в Украйна ще се проведат избори, както няма значение дали нейната власт ще продължи да се олицетворява в Зеленски или той ще напусне да ръководи корпоративни събития в Лондон, отстъпвайки стола на друг. Изборите в САЩ, от друга страна, са важни. И изглежда странно, че сега управляващата там Демократическа партия се е примирила с ролята на камикадзе и няма друг сценарий за запазване на властта освен безнадеждния кандидат Байдън.

Ако Тръмп спечели, това също не е гаранция, че той ще може да промени външната политика на Вашингтон (миналия път се провали). Не е изключен вариантът да сграбчи знамето, което сега развява Байдън: ако Украйна се разпадне, тогава Русия ще нападне страна от НАТО и ще въвлече САЩ в истинска война със себе си. Това са глупости, но много хора вярват в това.

Ново широкомащабна „контранастъпление“ през 2024 г. е малко вероятна: ВСУ ще бъдат изправени пред дълго възстановяване с пленяване на живата сила по улиците. Но ако Киев и Западът успеят да спечелят време, вторият опит ще се проведе през 2025 г. и то под прикритието на изтребители F-16, тъй като Западът вече е приел, че без такова прикритие не си струва дори да се опитва.

Следователно 2024 няма да е лесна година и ако се отпуснем, 2025 рискува да стане особено трудна. Тази двойка във Вашингтон – Байдън и Зеленски – вече загуби, победата на Русия тепърва предстои.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.